Какво означава триумфът на „Анора“ на оскарите и защо „Бруталистът“ не стана филм на годината, а „Емилия Перес“ спечели само две статуетки от 13
ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 7 март
Без скандали като шамари на сцената (Уил Смит на Крис Рок, 2022), излизане почти напълно гол (Джон Сина, 2024), или объркани победители („Ла Ла Ленд“ вместо „Лунна светлина“, 2017) както и без особени изненади – така премина тазгодишната церемония на оскарите в Холивуд. Не че не беше емоционална – отдаде почит на пожарникарите, борили се с огньовете в Ел Ей през януари, сбогува се с любов и тъга с легенди като Джин Хекман, Дейвид Линч, Куинси Джоунс, Джеймс Ърл Джоунс и други, напуснали този свят през 2024-а. Отдаде дължимото и на дългогодишните продуценти на филмите за Джеймс Бонд, които наскоро продадоха на „Амазон“ своята шефска позиция в поредицата, и дори се подигра на новия господар на агент 007 Джеф Безос…
Но 97-ата церемония в неделната нощ ще се запомни най-вече с триумфа на една нискобюджетна, независима творба – „Анора“, заснета с талант и любов от Шон Бейкър. Самият той триумфира с цели 4 индивидуални статуетки – за оригинален сценарий, режисура, монтаж и филм на годината – нещо безпрецедентно в цялата история на оскарите. А симпатичната Майки Медисън, едва 25-годишна, надделя над Деми Мур и три други актриси с различна националност и цвят на кожата (едната дори и с различен пол по рождение!) в категорията за главна женска роля. Уау, да не повярва човек.
Без това да е най-забележителната и запомняща се продукция от 2024-а, „Анора“ събра най-много гласове от киноакадемията в пет от най-престижните категории. Едно от възможните обяснения за този феномен е, че така обедини нежелаещите да наградят два други филма – „Емилия Перес“ (с рекордните 13 номинации!) и „Бруталистът“ (с 10 номинации). Защо обаче?
„Емилия Перес“ – френски испаноезичен филм-мюзикъл, базиран върху оперно либрето, беше един от най-вълнуващите филми на 2024-а, но пострада изцяло по „политически причини“. Типично за днешния безумен Холивуд – нападнаха го за това, че действието му се развива в Мексико, но не използва местни актьори и актриси, и дори не е сниман там. Също и че обижда тази страна и народа й, понеже разказва за наркокартелите и отвличанията на хора. Интересно как аргументът „обида“ не беше релевантен, когато в Холивуд се номинират и отличават филми като „Борат“ (Казахстан не е особено щастлив от представянето си там) или пък „Стажантът“, който открито се гаври с двукратния президент Доналд Тръмп и очевидно е създаден именно с тази цел…
Но „Емилия Перес“ беше низвергнат (не получи дори статуетка за чуждестранен филм, а му дадоха само за поддържаща женска роля и най-хубава песен) най-вече заради титулярната си транссексуална актриса Карла София Гаскон. Преди време тя, оказа се, имала смелостта да иронизира движението Black Lives Matter след смъртта на афроамериканеца Джордж Флойд, както и да заклеймява настъплението на исляма в Америка. Аууууу… Та, в крайна сметка, дори самото й допускане до „Долби тиътър“ беше вид компромис от Киноакадемията, а водещият Конан О’Брайън не пропусна да се измайтапи с нея… Въобще, куп причини дръзновените холивудски комсомолци на политкоректността да не гласуват за „Емилия Перес“, колкото и да са го харесали първоначално.
„Бруталистът“ също заслужаваше да е филм №1, а не само награди за спиращата дъха роля на Ейдриън Броуди (негов втори „Оскар“ след „Пианистът“), операторско майсторство и музика. Но на киноакадемиците явно не се хареса критичното му, заклеймяващо тамошното общество послание. Историята за талантливия архитект от еврейски произход, който така и не успява истински да се интегрира в „страната на сбъдващите се мечти“ и среща там колкото подкрепа, толкова и снизхождение и завист, по същество е един от най-антиамериканските филми, снимани някога. Дори на самия му плакат Статуята на свободата в Ню Йорк е обърната с главата надолу. Щеше да е истинско чудо, ако го бяха оценили напълно. Нямаше как да наградят и уникалната роля на Гай Пиърс като завистливия милионер-меценат на архитекта, един истински американски Салиери…
Ето как, на крилете на нескрита неприязън към „Бруталистът“ и „Емилия Перес“, позитивният и забавен „Анора“ взе цели 5 оскара. Но що за филм сам по себе си е той? Тук е пълно с изненади.
