За Biograph, Playboy, новите технологии и не само за тях. Разговорът с известната дизайнерка и тв водеща Албена Александрова в нейния нов подкаст, в студиото в хотел Mercure. Разделен е на три части. Рядък случай, в който домакинът е по-интересен и има повече какво да каже от госта
Георги Неделчев - коментари и други неща 
Еха. Подкаст, а. Макар и не точно Вашият. 🙂
Знаете ли какво си мислех, докато гледах интервюто, господин Неделчев? Че е пълно с подкасти(подкастове? Как е правилно?) в мрежата, но не съм Ви виждала в нито един от тях. До сега, до този.
Не че си Ви представям при Тото например. Но в Киноспирка- да. 🙂 При адашката Вълдобрева, да. Може би трябва да й подскажа да Ви покани. 🙂
Беше ми интересно да чуя, че според Вас не е добре БИОГРАФ да се състезава само със себе си. Това още веднъж показва, че не се притеснявате да се изправите срещу предизвикателство от всякакъв род.
Като се замисля, сигурно сте видял всичко възможно и малко повече на пазара на печатни медии. Не сте на този пазар от вчера все пак.
Като религиозно предан читател на БИОГРАФ- не съм пропуснала нито един брой от самота начало!- обаче искам да Ви попитам нещо. От моята камбанария на читател то изглежда по един начин. Но за Вас вероятно е съвсем различно. Относно това, че БИОГРАФ се състезава само със себе си.
Казвала съм Ви и по друг повод, аз се абонирам всяка години само за три списания. Единствените три, които чета и смятам, че са за нормални и четящи хора. БИОГРАФ, L`EUROPEO и INGLOBO. От моята категорично НЕ професионална и просто четяща гледна точка- мисля, че що се отнася до L`EUROPEO, аудиторията му доста се припокрива с тази на БИОГРАФ. Това също е издание, категорично прицелено в по- образована, по-четяща и по- любопитна аудитория, хора, с по- сериозна култура и повече интереси именно в тази област. Та, въпросът ми е, наистина ли не мислите, че поне L`EUROPEO ви конкурира мааалко поне?
Обаче май въпросът ми е всъщност нито правилен, нито основателен. L`EUROPEO излиза веднъж на два месеца- това им дава предимството да имат два пъти повече време за всеки текст. И освен това- те са монотематични. Има една тема на броя, която се разглежда от различни автори, перспективи, гледни точки и т.н. А в БИОГРАФ има всичко. Целият свят е между двете корици. Мда, неправилен въпрос. Очевидно. Не ги смислих тия подробности совреме. 🙂
А дамските списания! Ах, дамските списания! Категорично убедена съм, че те са виновни в огромна степен за всички комплекси и грижи, които жените имат. Като се започне от нереалистичните- имам предвид обработени- снимки на жените в тях, мине се през категоричния и съвършено очебоден ейджизъм- сакън, да не би да ни чете някоя ЖЕНА НАД 25, О, УЖАС! и се приключи с оскърбителните и слабоумни „статии“ като „Пет начина да го задържиш след раждане“, „Петнайсет начина да отслабнеш бързо след бременност“ и „любимите“ ми „съвети“ как да бъда „идеалната“. Смисълът на тия съвети е само един- прави салата, носи пантофите и мълчи. Идеална си. За какво ти е кариера, работа, амбиции. Кухнята ти стига.
По гореизброените причини винаги съм презирала дамските издания. Прочее, по „белите“ страни те са точно толкова малоумни и обидни, колкото и у нас. Масата от тях.
И тогава един ден майка ми донесе една DIVA и я остави на масата във всекидневната ни. Помня я много добре. Заради грабващия червен цвят. И заради дамата на корицата. Александрина Пендачанска.
Вдигнах вежди и й казах, че не чета „такива неща“. Мама се усмихна: „Това ще го прегледаш. Заради мен. Защото не искаш да разочароваш майка си“.
