Покрай международният фестивал „Фолклорен извор“ дунавският град се изпълва с хора и веселие. Тук все още е жив споменът за някогашното величие и културен възход

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ,

в. „Уикенд“, 11 юли

Свищов – София

Всяко лято, вече повече от десетилетие, в околностите на Свищов прииждат автобуси от цялата страна и от чужбина, за да докарат десетки и дори стотици самодейни ансамбли. На сцената в комплекс „Фолклорен извор“ и пред общината на село Царевец програмата не спира в продължение на четири дни, от сутрин до вечер. Едноименният фестивал е един от най-големите подобни форуми не само в Северна България, а в цялата страна. Организира се с рядко срещан ентусиазъм от общинските власти и доброволци от Свищов и от селото, което е нещо като негова вилна зона.

Фолклорният туризъм е все по-бързо развиващ се сектор и се превръща в нещо като мода за повечето български градове. Това е един от показателите, по които се познава дали в една община се грижат за културното наследство, туризма и пълноценното развлечение на жителите. Ако градът си дава труда да развива собствен фестивал, от това печели цялата община. Създават се работни места, стимулира се хотелиерският бранш и най-важното – възпитава се уважение към традициите.

„Фолклорен извор“ е добър повод да обърнем поглед към една типична крайдунавска община като Свищов в юлските жеги. Да видим нагледно как се развива регион, за който у нас е прието да се говори като за изоставащ и едва ли не като „забравен“.

Забавянето на магистрала „Хемус“, която ще е готова най-рано след три години, вместо да функционира още от 2024-а, е само една от причините тукашните градове да са по-назад от тези оттатък Стара планина. Проблемите в общини като Свищов са предимно демографски, но също така и структурни, функция на държавническо безхаберие, а нерядко, какъвто е случаят и тук – плод на местна глупост, корупция или просто мързел и примиренчески манталитет.

Пътищата от София, Търново и Русе към Свищов не са толкова лоши – поне според стандартите за Северна България. За българите от юга, които са свикнали да се движат по „Тракия“, „Марица“ или „Струма“, придвижването до Дунава е по-скоро мъчително и напрягащо. Ако от София до Търново се стигаше по магистрала и се приключат нескончаемите ремонти на тунели и виадукти, този регион няма как да не просперира в рамките на броени години и дори месеци.

Неслучайно наричат Свищов „градът на стоте първи неща“ – това е първата освободена българска земя по време на Руско-турската война, тук е издадена първата печатна книга на новобългарски, първият учебник по аритметика, първото читалище, първата търговска гимназия… Дори идеята за трикольора ни – бяло, зелено, червено – се е родила пак тук, през 1853-а.

Реално за десетилетия, дори столетия, Свищов е бил най-важният ни търговски град по Дунава. Това е било така поне до построяването на железницата Русе-Варна в средата на XIX век, което превръща Русчук в новия ключов център на Северна България.

Основната причина днес Свищов да не е онази дунавска перла от миналото и да е загубил близо половината от населението от своя пик, е безславният залез на някогашната му емблема – Стопанската академия. Тук първостепенна вина има безумната държавна политика, която през годините на прехода позволи почти всеки областен град да създава свой университет с всякакви факултети в него. Втората причина е у самия местен академичен състав, който вместо да пази ревностно просветните традиции и преподавателски занаят в града, от печалбарски подбуди не се е посвенил да изнася „ноу хау“ в близките градове като Търново, Габрово и Русе.

Днес академията, която притежава уникална за цялата страна материална база, е посещавана главно сезонно от студенти-задочници, които изпълват свищовските хотели и заведения единствено по време на изпитни сесии. Центърът на града, който допреди две десетилетия е гъмжал от дискотеки и барове, днес пустее.

Извън местната община и позавехналия славен ВУЗ, основните работодатели в Свищов са комбинатът „Свилоза“, местният винзавод, пристанището и Драгажният флот, както и няколко по-малки фабрики. Важен поминък са и животновъдството и земеделието в този перфектен за лозя и други култури район. Градът скоро ще има съвсем нова индустриална зона, както и ритейл-парк, а из центъра и в историческия парк „Калето“ се правят мащабни благоустройствени ремонти.

Кметът Генчо Генчев, който е начело на общината вече трети мандат, е видимо енергичен и инициативен. Всички църкви са реставрирани или в процес на реставрация, а училищата и детските градини са в перфектно състояние. Търговската гимназия е истинско просветно и архитектурно бижу. Работи се в синхрон с повечето местни предприемачи, но не всичко зависи само от него и от тях.

За много от ключовите локации кметските ръце са вързани, тъй като при предишните градоначалници парцелите, както и големи комасирани терени, са били безогледно приватизирани. Сега частниците блокират всякакво развитие там, ако не им бъдат платени непосилни за общината суми.

Не се долавя особен предприемачески и градско-патриотичен дух и откъм Стопанската академия, чиито имоти крият немалко предпоставки за бизнес-развитие, ако има желание за такова…

Градът на Алеко, Димитър Ценов, Цветан Радославов и Христаки Павлович, би могъл да бъде перфектната крайдунавска дестинация за културен и исторически туризъм. Църквите тук до една са уникални, начело с невероятната „Света Троица“ на Кольо Фичето, с прословутите й въртящи се колони на входа.

Тук се намира и най-големият запазен римски военен лагер на Балканите – крепостта Нове на няколко километра от центъра, където разкопките продължават и днес. Дунавският бряг е висок и красив и неслучайно всяка империя – Римската, Османската, Руската и после Съветската, са осъзнавали важността му във военно и стратегическо отношение.

Ако днес Свищов, градът с изключителен патриотичен и дарителски дух, е само бледа сянка на някогашното си величие, причините за това са комплексни, но повечето от тях не отиват далеч отвъд пословичната българска примиреност, неинициативност и, нека си го кажем направо – мързел. Голяма част от къщите с уникална архитектура от XIX век стоят неподдържани и занемарени, въпреки че общината е готова всячески да помага на собствениците. Местни хора се мръщят дори на желанието да им санират блока и да имат минимален процент участие в това…

На този фон през миналата година прирастът на населението все пак за пръв път е бил положителен. Много хора се завръщат от гурбет и живот в чужбина и си представят бъдещето именно тук. За тях в България вече е по-хубаво, отколкото в странство. Въпросът е дали градът ще дочака истинско и трайно съживяване, или оживлението в района ще бъде само покрай фестивала „Фолклорен извор“ от началото на юли и празниците „Свищовски лозници“ в края на септември…