Преди всичко – в поне половината от него се говори на руски. Повечето му герои са руснаци, трима от най-важните актьори – също. Сценарият на Шон Бейкър е базиран на реални случки от живота на руската емиграция в Ню Йорк, с който той е особено добре запознат покрай работата си като монтажист на сватбени видеа навремето. Един от ключовите персонажи се играе от Юра Борисов, който дори бе с номинация за второстепенна роля. Същият имаше късмета само преди 5 години да играе ролята на Михаил Калашников в един от най-патриотичните руски филми напоследък – „АК-47“. Сега Юра стана едва вторият руснак, номиниран за „Оскар“ някога. Предишният случай е бил преди цели 48 години, когато великият балетист Михаил Баришников участва с поддържаща роля в „Повратна точка“…
Без по никакъв начин да е продукция на „Мосфилм“, нюйоркската „Анора“ дефакто е първият толкова „руски“ филм, награждаван с оскари от времената на „Изпепелени от слънцето“ на Никита Михалков (1995) и „Москва не вярва на сълзи“ (1980). Преди това има само още два – „Дерсу Узала“ (1975) и „Война и мир“ (1967)…
Хелоу, това същият Холивуд ли е, който миналата година награди украинския документален филм „20 дни в Мариупол“ и не позволи на сърбина Милош Бикович да се снима в сериала „Белият лотос“, защото не показал никаква омраза към Русия и Путин? Какво се случва, по дяволите?! Питахте ли лондонската „коалиция на желаещите да воюват в Украйна“, преди да гласувате?
Намериха се, разбира се, пропагандатори, които представят „Анора“ като „антируски филм“, понеже заклеймявал самодоволството на вездесъщите тамошни олигарси. Те предпочитат да забравят, че основните протагонисти в него – Анора и бодигарда Игор, в когото тя се влюбва накрая, също са руснаци и не са от „лошите“. Но нека оставим този парадоксален за холивудските традиции феномен тепърва да отлежава в съзнанието на киноманите. На финала само да отбележим противоречието с Деми Мур, която също беше пренебрегната заради „Анора“. Киноакадемията много искаше да й отдаде признание, макар и доста позакъсняло, след редица нейни силни роли в миналото. Сега я номинираха за „Веществото“ – боди-хорър, заклеймяващ манията на жените за вечна красота и безжалостната машина на шоубизнеса. Парадоксът тук се изразява във факта, че самата Деми Мур, при целия си доказан талант, кариера и характер за пример, е нещо като ходещо рекламно лице на калифорнийската естетическа хирургия. Някак си нямаше да е честно сега да бъде припозната като икона на борбата с опасния порив към постоянно разкрасяване…
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Като си помисля, че можех и да пропусна АНОРА, господин Неделчев. Ако не беше Вашата рецензия, която ми обърна внимание. Благодаря. Колкото пъти съм Ви послушала, все не съм сбъркала. Като се има предвид, че последните години изобщо критическите текстове са си основно разновидност на пи ар-а. Особено в литературата. Това не е добре. Нито за книгите, нито за читателите, нито за авторите им. Понеже конкретно текстове за кино чета в още един сайт ( kultura.bg)- мога да направя разликата. Просто за три изречения разбирам кога авторът иска да ми каже нещо за филма и кога върши това, за което му е платено. Това не е комплимент, повярвайте ми. Освен ако не го приемете като комплимент към професионализма Ви, разбира се. Винаги е добре да има мнение, на което знаеш, че можеш да са опреш при някакъв свой избор. Винаги помага. В Площад Славейков например нещата са толкова прозрачни, че са направо свешновати на моменти. Там не можете да прочетете нищо негативно за точно конкретни автори- те са винаги гении, дори ако са написали списък за пазаруване. Обаче пази Боже, ако се коментира автор, в чийто книги е водещо родното, българското, традицията, фолклора. Разбирате ми мисълта, сигурна съм. Да, „автор” като Розмари Де Мео е вредител в литературното поле- не за друго, тя краде на едро. Тежък плагиат. Но да напишеш, че Виктория Бешлийска е „случаен инцидент” в литературата при три издадени книги и сериозните й за нашите ширини позиции сред четящите хора не е просто тенденциозно. Грозно е. И защо? Защото президентът Радев казал, че това е предпочитана от него авторка.Е, президентът също е човек. И е хубаво, че чете. Все пак. Но ето. Пишат някакви неща. И тайно и полека критиката не просто олеква- спираш да я виждаш. Та хубаво, че има и хора като Вас. На чието мнение можем да разчитаме и да се ориентираме. За протокола- рядко се е случвало да НЕ харесам филм, който Вие препоръчвате и да харесам такъв, за който не сте бил особено въодушевен.