Признавам Ви съвсем честно- списанието отседя на онази маса доооста време. Преди да го отворя. А с първото отваряне три неща ми направиха правилното първо впечатление. Първо- видях, че го издават същите хора, които издават и БИОГРАФ. Муузон ЕООД. Второ- Катерина Хапсали главен редактор. Харесвам книгите й, начинът й на писане. И трето- между кориците, извън Хубавата Джиджи- имаше дами и теми, които нямаха НИЩО общо с обичайните лековати и направо обидни статии от подобен тип издания. Така че ето ме и мен сред читател(к)ите на дамски списания. 🙂 Ники обикновено прави абонамента, много държи. Специално за това списание. Подарък един вид. 🙂 Умирам от смях всеки път, но какво пък. Щом го радва.
Разбира се, имало е корици, които са ме вбесявали. Но. Не може всичко да харесва на всеки. Знам. И трябва да се внимава да се привлече по- голяма аудитория. И това знам. 🙂 Това, че не понасям Маркъл и я смятам за обикновена лъжкиня и необикновено меркантилна интересчийка си е мой проблем. Корицата с Бергендорф също ми дойде в повече. Но, предполагам, имало е хора, които са й се зарадвали. Имам си и любими корици от историята на DIVA. Вероятно никак няма да Ви изненадам, като Ви кажа, че сред най- любимите ми са Моника Белучи, Милица Гладнишка, Стефан Данаилов и Ален Делон. 🙂
Пък кой знае. Може някой ден на корицата да има DIVA, която категорично заслужава да е там. Авиационен инженер. Неонатолог. Ядрен физик. Кой знае. Може и такава корица да доживея. Някой ден. Харесва ми списанието. Но повече ми харесваше, докато Хапсали беше главен редактор. После тематиката забележиво се олекоти. Предполагам, че е неизбежно. Но има една граница на олекотяването, която се надявам да не бъде премината. Защото ако да, просто няма да съм склонна да продължа. За момента всичко си е наред.
С всичко това се опитвам да Ви кажа, господин Неделчев, че оценявам усилията да се предложи на нашия пазар дамско издание и за не чак съвсем празноглави жени! 🙂 Благодаря за това, разбира се.
И ПАК да Ви кажа нещо, което вече съм Ви казвала. КОГА ще направите списание за оперна музика?! Добре де, за цялата класическа. Няма да се провали. Дори в България- няма. Сигурна съм. Е, тогава вече няма как да не направите трийсетина страници кавър стори за Доминго! Със съответната корица, разбира се! 🙂
Изобщо и DIVA, и БИОГРАФ имат верни (по)читатели в мое лице. Даже Ники съм го гледала да чете DIVA- тази с Белучи и тази с Аня Пенчена. Каква „изненада“, нали. 🙂
ХаресвамХаресвам
Ами конкретно за Еуропео – може и да има някакво припокриване на аудиторията, но е много ограничено. Техните продажби са неколкократно по-малки от нашите. Уви, за сериозна конкуренция не може да става и дума. Имали сме случаи и на съвпадения на някои теми от корицата – познайте коя от двете е останала по-дълго в съзнанието на ограниченото сечение от общи читатели? Можете всъщност да отговорите самата вие… Ще се радвам, ако поне по една тема, поне спрямо една конкретна личност някое списание се е справило по-задълбочено и старателно от Биограф. Това може само да ме амбицира.
ХаресвамХаресвам
Вижте сега над какъв интересен казус се оказва, че ме провокирате да разсъждавам, господин Неделчев. Казвате- техните продажби са няколко ПЪТИ по- малки. Това някак го изтървах от поглед. Поради неразбиране на тематиката, подозирам. И вижте сега над какво се замислям. Има броеве на Еуропео, в които рекламите са буквално през една страница. Съвсем буквално. И това е жестоко дразнещо. Да, знам прекрасно, че особено качествена и особено печатна медия особено в днешно време няма как да НЕ разчита на реклама. Знам. Но това е важно и за БИОГРАФ. А не съм забелязала да сте прекалили с рекламите толкова, че да ми иде да затворя списанието. Така че задавам си следния въпрос. Как така списание, което очевидно има сериозни рекламодатели и което прави специални партита за представяне на всеки брой- със съответният медиен шум, разбира се- въпреки това се оказва с не чак толкова сериозни продажби? При целия шум, това е леко странно.
