Редакционният увод в юлския „Биограф“
Хората ще забравят какво си казал, ще забравят какво си направил, но никога няма да забравят как си ги накарал да се чувстват.
Мая Анджелоу (1928-2014), американска поетеса и общественик, през 1995 г.
Албумът HIStory може и да не е най-известният в дискографията на Майкъл Джексън, но се появи точно преди 30 години в преломен момент – както за самия него, така и за поп-музиката като цяло. Връщайки лентата назад към периода около излизането му, този месец не само си спомняме за един от най-великите изпълнители, стъпвали някога на световната сцена, но и за съвсем другите времена, в които живеехме тогава. През 1995-а България постепенно излизаше от прегръдката на комунизма и мечтаеше да бъде част от една коренно различна общност. А попмузиката постепенно се превръщаше в онова, което е днес – хитове-еднодневки, с тривиални и клиширани послания, които забравяме същия месец, в който сме ги чули. Днес вече сме пълноценна част от света, за който бленувахме, но все по-рядко посягаме към копчето на радиото…
Големите звезди визионери като Краля на попа сега са рядкост, но Тейлър Суифт, за която Бисер Костадинов разказва в детайли в този 166-и Biograph, е едно от изключенията. Не пропускайте и очерка на Костадин Филипов за краля на шансоните Жо Дасен, който напусна преждевременно този свят преди 45 години.
Александър Сано напоследък отново е с микрофон в ръка като Среброто от „Братя Мангасарян“, а пък Насо Русков разказва за един компрометиран бивш идол на глемър-рока – Гари Глитър… Въобще, един доста музикален и горещ юлски брой, който ви пожелавам да разгръщате някъде на дебела сянка, с чаша скинос мартини в ръка.
Приятно четене!
Георги Неделчев,
редакционен директор
Георги Неделчев - коментари и други неща 
В първият от четири почивни дни попрочетох това- онова от този, както винаги, страхотен БИОГРАФ. 🙂
Тоя път няма да Ви благодаря, господин Неделчев. Банално ми се вижда. Само ще се усмихна широко и ще продължа да чета. След малко. 🙂
Започнах от космонавта Георги Иванов. Винаги съм му се възхищавала изключително много. Винаги.
Майка ми и до сега пази скъпоценен спомен от някогашно идване на Гагарин в България. Видяла го е вероятно за миг сред неясно колко хора, но някакси за нея това и до днес е един от най- ценните й спомени. Някаква особена магия имат хората, които покоряват небето. Като малка, преди категорично да кажа, че сте стана хирург, постоянно повтарях, че ще стана „като Валентина Терешкова“.
Кой знае. Какво ни тегли нагоре и надалече. Но всякак е по- добре да си взрян в небето, отколкото в обувките си. Хареса ми, че сте нарекли материала „Земя в илюминатора“. Любима песен. Редовно си я слушам. 🙂
Има една друга такава песен, за пилотите, шеговита по- скоро. Но много готина. Сигурна съм, че ще я оцените. А и предполагам, чувал сте я.
Прочетох и очеркът за Рангел Вълчанов. Велик човек. Велик. Има в него нещо от стихията на Бунюел, от финеса на Фелини, от трагизма на Тарковски. Мисля, че още много дълго време няма да проумеем всички пластове на послания във филмите му. Или поне аз още трябва да гледам. Със сигурност.
За Александър Сано много благодаря. Любимият актьор на мъжа ми, много го харесва. 🙂 Южнякът със северно възпитание. То и излъчването му е такова. Приветливо, но събрано. Няма я типичната балканска разпасаност, народняшка достъпност. Слава Богу. Те двамата с Юлиан Вергов наистина са си като „германска направа“. Все едно не са българи. 🙂 За свой срам се налага да призная, че осъзнах колко добър актьор е той всъщност едва след С РЕКА НА СЪРЦЕТО. Преди това лековат ми идваше. Срам. Но се поправям. 🙂
С Жо Дасен ми разтопихте сърцето направо! Човекът, който ме накара да обърна подобаващо внимание на френската култура- не само на музиката. Ах, как обичам Кафене Трите гълъба! Но за мен най- приказната му песен е A Toi. Категорично. Да, знам, че Еx si tu n’existais pas е шедьовър и хит на хитовете. Знам. Но A Toi носи друга енергия, някаква особена магия има в тази уж малка лесна песничка. А всеки път, когато слушам Еx si tu n’existais pas си мисля, че Тото Кутуньо вероятно е написал най- невероятните си песни не за себе си, а за други хора. Мда. Времето, когато един човек е композирал песни. Които всички пеят сто години по- късно. А сега…дванайсет човека пишат песен на Бионсе и три секунди след края й не мога да си спомня, че въобще съм я чула.