Аз съм с особено мнение за Оскарите, казвала съм Ви е друг път. Те са ми малко като Нобела конкретно за литература. И като Букър. По- скоро виждам, че ги получават правилни писатели и книги, а не наистина заслужаващи такива. И Оскарите така. Макар и не чак толкова често, все пак наградата получава подходящ в някакъв смисъл, а не заслужаващ филм. Как иначе да се обясни фактът, че например Лиъм не печели Оскар за безумното си превъплъщение в Оскар Шиндлер? (Каква ирония, нали…Оскар за Оскар!) Но това е филм, който завинаги го превърна в абсолютно любим мой актьор. И постави в предните редици на предпочитанията ми изключителният Рейв( РейФ?) Файнс. Бяха смазващ дует в Шиндлер. Междудругото, чела съм преди време, че Нийсън отказал ролята на Бонд, защото покойната му съпруга го заплашила, че ако я приеме- няма да се омъжи за ниго. Не знам колко от това е вярно, но както и да е станало- звучи така красиво. Да избереш жената, която обичаш пред толкова много напълно сигурни пари, слава и прочее. Още една причина да обичаме Лиъм безкрайно. Обожавам го.
Ейдриън Броуди ме впечатли много в БРУТАЛИСТЪТ. Но все пак, ако трябва да избера- все пак, пианистът ми е по- на сърце от архитекта. Филмът е чудесен, макар и малко дълъг да ми дойде. Но ми хареса.
ЕМИЛИЯ ПЕРЕС не съм гледала. Още. Толкова нещо се изговори и изписа за главната актриса, че някакси реших да оставя това за по- късно. Какво значение, за Бога, има пола?! Или си талантлив/а и вълнуваш хората и си вършиш работата, или не си. Какво общо имат таланта като такъв или професионализма и пола!? За мен нямат. Стана ми симпатична дамата с позицията си за Флойд и цялата истерия тогава. Определено спечели симпатиите ми с това. Колкото до Мексико- там отвличат- и убиват- хора и наркокартелите почти управляват страната. Не виждам нищо обидно в това. Истина е. За жалост.
Голямото ми разочарование тази година е КОНКЛАВ. Надявах се на Оскар поне за Файнс. А защо не и за Дензъл в ГЛАДИАТОР. Е, какво пък. Наградите са си награди. Те вероятно са важни за актьорите, но ние, обикновената публика, или обичаме един актьор или не. С или без Оскар.
Постоянната мания за разкрасителни процедури вече е заболяване. Официално. Вероятно знаете. Вече е част от класификатора на психичните девиации. Остава да се научим и да го лекуваме.
Толкова дълги трийсетина часа. На Вас- спокойна нощ и успешна нова седмица, господин Неделчев. Аз ще хвърля един поглед в реанимацията и ще опитам да си почина малко. Мисля за колегите, които се грижат за пострадалите от Македония. Дано имат късмет. Ще им трябва, като гледам за какво става дума. Не съм специалист по изгаряния, но такива след втора и особено трета степен рядко се оправят. Още по- рядко- безпоследствено. За момента дано колегите спасят живота им. Другото ще го мислят после. Ето затова съществува естетичната медицина. За такива кошмари. А не за да си режеш носа три пъти годишно.