И, не. Не смятам, че по-ограниченият кръг читатели има отношение към това. По-скоро рязкото движение, което направиха непосредствено след КОВИД пандемията,променяйки цената с пет лева нагоре наведнъж. За мен това не е фактор, но за много хора е.
Не знам къде е истината. Както казах, не разбирам от тази работа. Предполагам, не е лесно да правиш качествена печатна медия в ерата на ИИ и технологиите. Обаче да Ви кажа, винаги е различно да ПИПНЕШ това, което четеш. Книгата, списанието, вестника. В крайна сметка, четенето е много личен акт. Това е споделяне между теб и този/тези, които са създали това, което четеш.
Знаете ли колко често, като пия кафе сутрин и прехвърлям новините на екрана, си мисля за времето, когато кафето беше „озвучено“ с прелистването на вестника? Липсва ми това понякога. Наистина. Омазаните с мастило пръсти. 🙂 Защото, разбира се, вестникът сутрин НЕ го пипаше никой ПРЕДИ мен. Анатема. Светотатство. 🙂
Слушам книги. Като шофирам. Ами не е същото. Не е. Не го възприемам по същия начин. Не го преживявам така пълнокръвно. Поради гласа, който чете имам натрапчивото усещане за ТРЕТИ в това лично преживяване между мен и книгата. Не знам. Може пък вече да съм твърде ретро. И не съм сигурна, че е задължително със знак минус това. 🙂
И понеже си говорихме за корици. Знаете ли коя е любимата ми на БИОГРАФ? Две са. Няма да Ви изненадам, убедена съм. Има много, които имат специално място в сърцето ми. Но любими са ми юбилейната за десет години БИОГРАФ, тази с Ален Делон. И броят от юли, 2012, двойната корица с Ален Делон и Стефан Данаилов.
Мда. Въпросът от тази корица. Стефан Данаилов или Ален Делон? Ами има само един възможен- и винаги правилен!- отговор, господин Неделчев. И двамата. 🙂
ХаресвамХаресвам
Много е просто – инвестиция с друга цел, обществен престиж, нечия лична суета… Да продължавам ли, или ще допълните и с другите възможни отговори? 😉
ХаресвамХаресвам
Лична суета? На издателя- да се похвали с точно конкретен рекламодател? Или на рекламодателя- да се похвали с това, че го печатат в издание с престиж и умна публика? Или и двете, и нещо трето, за което не се сещам?
Нямам толкова далечен- и подробен- поглед като Вашия, господин Неделчев. Та затова не си я представям тая „друга цел“ за инвестиране в списание точно. Но Вие вероятно имате нещо определено наум.
Знаете ли, с риск да Ви прозвучи супер смешно, ще Ви призная нещо. Имаше един момент, когато бях доста редовен читател на Плейбой. Да, да. Точно на това списание, което нямаше така безумно да ме дразни, ако имаше негов дамски еквивалент. Така де. От къде пък накъде само мъжете ще гледат дами по без нищо!? Жените не сме ли човек!? Но…нямаше такова издание. Което само подкрепя тезата ми, че Плейбой си е сексизъм в чист вид, но друга ми е мисълта. Чела съм невероятни материали там. Автори, които не съм си и представяла, че мога да видя на страниците на такова издание. И, разбира се, там не съм виждала четива тип „Пет начина да ти прости, ако забравиш рожденият й ден“. 🙂 Жокер от приятел(ка)- ако забравиш рожденият й ден веднъж, няма да го забравиш повече…Поради реакцията й. А прошката трябва да е три в едно- скъпа(бижу), за кеф(пътуване) и романтична(цветя). Евентуално, може би има шанс да прости. 🙂
В чуждоезични издания на Плейбой съм чела материали на Марио Варгас Льоса, на Еко, на Дзефирели дори. Последното е показателно- все пак, той ценеше мъжката красота. Както сам казваше- женската не я ценял, обожествявал я. Така и не разбрах как списание като това привлича подобни автори. И защо въобще им предоставя страниците си. Което още веднъж доказва дълбокото ми убеждение, че мъжките издания НИКОГА не подценяват аудиторията си. За разлика от дамските. Уви.
