Венета Райкова в ефира на bTV е телевизионният трансфер на годината

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 5 септември

Есенният сезон тепърва стартира, но най-гръмкият трансфер в него вече е факт. Венета Райкова се завърна в националния ефир – като автор и водещ на „Преди обед“ по bTV. Последната й телевизионна роля беше преди 8 години в светско шоу от късния праймтайм през уикенда, а междувременно тя написа 10 книги и стана един от най-продаваните български автори. Именно заради нейните книги, които предизвикват гримаси сред някои представители на критиката и завист сред писателските кръгове, много българи, главно жени, преоткриха удоволствието от четенето. Или въобще започнаха нещо да четат с интерес.

От 9.30 „чак до обедните новини“, както се казва в популярната реклама на предаването – в програмата на Би Ти Ви отново се завърна типът журналистика, от който сутрешната аудитория има нужда. Водеща с бърза мисъл и рефлекс, която е в състояние напълно самостоятелно да генерира тематиката на предаването си, да подбира гости и да води адекватни разговори, без да се нуждае от подсказване в слушалката: Венета Райкова е необичайно умна за прелъстителската си външност. И твърде добре изглеждаща за силния, направо железен характер, който притежава. Рядък и все по-рядко срещан телевизионен парадокс – водеща, чиято визия провокира мнозина да я подценяват, но която е в състояние да постави абсолютно всекиго на мястото му. Не остава длъжна никому и подхожда към работата си със стряскаща сериозност, макар нерядко гостите й да не предизвикват особен респект у публиката. За нея това е запазена марка – да покани лица като Благой Георгиев, чалга певиците Мария и Сашка Васева или емблематичната миска Антония Петрова, и да проведе с тях неочаквано задълбочен разговор.

Впрочем, Райкова, която е завършила право в Софийския университет (най-високата академична летва и нещо като златен стандарт в българското образование, който не е по силите на всеки), е извървяла целия път в журналистиката – от възможно най-ниските стъпала и през всички жанрове и видове медии. Работила е във вестници, водила е радиопредавания (там дори сама си подбираше и музиката), после е била властелин на късния вечерен тв праймтайм в продължение на близо две десетилетия. Като писател показа завидна работоспособност и отново пълна самостоятелност – до степен лично да създава дори кориците за книгите си.

Това определено не е водеща, която би изпълнила ефира с лекомислие, евтини задявки и плъзгане по повърхността на обсъжданите теми. Стилът й на разговор е особено специфичен – вкарвайки задължителната доза лично присъствие, тя постоянно се „изповядва“ пред госта си, и обезоръжаващо го принуждава и той да е напълно открит и директен. Когато усети неискрен отговор, никога не го подминава, а го подлага на безпощадна ирония с повдигане на веждите.

Встъпителните думи при ефирния й дебют в понеделник биха имали достойно място във всеки учебник по телевизионна журналистика. В рамките на 2-3 минути Райкова успя да постигне най-важното, което търси аудиторията на един предиобеден блок – усещането за идентификация с личността на водещия. „Ако сте в период на някакво страдание, ако преживявате лична драма, ако се чудите откъде да свързвате двата края, не гледайте на мен с неприязън, защото аз съм минала през абсолютно същото и съм една от вас“. Интрото на Венета сутринта на 1 септември моментално прикова зрителското внимание със заявката, че водещата не е просто миловидна телевизионна кукла на конци, а помъдряла от житейския си опит личност, способна на безпрецедентна за досегашния сутрешен ефир емпатия и солидарност.

Ако трябва да съпоставим новата водеща с нейните предшественици от предишния сезон на „Преди обед“, достатъчно е да видим понеделнишкия й разговор с Петър Дочев – напорист младеж, който преди шоуто не се поколебал да използва дори личната й гримьорна без нейно знание. В разказа му за „прелестната разруха“ на нюйоркския квартал Бронкс и злобата на „зомбитата“, с които се запознал, докато ги снимал, и които опитвали да му „бъркат в раничката“, а накрая тъпчели с крака филмовата лента от апарата му, се съдържаше цялото лицемерие и фалш на модерния тип медии, към които Райкова трудно би се приравнила. Докато предишният водещ говореше с безумна смесица от превъзбуда, гордост и самосъжаление, опитвайки да се хареса неясно на какъв вид зрители, новото лице на предаването го слушаше с учудената физиономия на жена, която отказва да полудее чак дотам. Видя се в сбита форма защо на него е трудно да запомниш името и физиономията, а на нея – да ги забравиш. Две коренно различни телевизионни концепции, изправени една срещу друга.

Парадоксално, но факт – пристрастената към астрология и езотерика Венета Райкова се завръща в националния ефир като олицетворение на „старото нормално“. Авторката на книга като „Абракадабра“ днес е носител на позабравени телевизионни ценности и все по-дефицитна сериозност – да се задават наистина въпроси, които интересуват публиката, настойчиво да се преследват искрените отговори, да се реагира адекватно и на секундата на всичко, заслужаващо реакция. И да не се губи нито за миг и достойнство, и премерена самоирония.

Трансферният удар на bTV с Венета Райкова е съпоставим само с миналогодишното включване на „Стани богат“ и Ники Кънчев в програмната схема на същата телевизия. И в двата случая става въпрос за журналисти с истинска кариера, доказали се за десетилетия, при които компромисът и търсенето на евтина слава са немислими.

Предиобедният ефир вече е значително по-смислен и интересен, а Гала и „На кафе“ по Нова се сдобиха със сериозна конкуренция, която вероятно ще се отрази добре и на самите тях.