„Мирът със сила“, рекламиран от Макрон и Урсула фон дер Лайен, е непостижим, а войната срещу Русия без подкрепата на САЩ – химера, в която дори самите те не вярват. В името на какво точно украинците трябва да продължат да умират, а вече и да мразят не една, а две велики сили?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 14 март

Не е ясно какви оценки са имали Урсула фон дер Лайен и Емануел Макрон по история, но ако са били различни от двойки, сигурно са получени с връзки. Бъдещата съпруга на френския президент (тогава се е казвала Бриджит Троньо) му е преподавала по латински в гимназията, но нищо чудно да е ходатайствала и пред колегата си историк за талантливия младеж, когото толкова е харесвала.

Дрънкането на оръжия, което днес се дочува откъм Париж и Брюксел, е трудно да бъде вземано насериозно от човек, запазил поне капчица разум. То върши работа само на болните мозъци, повярвали на собствената си пропаганда, които упорито отказват да преглътнат разминаването между очакванията си и жестоката реалност. А тя е, че Щатите си избраха нов президент, който иска да прекрати тази „прокси-война“ в Украйна и да се договори с Русия за международен ред по съвсем различни правила.

Е, 800-те милиарда за въоръжаване, които Европейският съюз ще вземе назаем и ще бъдат разпределени между данъкоплатците от страните-членки, вероятно наистина ще бъдат похарчени. Подобно на ситуацията с печалната Зелена сделка и с Ковид-пандемията, доста корпорации и отделни хора ще забогатеят. Ще бъдат отворени и нови работни места за добре платени чиновници и генералитет. Току-виж Макрон сбъднал и отколешната си мечта след края на президенството си да оглави някакви „обединени въоръжени сили“ на Европа, колкото и абсурдно да звучи подобна фантазия. Представяме ли си как в близко бъдеще немски или полски войници изпълняват заповеди на френски главнокомандващ, чиято прилика с Наполеон обаче се свежда единствено до ниския му ръст? Или как човек с интелекта на Урсула натиска някакво червено ядрено копче от щаб квартирата си в Брюксел?

Да се вярва на облъчващата ни перманентна пропаганда може би е донякъде разбираемо и трудно заобиколимо – не всички хора в днешния самодоволен свят имат желание да търсят различни гледни точки и да поставят под съмнение усърдно натрапвания наратив на този своеобразен нов комунизъм, обхванал като вирус Западна Европа. Но да нямаш елементарни познания по съвсем скорошна история и да не виждаш очевадните паралели между предишни и сегашни събития – това вече е непростимо. Най-тъжният факт на времената, в които живеем, е, че въобще е възможно посредствени политически лидери да се ползват с доверие на широки маси от хора, изпразнили мозъците си от каквото и да било натрупано историческо познание и елементарна логика.

Как могат да бъдат окачествени очакванията, че украинците ще продължат да умират от „патриотизъм“ – напук на призоваващия към мир американски президент, който отказва да подкрепя месомелачката на фронта? Това е нещо, в което не само Урсула и Емануел не са убедени – в него отдавна не вярва и самият Зеленски, чиито дни в Киев вече изглеждат преброени.

От украинците днес френският „нов Наполеон“ очаква това, което неговите собствени предци не са посмели да свършат при окупирането на Рейн от Хитлер през 1936-а. Историците знаят добре този урок – ако тогава Франция се е решила на дори малко противопоставяне на все още слабата нацистка армия, до последвалите завоевания на фюрера и избухването на най-голямата световна война е можело и да не се стигне.

Не много по-различна е била ситуацията и през пролетта на 1940-а, когато Хитлер завладява родината на Макрон само за 43 дни, без да срещне особена съпротива. Ако французите са имали по-добро разбирателство и координация с Великобритания и не са били настроени толкова „миролюбиво“ (как не са имали един свой Макрон тогава, пфууу!), можело е да дадат отпор на фашизма и да спасят десетки милиони животи.

Какво да кажем за датчаните – друга „ястребска нация“ от наши дни, които през април 1940-а капитулират пред Хитлер само за няколко часа? Защо не са воювали „до последния датчанин“, както сега очакват от клетите украинци? Нима заплахата от Адолф е била по-малко страшна от днешния кремълски Путлер?