За нищо на света не искам да пропусна да кажа едно огромно БЛАГОДАРЯ за очерка за Питер. Този град е приказка, омая, нереален е направо! Стана ми мило. Все пак, била съм специализант там две години. Тия дни, гледам, темата със специализантите „за 500 лева“ е на фокус… Как е възможно ТАКЪВ „човек“ да е възпитаник на Класическата, Боже!? Как?!
Отвъд горчивия хумор. Не знам дали сте ходил в Питер. Ако да- пожелавам Ви скоро да отидете пак! Ако не- НЕ започвайте да разглеждате Русия от там. След Петербург ВСИЧКО ще Ви изглежда грозно. Повярвайте ми. Знам какво говоря.
Съвет за начиенащи туристи от „ветеран“ по отношение на Русия. Когато се посещава Елмазният фонд в Москва не бива да имате у себе си и по себе си НИЩО метално- дори катарама на обувка, на колан. Нищо. Първо ще Ви затворят, после ще питат. А охраната на Елмазният Фонд са действащи командоси, нерядко в пълно въоръжение, така че…:)
Между другото, не намирате ли, че е много странно как след 1917-та болшевиките изтръгват цялото имперско минало, но…заводът за порцелан в Петербург продължава да носи името Императорский Фарфор и дори запазва герба с двуглавия орел в запазената си марка? Това винаги ме е изумявало.
А ето и песента, за която Ви споменах. Една нейна много симпатична версия. 🙂
https://www.youtube.com/watch?v=r2NvSeIzUvE&list=RDr2NvSeIzUvE&start_radio=1
ХаресвамХаресвам
Много ми се ходи в Питер, но не е много лесно постижимо. Пътеписът на Дора обаче е супер, наистина образцов.
ХаресвамХаресвам
!?
Е хайде сега. Само Вие ли не знаете как всичко живо заобикаля санкции, забрани и прочее. Отивате в Истанбул. От там до Москва и Питер полети- всеки Божи ден. 🙂 Всякакви авиолинии. Всякакви.
Не ми изглеждате на човек, който ще си купи билет за самолет за пет евро, вместо за шест, но все пак. Имайте предвид, че така любимите на много хора напоследък нискотарифни превозвачи пътуват и до Питер, но там кацат на старото летище. А то си е мъка и половина. В смисъл- чакате багаж, проверки и тъй натам. Нарочна политика на града е да ограничи нискотарифните линии с таксите за новото летище. Градят нов имидж хората, искат друг тип туристи. Не само тия, дето идват за три дни пиене и проблеми. 🙂
В Питер стига само по улиците да ходите. Буквално.
В университета имах една добра позната от Петербург, до преди три години беше главен лекар на Мариинския Театър. Истината е, че от година не съм я чувала. Винаги мога да проверя. Дали е още в Русия въобще. Ако да, и решите да затръгвате, ще Ви свържа с нея. Тя е идеалният човек. Първо, наистина е готина- нищо, че е рускиня. И второ е пряка потомка на князете Долгоруки. Мисля, че може да Ви покаже един Санкт Петербург, който не съществува в нито един туристически справочник. 🙂
ХаресвамХаресвам
„Наистина е готина- нищо, че е рускиня“ 🙂 А може би точно защото е рускиня… Аз много харесвам руснаците, или най-малкото с нищо не ги поставям по-долу от другите големи нации, да не кажа дори обратното.
Ще си помисля сериозно за Петербург – в пътеписа прочетох нещо за задължителен депозит за застраховка от 30 000 лева, или нещо подобно беше… Предполагам че има и други усложняващи формалности.