Какъв кошмар. И толкова много жертви. Деца. Дори не знам какво да кажа. То и какво да кажеш!? Дано ранените се справят. И добре, че сме предложили помощ. В такава ситуация какво значение имат политическите глупости. Каква ужасна новина. Рядко го казвам, но Слава Богу, че не съм реаниматор…
ХаресвамХаресвам
Рейф Файнс е много добър в Конклав, но филмът е поръчков, злонамерен, изсмукан от пръстите, а и твърде елементарен, направо тъп – по данбрауновски тъп. Само Том Хенкс липсваше в някаква роля там. Сигурен съм, че дори Файнс не се гордее особено с участието си. Могат ли да се сравняват този филм с Английският пациент, например?
Емилия Перес съм сигурен, че ще ви хареса много, и на мъжа ви също. Има много какво да се коментира там. И ще го помните дълго.
Ако имате време за сериали, гледайте и Adolescence по Нетфликс – четири едночасови епизода. Най-доброто и смислено нещо, което съм гледал на малък екран напоследък. И него ще го помните и коментирате дълго.
ХаресвамХаресвам
„по данбрауновски тъп”?! Ех, господин Неделчев! 🙂 Понякога се изумявам какво правите с родния ни език. Как си служите с него. „По данбрауновски тъп”. Не бях се смяла толкова скоро! Ще използвам фразата, с Ваше позволение, разбира се. И след като Ви цитирам. Боже. И сега се усмихвам, докато пиша. Иначе, да. И аз предпочитам книгите на Том Егеланд. Твърдо и категорично ги предпочитам пред тези на Браун.
Здравейте, и успешна нова седмица, господин Неделчев. Поваляло е доста, докато съм спала след почти 40 часа в болницата. Нищо де. Сега има три почивни дни. Единият смятам да посветя само на четене. Странно как с времето започваме все повече да ценим времето насаме със себе си. И времето за себе си. Или поне при мен така се получава. Може би защото по принцип лекарят не е господар на времето си. То пък и кой ли е, но ние обичаме да мислим, че времето е в наша власт. Е, поне лекарите бързо се разделяме с тази илюзия. Полезно е, междудругото. Полезно е, именно защото цениш всяка секунда, която можеш да споделиш само със себе си. И не смятам това нито за егоизъм, нито за ненужен лукс. Човек, неспособен да се погрижи за себе си и недоволен от собствената си компания, не е полезен никому. Няма да спра да повтарям това.
Английският пациент. Разбира се. Няма как да не се съглася с Вас. И да Ви кажа честно, с риск да Ви стане смешно- когато прочетох КОНКЛАВ, книгата ми хареса повече. Определено. Не знам дали защото я прочетох след като гледах филма, но да. Хареса ми повече. Категорично.
А Файнс е направил достатъчно много и мисля, че няма кой знае какви поводи да е недоволен от себе си. Или пък кой знае колко да го е срам от някоя роля. Дори и в тези като М в Бонд, или пък аристократът офицер в King`s Man. За Волдемор дори не ми се говори- според мен, въпреки че Хари Потър е класически блокбастър, това е едно зашеметително превъплъщение. Беше толкова зловещ и ужасен, че беше възхитителен. Така и не успях да го намразя аз лично. :-)Според мен, една от причините поради които си струват гледането тези няколко филма. Въпреки че сърцето ми принадлежи завинаги на Алън Рикман, разбира се. Сещате се, че като човек с деца е нямало как да не гледам тия филми- те тогава точно растяха и бяхме дълбоко вътре в цялата работа. Книгите се четяха на конвейр, купуваха се пръчки, правеха се заклинания…Абе, ясен Ви е целият шаш. Та добре че покрай децата много не ми личеше как чакам всеки филм. Заради Алън Рикман. Бях абсолютно разбита, когато умря. Персонажът му във филма имам предвид. А когато и самият той напусна този свят, е тогава вече бях сигурна, че няма справедливост в тоя живот. Липсва ми. Та така. Покрай децата много- много не се забелязваше, че и аз гледам филмите не само като „придружаващ малолетно лице”. Да не обяснявам, че и до ден днешен си гледам анимации сама и хич не ми пука. Мъжът ми умира от смях по тоя повод. Постоянно ме подкача не ми ли е неудобно да съм единствената над пет годишна възраст в залата. Хич не ми дреме. Ама напоследък няма кой знае колко готини анимации. Добре че си гледам стари, като имам време. Тайната на Коко например ми е от най- любимите. Вероятно защото се чувствам вътрешно свързана с испаноезичната култура.
