Кастингът на „Биг Брадър“ най-сетне повдига важни и сериозни теми покрай сеира и скандалите

Миналата есен, покрай любовната сага на Беба и Виктор, „Биг Брадър“ успешно влезе в обществената и интернет-митология. След 6-годишно отсъствие от устите на хората (където бързо беше заменен от „Ергенът“), легендарният риалити формат бързо си върна ролята на най-одумван телевизионен сеир и източник на лафове и майтапи. Още тогава стана ясно, че независимо от финалната развръзка (а тя беше далеч от бравурна, въпреки симпатичния краен победител Марио), за новия сезон кандидатурите ще са повече и по-интересни – най-малкото защото новите продуценти не се фокусираха толкова върху скандалите и подигравките към участниците, а предпочетоха да развият автентични отношения и конфликти помежду им.

Резултатът е налице – кастингът на тазгодишните участници е по-интригуващ и разнообразен от когато и да било. Негодуванието из форумите срещу някои съквартиранти не променя този факт, а точно обратното – доказва го. В къщата този път влязоха хора, които действително противопоставят едни части от обществото ни на други – но не чрез скандалджийските си характери и поведение, а просто заради архетипите, които представляват. Публиката за пръв път от доста време се разделя на два лагера спрямо почти всеки от участниците, без това да опира до лична симпатия и антипатия, а изцяло от принципни съображения.

Най-много негодувание фокусира първият изгонен от къщата – мюсюлманинът Мути – не просто заради религията си, а заради начина, по който беше решил да парадира с нея. За пръв път аудиторията на едно наше риалити видя нагледно какво означава да си фундаменталист и радикал накуп, да следваш сляпо някакви постулати, но и ловко да ги нагаждаш спрямо себе си и потребностите си. Ако Мути не беше отстранен още при първото гласуване, присъствието му в къщата щеше да стане нетърпимо – и за съквартирантите, и за зрителите. Публиката щеше да се настрои срещу цялото шоу, обвинявайки го в изкуствено налагане на ислямизъм, и то в най-демонстративната му и агресивна форма. А и бързо се видя, че зад поведението и „принципите“ на неуспелия поп-фолк певец се крие по-скоро неуравновесеност и психопатология, отколкото някаква ценностна система. Зад думите му и постъпките му започна да прозира твърде много непоследователност и лицемерие.

Мути можеше да бъде архетип, който в продължение на цял сезон да отстоява някакви възгледи и да намира съмишленици сред аудиторията, които да се идентифицират с него, но бързо се видя, че не притежава качествата за това. Дори и за краткия си и противоречив престой обаче, покрай конфликта си с „деми-сексуалния“ Цецо мюсюлманинът постави на обсъждане много въпроси, които ще стават все по-наболели в днешното ни общество. Как гледаме на различните от нас, с какви думи и аргументи ги съдим и доколко искрени и принципни са те?

Самият Цецо е друг ключов участник от този сезон, който постоянно ще бъде обект на спорове вътре и извън къщата- и то не заради характера, а заради самата си същност. За разлика от съквартиранти в предишни сезони с подобна сексуална ориентация обаче, той не е просто „един друг Кулагин“, вкаран вътре, за да играе ролята на постоянен дразнител и подигравчия. 30-годишният барман-дизайнер е сред редките представители на тази общност в риалити-форматите, от които самата тя няма основание да се срамува, колкото и гротесков да беше видът му при влизането в шоуто. В хода на сезона той ще накара повече зрители да погледнат и от друг ъгъл на ЛГБТ-обществото у нас, отколкото всеки друг досегашен съквартирант.

Тираджията-певец Калин също е рядко срещан типаж в риалити форматите – привидно носител на ценности, които повечето българи одобряват. Някои черти от поведението и характера му обаче ще накарат доста хора, които иначе са патриоти-русофили и любители на сръбската музика, да се засрамят и да осъзнаят, че не е чак толкова учудващо, ако и те са обект на стереотипна неприязън.

Хубавиците Мина и Сияна? Ами и те не са типичните „кифли“, каквито сме свикнали да ни сервират в подобни предавания. И у двете има повече интелект, емпатия и доброта, отколкото в повечето девойки от типажа, който телевизиите упорито налагат. Ще се окаже, че не е задължително да си меркантилна егоманиачка с неуравновесена психика, за изглеждаш добре и да привличаш мъжките погледи.

20-годишният българо-немец Давид, 22-годишният военен Стефан и 33-годишната люлинчанка Елена са още трима участници, привидно сякаш са не на място в „къщата на лудите“, както мнозина са свикнали да възприемат „Биг Брадър“. Уравновесени, с ясно изразена и защитима ценностна система и сякаш имунизирани от излагация в националния праймтайм – възможно ли е да има и такива герои в риалити-шоу? Ще бъде ли скучно на публиката с тях?

Да, успоредно с вкарването на солидна доза смисъл и автентични, а не премодулирани конфликти, този формат е заплашен от риска да озадачи и изнерви аудиторията, която години наред съзнателно възпитаваше. Зрителите, свикнали да търсят само евтин сеир, скандали и дискредитиране на всеки съквартирант, така и не могат да преглътнат отсъствието на хора като Албена Вулева и майка й, гримьорите Кулагин и Цецо Андреев, Джулиана Гани и Никита Джонсън. Не че тяхната квота е съвсем празна в ефира – тук все пак са варненката Михаела, арменката Лена, мургавите Ебру и Иван и 52-годишната немоногамна Цвети. Дано да им стигнат.

Но онова, което може да се каже като обобщение за седмото издание на „Биг Брадър“ в самото му начало, е неоспоримо – това ще е сезонът на дискриминацията и нейното преодоляване, на приемането или отхвърлянето на различните, които са навсякъде около нас. Коментаторите в лайв-студиото със сигурност биха могли и по-задълбочено да обсъждат тези теми, вместо да се чудят, по стар навик, как да ни разсмиват…