ХаресвамХаресвам
Ще проверя този депозит за застраховка. Тия дни при това. Пътувам за Москва скоро, по работа. Трябва да отида и до Питер.Тъкмо, ако ми остане време ще проверя и колегата още ли е в Русия изобщо. Като казах, че наистина е готина, въпреки ,че е рускиня, имах предвид нещо конкретно. Аз прекарах между тези хора две години и малко, когато специализирах там. Да, малко е. Особено за руснаци. Но забелязват се някои неща все пак във всекидневно общуване. При руснаците, мъжете искам да кажа- или са изключителни, или са абсолютни свине. Без извинение за израза. Няма среда тоя характер. Няма полутонове, няма преходи. Няма. Или е благороден, честен, грижовен и читав или е пропаднал и зъл. Или от пръв поглед те намразва, или от половин поглед решава, че си отдавна изгубеният му брат/ сестра. И е готов в огън да влезе за тебе. При жените е по- друга работата. Рускините, поради всичко, което животът им сервира принципно, са развили едно особено перфидно коварство към всичко и всички. Първо, за да могат да оцелеят някак, а после- защото това, съчетано с безумният руски имперски комплекс ги кара искрено да вярват, че превъзхождат другите, целият свят им е длъжен и всички са прах под обувките на всичките тия неизброими пълчища тьоти, които обаче до една са убедени, че са Екатерина Велика. Не по- малко. И се държат като Екатерина Велика. Сещате се, това е нелепо и дразнещо. Но рускините са точно такива. Убедени, че всички други са обслужващ персонал. Това имах предвид с изречението, че е готина въпреки че е рускиня. Поради изключително скъпото си образование, изключително внимателното си домашно възпитание и фактът, че все пак наистина произхожда от князете Долгоруки, Ксюша- Ксения, досещате се- се е научила овреме да овладява и да държи изкъсо чувството си за превъзходство. Което обаче демонстрира често, напълно умишлено и с очевидно удоволствие. Мога да преброя на пръстите на едната си ръка хората, с които никога не се държи така. Аз съм една от тях. По причини, известни само на Ксюша, опасявам се. Само тя може да обясни защо е решила, че съм отдавна изгубената й сестра. Покойният й баща, изключителен мъж, военен пилот и поради черна завист, провален космонавт, казваше, че с дъщеря му сме се намерили, защото сме огледални една на друга. Приличаме си. Да Ви кажа, господин Неделчев, понеже знам колко добре Яков Василиевич познаваше и мен, и дъщеря си и колко безкрайно обичаше и двете ни- малко ме е страх от мисълта, че имам маниери на руска императрица. По- притеснителното е, че за мен чичо Яков казваше, че съм с манталитет и поведение на нещо средно между императрица и армейски генерал. А, да. И че съм била “мечтата на Хитлер”- поради патологичната си точност, маниакална подреденост и тоталната си дисциплинираност. Мен ако питате, няма нищо лошо в това да си точен, подреден и дисциплиниран. Все черти, които “благодарение” на нацистите още дълго време ще имат отрицателни конотации очевидно. Сага като се замисля, чичо Яков често ме наричаше ” Фройлайн Командир”. От устата на човек, които ен на брой десетки години е командвал хора, но нейсе. 🙂 Разбрахте ми мисълта. Ксения е чудесна- въпреки изброените особености на характера. И освен това, за разлика от повечето рускини, наистина е търпелива към хората. Каквито са повечето руснаци, живели и работили в чужбина, на които им се е налагало да свикват и да се сработват с различни култури и начини на мислене. Тя има висок праг на търпимост към чуждите особености. Но ако се случи нещо, което преминава личната й граница за редно и недопустимо, тогава не е добре. При Вас това няма как да стане, така че ако Ксения още е в Русия изобщо- ще я разпитам подробно. Започвайки от тоя странен депозит. Единствената полезна информация, която мога да Ви дам сега е, че полетите от Истанбул до Москва са всеки ден по няколко, доста са. Директни полети имам предвид, има и други. Но от директните може да си изберете каквото решите. За справка- еднопосочен билет бизнес класа на Турските Авиолинии(които са си супер) купен в последния момент е около 1500 евро. Ако има яснота за дати и такива неща и си го купите по- рано, цената на същия билет може да падне и под 750 евро, също бизнес класа естествено. Не знам дали от Истанбул има директни полети до Питер. Ще проверя сега като пътувам и ще Ви кажа. Междувременно, моя пациентка, която питах по- рано днес за тоя депозит, за 30- те хиляди, ми е върнала отговор. Казва, че на нашия пазар подобен депозит, вариращ от 25 до 30 000 изискват само организатори на групови пътувания до Русия и само за групи, които са минимум от 15 човека- под тази бройка не пътуват. Явно не се връзват разходите. Не споменава такова изискване, ако човек сам си организира пътуването. Но обещавам да проверя. Именно за това какво се изисква, ако си пътуваш сам. Междувременно, ако имате въпроси някакви, кажете. Докато съм там, ще проверя. Известията от Вашия блог идват на мейл, през който работя и той не се затваря на телефона ми. Ще ги видя моментално, ако имате някакви въпроси. А, понеже имаме визи с Русия. Трябва да имате медицински документ, че сте преминал подробни прегледи не повече от два месеца ПРЕДИ датата на евентуалното заминаване. Това е изискване на руското МвР от доста години. Не знам да е отменяно. Аз принципно пътувам за Русия с работна виза, по- дълга е и у по- удобно за мен. Но винаги ми искат документ за прегледите. Винаги. Дори преди, когато пътувах през два-три месеца. Имайте го на ум това. За малко да забравя.