Ще помня дълго Емилия Перес? Казано от Вас, това звучи като обещание. Покрай Великден тази година ще имам почти 15 дни. Трябва да направя една спешна рехабилитация на ръката, която е водеща при операциите. Стара травма. След 50 тия неща напомнят за себе си неприятно лошо и изненадващо често. Та по тоя повод ще остана вкъщи повече. Ще се погрижа да отделя време за Емилия Перес. Ама трябва първо да проверя колко е целия филм. За да се ориентирам дали ще мога да го изгледам наведнъж. И обещавам да Ви кажа честно мнение. За момента ми е доста объркващо всичко, което се изговори за главната актриса. Това някакси предпоставя очаквания, мнение, предразсъдъци дори. Ще се погрижа да се отдалеча от всичко това. Не искам да гледам през призма на вече създадено очакване.
За Adolescence вече чух какво ли не. От хора, които са го гледали. И хора, с които по принцип си обменяме мнения за филми конкретно. Бях решила да прочета това- онова, ама сега няма да го направя. Нищо няма да погледна. Проверих- има вече купища и професионални критики, и мнения на разни хора. Нищо няма да чета. Щом са четири епизода, за това със сигурност ще имам време в тези дни вкъщи. Ще го гледам. Фразата „най- доброто и най- смисленото нещо, което съм гледал напоследък” е повече от интригуващ довод да го направя. Но ще изчакам да остана вкъщи. Имам един конгрес сега, после ще водя семинар за млади колеги в Анкара, междувременно ми предстои обучение за нов робот. Без да броим една будна краниотомия на тримесечно бебе- ако въобще се съглася да я направя, защото мисля, че е твърде рискова и е по- добре класическа операция за аневризма. И за капак- реконструкция на череп на моторист. Разбира се. Едва стана март месец и почнаха мотористите! `Ми няма лошо, ама пазете се!
Като си говорим за филми, господин Неделчев. Аз наистина гледам някакви сериали, когато мога. Защото всъщност и това е форма на някакъв вид релакс за мен. Колкото и да е странно, любимият ми сериал е лекарски. Предвид работата ми е вероятно не много разбираемо, но факт. Любимият ми сериал е лекарски. Не, не е Доктор Хаус. Този филм е фантасмагория. Има толкова общо с професията, колкото „пиесата” Операцията от Иво Сиромахов. Много обичам Анатомията на Грей. Гледала съм сезоните до 18-я, мисля, със сигурност три пъти. Имам си и любим персонаж. 🙂 Не, не е мозъчният хирург Доктор Блян. Военният лекар, доктор Хънт. Каква „изненада”, нали. Та, 21-ят сезон леко ме разочарова. Някакси ме разочарова. Може би все пак 21 години за подобно шоу са твърде много, не знам. Твърде доста вповече ми дойдоха еднополовите любовни истории, „правилните” линии в наратива, такива неща. Предполагам, разбирате. Това си остава любимият ми филм, но…Но. Разочароваха ме. Странни хора сме зрителите, а. Привързваме се към напълно измислени персонажи и истории. И реагираме като изоставени и наранени от истински хора и ситуации. Е, в своя защита мога само да кажа, че съм си чист „рецидивист”. От четенето на книги ми е останало това. Ако знаете само колко пъти съм се влюбвала, ама смъртно, до безумие съм се влюбвала в литературни герои! При това не само когато бях на 10. Примерно. Даже да Ви призная под секрет, първата ми любов не е жив човек. А литературен герой. Това е положението. Тотално неспасяема съм аз. Милата ми майка и до днес разказва с нещо средно между ужас и насмешка как съм легнала болна, понеже убиват княз Андрей във Война и мир. Три дни плаках, още помня. Нямаше сила на света, която да ме убеди, че това не се е случило. Предполагам, това цели всяко изкуство- да те докосне. Да те промени.
