Новото риалити на bTV е рядък прецедент в жанр, в който хладнокръвието и стратегическото мислене досега не бяха на особена почит

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 26 септември

„Traitors: Игра на предатели“ за малко не успя да пребори по зрителски рейтинг мастодонта на Нова телевизия „Игри на волята“ при дебюта си, но това не омаловажава достойнствата на новото риалити, предложено от bTV. С неговата поява в праймтайма се завръща толерирането на ценности и личностни качества, които сякаш бяха напълно забравени в доминирания от сеир, излагации и чисто физически сблъсъци жанр.

Може би никога не сме имали сезон, гъмжащ от толкова много риалити-формати и нито един български сериал в ефира. Актьорите тази есен са принудени да се изявяват или като съперници по надлъгване, като Иван Юруков, Силвия Петкова, Станимир Гъмов, Невена Бозукова и Диляна Попова, или като водещи, като Владо Карамазов (отново в “Traitors”), Александър Кадиев и Петър Антонов в „България търси талант“ и Башар Рахал в „Биг Брадър“, или като съдии (Юлиан Вергов и Катерина Евро в „България търси талант“). Със сигурност самите те биха предпочели да са в някой хубав сериал, но това е положението. Казано накратко – добър актьор в риалити шоу е най-красноречивата емблема за нивото на ефирното съдържание днес, както и за потребностите на аудиторията. Телевизиите явно не разполагат с достатъчно перспективни филмови проекти. Направо е чудо, че по БНТ скоро предстои нов сезон на „Под прикритие“…

Но поне в „Traitors“, което много напомня на игри с карти като „Мафия“ и „Върколаци“, актьорският талант влиза в употреба по-пълноценно, отколкото сме свикнали да бъде използван в царуващите навсякъде риалити-формати. Впрочем, водещият Карамазов тук стои доста по-автентично, отколкото в джунглите на „Сървайвър“, а диаболичната му усмивка пасва идеално на атмосферата.

В много отношения това риалити всъщност прилича на сериал, и то не само заради засиленото актьорско присъствие. Зрелищният начин, по който е заснето, и изобилието от външни снимки и панорамни кадри, го отличава от повечето формати.

Но в същото време усещането за „режисираност“ и твърде много „актьорска игра“ трудно напуска зрителя почти през цялото време. Изобилието от „синхрони“, в които участник седи пред камерата, отговаря на въпроси на редактор зад кадър и обяснява мислите и постъпките си, нанасят сериозна вреда върху автентичността и реализма. Спонтанността в разсъжденията в повечето случаи изглежда преиграна и дори „продиктувана“.

Впрочем, същият до голяма степен е и проблемът със синхроните в „Ергенът“. При формати като „Мастършеф“, „Игри на волята“ или „Сървайвър“ тези монолози не са такъв дразнител, защото така или иначе там нещата се решават другаде – в реални сблъсъци, където всеки състезател печели или губи заради качествата си. В „Traitors” самите игри обаче изглеждат до голяма степен формални и нито един зрител не ги следи със затаен дъх. Най-интересни са автентичните диалози между участниците, които заговорничат или се подозират един-друг. Ако монолозите пред камера и редактор зад нея бяха по-малко, за сметка на реални подочути разговори, реализмът и напрежението щяха да са значително повече.

Самата игра съдържа достатъчно интрига и кара зрителя да съпреживява не само със сетивата, но и с интелекта си. Кастингът е достатъчно интригуващ – участници като Даниел Бачорски, Владо Николов, Станимир Гъмов, Глория Петкова, Георги Янев, Йордан Белев, Мая Пауновска и Ана-Мария Граченова задържат вниманието с всяка своя реплика и действие. Даже и да действат по някакъв „спуснат отгоре“ сценарий, го правят достатъчно автентично и увлекателно.

В риалити-свят, в който конфликтите между играчи, подигравките към някои от тях и предварителната драматургия от страна на продуцентите съставят 99 на сто от излъчваното съдържание, „Traitors” е живителна глътка въздух за по-интелигентната аудитория. Нещо като партия шах, разиграваща се на турнир по белот или табла.

А подлагането на анализ на въпроси като този за лоялността и предателството, за доверието и егоизма, за коварството и самозаблудите, превръща това шоу в нещо повече от лъскаво риалити-развлечение. Способен ли си да се владееш хладнокръвно, дори и когато разполагаш с важна информация, засягаща съдбата на най-близките хора до теб? Готов ли си на безпощадни действия срещу онези, които иначе смяташ за свои приятели? Как би се защитавал, ако те набеждават за нещо без основание?

 Социално-психологическият елемент, разработен без ненужно насъскване от страна на алчни за рейтинг продуценти, откроява и извисява играта на предатели над конкуренцията й в жанра. Дори и да привлича по-малка аудитория от „Игри на волята“ или „Биг Брадър“, „Traitors” ще й носи далеч по-пълноценно и смислено преживяване от тях.