ХаресвамХаресвам
Благодаря за подробната информация. Засега явно ще предпочета да изчакам по-подходящи времена. За особеностите на рускините съм напълно съгласен и това изобщо не ме притеснява, дори напротив. Харесвам решителни хора! 😉
ХаресвамХаресвам
Господин Неделчев, в този леко странен час, здравейте и от мен. Пътуването в Русия беше…в известен смисъл, шоково. Да кажем. При това за мен. Която все пак имам някаква представа от тази страна. Крайно неприятно ми е да го кажа на професионален журналист, при това журналист, когото ценя и чиято работа харесвам, но. Като се поразходиш малко повечко и извън центъра на Москва или Питер, някакси нещата не изглеждат като по новините. Е, да. Нямах време да ида до някое село на 200 км. от Питер. Примерно. Нямах. Но и от това, което видях- ами разликата с новините е доста…съществена. Хайде, да го кажа любезно. Както отбелязах, личните впечатления по- късно. Бях Ви обещала да проверя разни подробности. Полетите. От Истанбул до Санкт Петербург има директни полети всеки ден. Огромен избор имате. Забелязах, че цените започват да стават по- човешки от втората половина на септември натам. Уловката. Компаниите, летящи директно до Питер от всички летища на Истанбул са САМО лоукост. Категорично не препоръчвам. Причини: стари машини, закъснения в разписанието, допълнителни такси за каквото Ви дойде на ума. Буквално за каквото се сетите. Смехотворен “багаж” разрешен за безплатно качване. Част от най- често летящите дори нямат опция за онлайн чекиране, представете си. Опашки, чакане и тъй натам. Както Ви казах и преди- директните полети до Москва са купища всеки ден. Какви ли не авиокомпании. Билетите за икономичната класа от септември натам може да са и под 250 евро в посока. Не препоръчвам икономичната класа само по една причина. Заради войната в Украйна авиолиниите ползват алтернативни по- дълги маршрути. Полетът не е пренебрежимо време. Преценявате си. Ако сте склонен да се поставите на изпитание, аз не бих. 🙂 Въпреки съществената разлика в цената с бизнес класата. От Москва до Питер имате два варианта. Еднакво добри. Първият- вътрешен полет на Аерофлот. Разбира се, ще трябва да проверявате на място. Най- честно си признавам, че въобще не ми хрумна да ида в офис на Аерофлот на летището в Истанбул и просто да питам може ли да се резервира полет през тях. То, вторият акъл, нали се сещате…Не се сетих. Не питах. Машините на Аерофлот са страхотни, редовно подменяни. Новички са повечето. Руски, разбира се. Имат си хората самолети, ползват си ги. Другият вариант е по- дълъг, вероятно и по- скъп. Но лично според мен препоръчителен за човек, който отива в Питер за пръв път. Да, правилно се досещате. Вземете “трамвая”- както руснаците наричат Невският експрес. Мисля, няма да съжалявате за преживяването. Въпреки пътуването от четири часа и половина. Средна скорост на влака 200 км./ час, не спира никъде. Проверих за тази застраховка ли е, какво е. Онези не знам колко хиляди. Ами няма такова изискване за човек, който не пътува организирано с група от поне 15 човека. Стандартните изисквания за застраховки. Посъветваха ме обаче да проверите подробности или в самото посолство, или в тур агенция, работеща с руския пазар у нас. За изискванията за здравен статус заради визата вече Ви казах. Ксения не е в Петербург вече почти две години. Напуснала е Русия. Което не ме изненадва. Разбира се, типично по руски ме покани на гости в Коста Рика. Каза все пак да имате едно на ум, ако пътувате- сестра й си е в Питер. И работи в музея на не знам какво си. Не запомних. Но е там. Има човек на място, благонадежден. Ако затръгвате, просто ми кажете. Важно. Знаете, Русия е изключена от международната система за плащания. Курсът на рублата се мени с часове. В големи градове, магазини и прочее практически можете да платите и в евро, не отказват и долари. Но не навсякъде. Това е положението. С плащането е сложно. А, да. Ксения специално натърти да Ви предам, че ако имате нужда от транспорт в Питер, като изключим