Гледах ПЛЪТ на Стоянович. Няма как да съм обективна, припознавам се в героинята, която умира от рак. Мен ракът пощади, но…Но. Припознавам се в доста от показаното. Мисля, че филмът си заслужава. Дори само заради това да видиш какво прави тази болест с хората около човека, който страда. Защото истината е, че дори ако те пощади в чисто физически смисъл, тази болест унищожава живота ти. Разбива го. Това е истината. И аз видях тази истина в този филм. Може би мъжът ми беше прав да настоява, че не бива да го гледам. Но не съжалявам. Въобще. Сега чакам да видя дали Вие ще напишете нещо за този филм точно. Специално искам да Ви обърна внимание на музиката във филма. Тя е композирана от Живко Петров. Определено мога да кажа, че партитурата „говори“ като равноправен персонаж в лентата.
Подвежда ли ме паметта или Стоянович беше сценарист на Жълт олеандър? Трябва да проверя.
Ще гледам и Емилия Перес, и другия филм. Обещавам. Като остана вкъщи за рехабилитацията. Таман да си мисля за нещо друго!
ХаресвамХаресвам
Алън Рикман в един от любимите ми филми на всички времена – Love Actually. Една от най-хубавите му роли, както и на Ема Томпсън. Ама и в „Умирай трудно“ е страхотен, незабравим актьор.
ХаресвамХаресвам
Има справедливост и за мен в тоя живот! 🙂 Най- после един човек, който също като мен да харесва Love Actually! Нищо против и Умирай трудно, но предпочитам първия филм. Определено. А Ема Томпсън е просто великолепна и ми е много на сърце. 🙂
ХаресвамХаресвам
Сцената с музиката на Джони Мичъл…
ХаресвамХаресвам
Да. Но да Ви призная- като жена, която е била в ролята на измамената- аз все пак нямах нито силите, нито благородството на Ема Томпсън. Дори да е само филм и само на кино. Както обичам да казвам( и доста хора ме цитират): „Ние всички имаме теории за изневярата. Докато ни се случи“. После…е малко трудно да погледнеш от двете страни. Като Джони Мичел и като страхотната Ема. Нямах сили. Не бях благородна. Просто си поплаках в един гардероб и като имах сили да изглеждам не така жалка, както се чувствах, си тръгнах. Е така, както си бях по пантофи в три сутринта. Станах, отворих вратата и не се обърнах. За толкова имах сили. Толкова успях. Беше ми важно да не крещя, да не изпадам в истерии, да не правя…резила още по- грозен. Беше ми важно да запазя достойнство в собствените си очи. Само това ме интересуваше. Така че…отворих вратата и не се обърнах. Не му простих. Не, не защото го е правил и друг път. А защото не ми каза. Не счете за нужно да ме погледне в очите и да ми каже. Той. А не половината град. Та така. Не бях на висотата на Ема Томпсън. И понякога малко ме е яд затова. Човек трябва да умее да прощава. Това е едно от нещата, които научих от този филм. И от него. Тя му прости. Като се замисля, коя ли от нас не би простила на Алън Рикман!? Много харесвам и Гордост и предрасъдъци с него. Уинслет я мразя! 🙂 Шегувам се.
Ами сцената с прощаването със съпругата на Лиъм? Или пък онази, с двойничката на Клаудия Шифър? Ех, колко сладък филм! Много го обичам, наистина.
Това вероятно сте го и чувал, и виждал, но все пак. Мисля, че е подходящо за пожелание за лека нощ. Въпреки че се надявам да не сте буден по това време! 🙂 Ако да- да е само по приятна причина!
https://www.youtube.com/watch?v=p2Ja0Paz04s
Понеже си говорим за любов. Искате ли да Ви кажа нещо смешно. Един сайт обяви през февруари нещо като конкурс. Разкажи за най- голямата си любов. Нали е Свети Валентин през февруари и прочее. Аз абсолютно на майтап им изпртих един текст. Който обаче напълно сериозно и отговорно написах. Публикуваха го. Представяте ли си. Публикуваха го. Шаш. А мъжът ми каза, че е много хубав. Че какво да каже. То нали за него се разправя вътре. Не му вярвам. Конфликт на интереси! 🙂
ХаресвамХаресвам