При едно от отиванията до Китай преди време си купих от летището един брой на Ескуайър. Не, защото говоря китайски, разбира се. Защото Пиърс Броснан беше на корицата. 🙂 И вътре имаше една брутална фотосесия. Плюс интервю де, ама за който говори китайски. 🙂
Ах. Пиърс Броснан. Те тримата с Кевин Костнър и Лиъм Нийсън могат да ме накарат да гледам даже кулинарно предаване…:)
ХаресвамХаресвам
Лична суета на издателя да си харчи парите и за списание, вместо например за почивки, къщи или бижута. Рекламите често пъти са свързани със самия издател, или са по приятелска линия, или са бартер – нали трябва тези партита някак си да се случват 🙂 А защо са партитата – връщаме се в първата точка за суетата… 😉
ХаресвамХаресвам
Ура. Купихме Оливър Стоун. Както пише- ново, допълнено издание. Очевидно е, старото е с има- няма двеста страници по- малко. Така че още веднъж, господин Неделчев- благодаря за препоръката! 🙂 Обаче едва успях да разгледам книгата! Ники си я прибра. Каза след него щяла съм да чета. Хубаво де. Купих си и други неща от Панаира, естествено. Но няма да се хваля. 🙂 Че нещо лека залитнах къмто романтични книги тоя път. Но си взех и една колекция Уди Алън. Един прекрасно изработен том “Цял живот”, събрана лирика на Недялко Йорданов. И юбилейно издание “Събрано” на Иван Пейчев. Последните две книги- от Милениум. Препоръчвам горещо. Идея нямам какво Ви е отношението към поезията, но категорично препоръчвам. Изобщо, радвам се, че някой въобще ОЩЕ издава българска поезия и то на такива автори. Ако вземат да направят нови издания на Павел Матев, Георги Джагаров, Петя Йорданова, Ивайло Балабанов- би било прекрасно, но. Но. Както винаги съм казвала, каквато и да е била политическата позиция на Джагаров, той е абсолютно изключителен поет. Все още недооценен. Уви. Понеже не знам до колко сте склонен на четете смешновати книги, леко така с едно наум да Ви похваля “Лейди Гергана”. Купих си третата част сега, първите две ме умориха от смях. Буквално. При това не само, защото са написани на северозападен диалект. Не помня фамилията на авторката, за мой срам. Софтпрес, Цветелина…не помня. 🙂 Мама си има един любимец, дето пише такива неща и той на северозападен диалект, но не помня как се казваше. Сборникът помня- Котка в супата. 🙂 И понеже Ники ми взе Оливър Стоун- дочитам си БИОГРАФ и чакам новия. 🙂 Много даже си го харесвам Броснан. Много благодаря за препоръката. А Хелън Мирън е страхотна. Малко ми е трудно да си ги представя като “мафиоти психопати”, но щом казвате. Иначе чакам филма с Брад Пит за Ф1. Как иначе. 🙂 Закъде сме без Ф1!
ХаресвамХаресвам
На Пиърс Броснан познавам масажистката – българка в Лондон 😉
ХаресвамХаресвам
Глобализация, сър. Българка в Лондон- масажистка на Пиърс Броснан?!
Значи не само простосмъртните ходим на масаж, като ни заболи наляво- надясно, а. А моят е иранец. Чист. Не че ще го предположите, ако не погледнете внимателно. Такъв български говори. Избягал от Иран. Не съм го питала как. Но знам защо. Ако не е той, не знам как въобще ще се движа. Тия дни смятам да пробвам иглотерапия. В края на краищата, ортопедията съществува след акупунктурата…:)
ХаресвамХаресвам
Щом харесвате Пиърс Броснан значи скоро ще търсите да гледате сериала MobLand по SkyShowtime, където той и Хелън Мирън са в смразяващо отрицателни роли на семейство мафиотски босове психопати 😉
ХаресвамХаресвам