Уроците от не толкова далечната Втора световна война са много. До нея е можело изобщо да не се стига, ако Хитлер не се е почувствал окуражен от френското малодушие, от  британската хитрост (вечно враждебни към Франция и Русия) и от американската нерешителност, проявявана още при преврата на фашиста Франко в Испания и последвалата там гражданска война… Не по-различна е била ситуацията в Далечния Изток, където безскрупулната експлоатация на местното население от европейските колонизатори-империалисти е създала предпоставка за японската инвазия. Добре известни са думите на президента Франклин Рузвелт, че „американски войници нямаше да гинат в Тихия океан, ако не бяха късогледството и алчността на французите, британците и холандците“. Да, при завоевателния марш на съюзната на Хитлер японска армия в цял Индокитай тя е била посрещана едва ли не като освободителка – толкова силна е била ненавистта на тамошните хора към западноевропейските поробители.

Но, както вече стана дума, да повярваш на собствената си пропаганда днес не е особено трудно, особено ако си с посредствения ум на брюкселски чиновник. А и докато има хора, които вярват на лъжите ти (вижда се, че и у нас такива са налице предостатъчно), защо да не продължаваш в този дух? Защо да не се възползваш докрай от масовото европейско оглупяване?

„Мирът със сила“ е абсурдна формулировка, която може да бъде родена само в главите на политици, тотално скъсали с реалността. Очакванията за „война до последния украинец“ показват не само непознаване на реалните факти, но и липса на елементарна логика.

За какво се очаква украинските патриоти (да приемем, че все още са останали и такива, особено след като на мобилизация вече подлежат и 18-годишните младежи) да рискуват живота си на фронта? За земите на Донбас и Запорожието, където нямат нито роднини, нито домове, и от които бяха готови да се откажат още след първите „оранжеви революции“ отпреди 20 години, спонсорирани от Вашингтон? За влюбените в Запада украинци още тогава беше ясно, че страната им има проевропейско бъдеще само ако бъде разделена и се освободи от „изостаналите руснаци“ в източните региони. Но после апетитите нараснаха – не без помощта на цинични американски политици като Джо Байдън и Виктория Нюланд, и изведнъж беше решено Донбас и Запорожието да не бъдат давани без бой…

Противно на налаганата днес пропаганда обаче, за руската армия тези територии не са „окупирани“ – това са земите на хора, които говорят нейния език, преследван и забраняван от киевския режим. Това са домовете на хората, които Порошенко бомбардираше неуморно след 2014-а. В град като Мариупол живее изцяло рускоезично население и днес той е почти напълно възстановен от разрушенията на войната. Кой здрав разум си представя, че руснаците някога ще го отстъпят обратно на Украйна? За Крим пък изобщо да не споменаваме. Него дори Виктория Нюланд никога не би го обещала на Порошенко, Зеленски или на своя приятел Кличко…

Войната в Донбас и Запорожието доскоро имаше една-единствена мотивация – защитата на американските интереси там. Тя беше щедро спонсорирана в продължение на повече от десетилетие и мощно подкована идеологически – до степен на пълно зомбиране на хората. Това беше войната на Украйна за правото й да бъде под опеката на Америка, а не на Русия, и в нея имаше някаква – макар и доста перверзна – логика.

Сега, когато нито един от тези фактори вече не е и няма да е налице в обозримо бъдеще, какво ще кара украинските солдати да отиват на сигурна смърт, както това се случи тези дни в Курск? За честта и славата на Макрон и Урсула ли? Те ли ще са мотиваторите на украинската саможертва? Те ли ще заемат ролята на „Чичо Сам“ в съзнанието на младежите от Киев, Харков, Лвов и Одеса? Те ли ще станат по-обичани от Холивуд и от американската мечта? Това е нелепо.

Ако доскоро е било възможно чрез любов към Америка у украинците да бъде подклаждана яростна омраза към Русия, днес вече е пълен абсурд от любов към Брюксел и Париж да бъде поддържана ненавист към Русия и Америка ЕДНОВРЕМЕННО. И всеки, който вярва в противното, е безнадеждно промит мозък или душевно болен, вероятно като някакъв ефект от ковид-вируса. А също така и двойкаджия по история.