Геноцидът на глупостта вилнее и това лято: убийци на пътя и удавници задръстиха черната хроника. Презадоволеното общество е създало хора, които нямат респект към живота и смъртта

Помните ли големия страх по време на ковид-пандемията, че с ваксините целят да чипират населението? Ако се съди обаче по черната хроника от смъртни инциденти, окупирала новините и това лято, едно друго чипиране отдавна е в ход и дава зловещи плодове – инжектирането на безумие.

Ужасяващият взлом в среднощен автобус на кола, управлявана от келеш, ще остане завинаги като емблема на 2025 година и на все по-осезаемия геноцид на глупостта, който вилнее навсякъде. Но даже и да не се вторачваме в този абсурден кадър на смъртоносен идиотизъм, хрониката е безмилостна.

През юли в Разград 19-годишен помете с колата си и уби трима души, седящи пред заведение. Същия месец друг келеш, само че от Поморие (уж професионален таксиджия), реши да впечатлява 19-годишната си приятелка на междуселски път в Бургаско, изпусна контрол и погуби момичето. На магистрала „Тракия“ пък загинаха мъж и жена, спрели в аварийната лента заради спукана гума, след като върху тях връхлетя кола с белгийска регистрация, управлявана от 47-годишен чужденец. 23-годишен уби себе си и 20-годишна спътничка между две разградски села, след като излезе от пътя и се блъсна в дърво. Малко преди това, през юни, 18-годишен шофьор блъсна и уби 12-годишно момче от велинградското село Кръстава…

Само за двата месеца юни и юли загиналите по пътищата у нас са 89 души, като при почти всеки инцидент става дума за безразсъдно шофиране.

Но черната хроника с удавниците е не по-малко зловеща. Това е втората най-многобройна смърт у нас след катастрофите по пътищата, като инцидентите стават не само по Черноморието, а в различни реки и водоеми във вътрешността на страната. Статистиката сочи средно по едно удавяне на ден през активния летен сезон у нас.

Само на 21 август, в рамките на няколко часа, две жени — една от София и една финландска туристка — се удавиха край Ахтопол и в Поморие. Седмица по-рано 14-годишен младеж от Септември влезе да плува при червен флаг в Слънчев бряг и се удави заедно с чичо си, който тръгна да го спасява.

По морето хора загиват предимно от нехайство и подценяване на предупрежденията, докато в язовири и микроязовири – най-вече след пиянски демонстрации на мъжество или от липса на родителски контрол. Все по-често се стига до физически сблъсъци между мераклии да плуват в опасни води и спасители, които се опитват да ги спрат.

Досега лятото на 2025-а е отнело над 25 живота – по-малко от предишни сезони, когато е имало и рекорди от над 100 удавяния, но все така стряскащо много. През цялата 2024 година у нас са регистрирани 86 удавяния, включително 5 деца, а спасените са били над 3800 души, сочат данните на Червения кръст.

При пътните инциденти България има най-високия коефициент на смъртни случаи в Европейския съюз – приблизително 82 на милион население. Средният показател за ЕС е 46.

На Запад има едни награди, смятани за връх в черния хумор – “Дарвин”. Присъждат ги още от началото на 90-те години – на „хора, които са направили услуга на човечеството, като сами са се премахнали от генетичния му фонд”. Звучи почти зловещо, но е истина. Публикуват се даже цели книги, пълни с нелепи случаи на неволни самоубийства от глупост. Може спокойно да се каже, че българите сме първенци в този спорт, въпреки че безумието не признава нито етнос, нито социален произход или възраст.

За една част от катастрофите са ни виновни новите автомобили – в наши дни те са прекалено бързи за уменията ни зад волана. В упътванията за употреба явно трябва да се добави – да не се продават на българи! Напредъкът в автомобилостроеното и увеличената покупателна способност превърнаха хиляди шофьори и шофьорки в потенциални убийци. Глуповата блондинка зад волана на бърз джип, който не може да управлява, е мила родна картинка, осигуряваща вечна професионална заетост на автотенекеджиите. Но, уви, и на погребалните агенции

За други инциденти причината пък е, че се карат прекалено стари таратайки, чиито възможности – отново от глупост – се надценяват. За гумите пък какво да говорим – тях българинът въобще не ги брои като елемент от безопасното движение.Колчем падне сняг зимъска, улиците се задръстват заради наглеци, тръгнали с летните си гуми по пързалката. Планинските проходи редовно се затапват от шофьори, хукнали нанякъде със старите си брички и угаснали насред път.

Въобще, между нашенеца и техниката се води все по-ожесточена война, в която смъртоносният фактор е пословичното ни безхаберие. От този списък не бива да пропускаме убийства, самоубийства или раняване при игра с оръжие, фатален “приятелски огън” по време на лов, скандали и убийства от ревност или пиянство, натравяне с гъби или самогон… За бавното самоубийство от прекаляване с вредна храна или алкохол пък изобщо да не отваряме дума.

Безумието няма етнос, социален произход или възраст – то е плод най-вече на самодоволството от потребителския делириум, в който живеем и усещането, че сме безсмъртни. Колкото по-лесен става животът, толкова по-малък е респектът към него, както и към смъртта. Липсата на инстинкт за самосъхранение днес е причина номер едно за сбогуването с този свят.

Общото между смъртта и глупостта е в това, че и в двата случая най-голямото страдание остава за другите хора. Циничен афоризъм, който никога не е бил толкова близо до истината, колкото днес. Чипирането с безумие продължава.