обществения такъв, е много по- добре да си наемете кола и да си карате сам, отколкото да се качвате на такси. Каза всъщност: “В краен случай. Няма оправия с тарифите. Особено за чужденци”. Звучи познато, а…:) В Москва обаче не шофирайте. Не и без местнен придружител. Ще се загубите, не можем да Ви намерим после. Не се шегувам. Определено. Москва е джунгла. Красива, но джунгла. Да Ви кажа, за момента не се сещам нещо да съм пропуснала. Ако съм, ще добавя. Дано поне нещо от това Ви е полезно. А междувременно се прибирам и разбирам, че Ози е отлетял. Е стига де!? Че мъжът ми беше на концерт в Бирмингам преди двайсетина дни!? Ужас. Ники е съкрушен. Много е тъжен. Аз пък се шокирах от новината за самоубийството на Славков. Спомних си поклонението пред Людмила Живкова. Боже. Побъркан свят. И на всичкото отгоре днес откривам, че списание, което си поръчах онлайн ПРЕДИ да замина, още не е дошло. На сайта на самото списание и на фейсбук страницата му НЯМА телефон за контакт. И електронна поща няма. Има форма за контакт. В която написах ДВЕ съобщения за четири дни. Глас в пустиня. Добре. Значи повече няма да чета това списание. Да са живи и здрави. След като не считат за нужно ПОНЕ да се обадят. Извинявайте. Това по никакъв начин не Ви засяга, но се вбесих. На отношението преди всичко. По-скоро на липсата му. А иначе е издание с претенции. Очевидно само с претенции. Наистина ли някой иска да ме убеди, че в София не може да се достави едно списание за повече от десет работни дни!? Това дори не е виц. Както винаги, бъдете здрав, господин Неделчев.
ХаресвамХаресвам
Много благодаря за подробната информация, ще я имам предвид непременно! Надявам се и тази война скоро да приключи – щом и ЦРУ вече активира протестърите си срещу Зеленски в Киев – има реална надежда!
ХаресвамХаресвам
Моля, няма за какво да ми благодарите. Просто някаква информация съм Ви събрала. Даже не знам колко от нея ще Ви е реално полезна. А то това е важното, нали така. Що се отнася до войната. Не искам да Ви разочаровам, от опит Ви го казвам. Когато приключи някакъв военен конфликт някъде, авиолиниите изчакват мноооого дълъг период, преди отново да започнат да ползват обичайните си маршрути. Въпрос на сигурност, предполагам. Наблюдавала съм го многократно. Само на израелските аеролинии им е все тая. 🙂 Те са свикнали всякак. Иначе тоя ужас с Украйна всички искаме да приключи. На мен ми е мъчно за обикновените хора. За тия, които наистина страдат. И това няма нищо общо с това какво мисля за политическата страна на нещата. Извинявайте, но ще си позволя да Ви попитам нещо. Все пак Вие ръководите голямо издание. Казах Ви, имам си казус с едно списание, което поръчах преди сто години и то не дойде. И никой не се свърза с мен на посочен имейл и телефон. Поне да обясни какво става. Та, питам. При положение, че на фейсбук страницата и на официалният сайт на изданието няма електронна поща и телефон за връзка- имам ли въобще някакъв шанс да се свържа с тези хора? Различен от формата за контакт на официалния сайт- писах им два пъти вече. Трети път категорично няма да го направя. Извинявайте още веднъж за тия дреболии и битовизми! Жестоко се ядосах, а аз не се ядосвам нито лесно, нито често. Лека вечер и както винаги, бъдете здрав.
ХаресвамХаресвам
Най-вероятно това списание няма да пристигне, вероятно няма и кой да го изпрати, особено през лятото. Нямам представа какъв може да е случаят. Представям си и какво може да е съдържанието на такова списание 😊
ХаресвамХаресвам
Мисля, че горчиво ще Ви разочаровам, господин Неделчев. 🙂 Относно съдържанието. Да, когато започна да излиза, с първия си главен редактор, беше доста по на ниво. Но нещата се променят. Да го кажем така. Избирах си кой брой да си купя. Но след като списание ДИВА не счита за нужно дори да си преглежда поръчките…Без мен. Отношението може да ме спечели, отношението може и да ме откаже. Не случайно казах, че изданието е с претенции. Очевидно без покритие. Ще го преживея. Ще си чета БИОГРАФ. 🙂
ХаресвамХаресвам