Редакционният увод в априлския „Биограф“

Ако някога си бил някой, наистина някой, имал си кариера, а после изведнъж вече си Господин Никой, с остаряването заживяваш в едно перманентно състояние, наречено срам.

Мики Рурк

Когато и да бяхме решили да украсим корицата си с Мики Рурк, щеше да е подходящо. Той е един от най-харесваните и интересни актьори в цялата история на киното, а личната му съдба е достойна за биографичен епос. Всъщност, до повечето от ролите му са силно „автобиографични“ – ще се убедите в това от нашия подробен анализ.

Преди месец Мики Рурк ни напомни за себе си от десетки билбордове по автобусните спирки – рекламирайки българо-британския филм „Дяволски игри“, в който участва. Лицето му днес е подпухнало и съсипано от травми и операции, но погледът му е все така блеснал. Затова и решихме именно сега, покрай това негово нахълтване в градското ни пространство, да се заровим по-навътре в личността му.

Априлският Biograph е подчертано „актьорски“: срещаме ви с двама от любимците на българската публика – Любен Чаталов и Антон Радичев. Разговаряме по философски и творчески въпроси с все по-нашумелия Димитър Николов и с неговата колега от Народния театър – прекрасната Луиза Григорова. Отдаваме почит и на една от легендите на съветското кино – Олег Стриженов.

Не пропускайте и изненадващо задълбоченото интервю, което „лудият балкански гений“ Горан Брегович е дал пред Костадин Филипов, посрещайки го в белградския си дом. А писателката Теодора Димова е другият ни мъдър и уважаван гост този месец.

Приятно четене през любимия ми април!

Георги Неделчев,

редакционен директор