Протестите в защита на лева са съмнителни по много причини, но най-сериозната е, че са закъснели и с разнопосочни аргументи

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 6 юни

Не е нужно човек непременно да е платен брюкселски бюрократ или грантоед, за да прозре, че в протестите срещу въвеждането на еврото от последните седмици има нещо съмнително. И че последното, което вълнува организаторите им, е това наистина да не се случи.

Аргументите да се гледа с едно наум на демонстрациите в центъра на София не са един и два – въпреки относителната им масовост, особено на фона на жълтопаветните митинги в подкрепа на Зеленски, например. Злобата на умнокрасивитета срещу събралите се хора от различни прослойки и поколения също не изненадва никого. За умните и красивите, както знаем, не е важен поводът, а просто да не се пропуска пропуска шанс да се разграничат от простолюдието. Велики сте бе, моасета и мадмоазелки, и е ясно, че не можете да замълчите!

Не всички събрали се хора пред парламента и БНБ приличаха на докарани от цялата страна с автобуси срещу два сандвича и скромна надница. Изглеждаха искрено вярващи в каузата си, но въпреки това в протеста им имаше нещо не просто тъжно, но и подозрително.

Преди всичко – не се открояваше единодушие сред мотивите. Едни повтарят най-разпространената мантра, че с еврото се задава страшно поскъпване (сякаш досега, като сме с „левеца“, както го наричат, такова не сме доживели!). Други говорят за неизбежната загуба на суверенитет (като че ли досега България е била образец за независима и национално отговорна политика!). Трети ни плашат с това, че едни хора ще дойдат и ще ни откраднат резервите – гаче ли тя, горката ни хазна, към днешна дата е някаква неприкосновена светиня и никой отникъде не я завлича и краде! Четвърти просто казват – аз съм традиционалист, обичам си българското, отнасям се с подозрение към всичко чуждо, и толкоз. Тези явно са от по-умните, които интуитивно разбират, че в предишните три аргумента има нещо гнило, неособено подковано логически.

Още при февруарския протест на „Възраждане“, в който заливаха с боя и палиха сгради, се виждаше, че това е нещо изнасилено и по-скоро би имало обратен ефект. Приличаше повече на активно мероприятие за консолидиране на про-европейските българи, които досега не показваха особена солидарност помежду си. А сега, вече в началото на юни, само 7 месеца след предполагаемото навлизане на новите банкноти в портфейлите ни, протестите срещу тях съдържат повече изкуствен шум и определени интереси, отколкото разум и мисъл за широките маси. И най-сериозният аргумент за това подозрение е, че те са безвъзвратно закъснели. Приличат на партийно затягане на редиците, а не на спонтанен израз на всенароден гняв. Но и тази уж справедлива и всенародна кауза няма да вдигне рейтинга на Костадинов, хващаме ли бас?

Въпрос на елементарен реализъм е да се осъзнае, че влакът в посока към еврозоната е потеглил още преди години, а сега някакви хора са решили да тичат зад него и да развяват плакати. Вече е горе долу същото като да протестираш срещу утрешния изгрев – ясно е, че ще се случи, харесва ли ти или не. И вероятността да не умреш и след него е по-голяма от това да загинеш като вампир при първия лъч, който те огрее. Ако ще обеднееш, причината за това най-вероятно ще е в тебе самия, а не в купюрите от портмонето ти.

Битката за лева, която патетично ни се представя като „последната битка за България“, ако изобщо е започвана, е загубена не вчера или при тъпия протест през февруари, а още преди десетилетия. Левът е обвързан с еврото чрез валутния борд от 1997 г. – фиксиран курс 2 към 1. Цените? Те вече се движат в ритъма на еврото, а търговията ни с ЕС е над 70% от общия ни износ. Протестиращите крещят в синхрон с Костадинов „Свобода за лева!“, но той отдавна е „женен“ за еврото и живее в неговата сянка. Така че, какво точно спасяваме? Символиката? Да, вярно е, че банкнотите ни са може би най-красивите в цяла Европа и дори в света. Или просто искаме да си останем „уникални“ с лева, докато плащаме в евро на морето в Гърция?

Истината е, че тези протести не приличат на спонтанен народен гняв, а повече на добре режисирана кампания, която се възползва от страховете на хората – от инфлация, от промяна, от „чуждото“. Това не е борба за лева, а за политически точки преди избори. Целта не е постигането на съдбоносно за хората решение, или отмяната му, а просто шоу. Кои са основните действащи лица в него?

Патриоти с главно „П“ – хората, за които левът е последен бастион на българщината. За тях еврото е „заговор на глобалистите“, които искат да ни отнемат идентичността. Обикновено цитират Левски, Ботев и „Възраждане“, докато пият кафе за 5 лева (или 2,56 евро). „Левът е нашата свобода!“, крещят те, докато плащат с карта, свързана с международна банка. Изглеждат симпатични донякъде, но това не е достатъчна причина за да са прави във всичко, което скандират.

Бабите от село – те не са сигурни какво точно е еврото, но са чули от съседки, че „всичко ще поскъпне“. Пенсиите им и без това едва стигат, а мисълта да смятат в евро им звучи като почти сигурно главоболие. „Защо да сменяме, като си имаме левчето?“, питат възмутено те, държейки плакати, донесени от организаторите.

Конспиратори-аналитици – те, разбира се, са прочели всичко в Интернет. Репертоарът им се заключава между фразите „еврото ще ни пороби“ и „Брюксел ни следи“. Убедени са, че зад общата валута стои световен заговор, вероятно свързан с масони, Илон Мъск или илюминати. На протеста са с мегафони и раздават листовки, които никой не чете.

Политическите активисти – те са там не заради лева, а заради партията. „Възраждане“, „Величие“, „Атака“ или ВМРО ги изпращат с автобус, сандвич и обещание за слава в социалните мрежи. Те скандират най-силно, защото знаят, че лидерът гледа. Еврото за тях е просто повод да трупат точки пред шефовете и да се издигнат в йерархията.

И накрая – случайните минувачи, попаднали там, докато отиват за бира. „А, нещо за еврото ли? Ми, да, не го искаме, май ще поскъпне всичко“, казват те, преди да се присъединят към шествието и да подюдюкат на воля в слънчевия ден. Добре че с дъждовете в София се поприключи засега…

Въобще – истинска търговия на евро, което всеки употребява така, както му отърва. Едно изглежда сигурно – че тези протести трудно ще спрат композицията. Горко ни, ако в бъдеще и за по-важни и съдбоносни неща у нас се демонстрира с такова закъснение, неясна аргументация и толкова прозрачно като партиен интерес. С организатори като Костадинов и най-светлата кауза ще изглежда подозрително.