Тази телевизионна есен ще се запомни със състезания с варели и колички, безкрайни куизове и скандали между млади мъже и жени. Можеше ли да е другояче?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 10 октомври

Вече ни се струват толкова отдавна времената, когато праймтаймът беше изпълнен с разнообразно съдържание. В сервираното тв меню имаше за всекиго по нещо – можеше да гледаш социален експеримент като „Биг Брадър“ или приключенско състезание като „Сървайвър“, но също и да следиш със затаен дъх някой сериал като „Стъклен дом“, „Столичани в повече“, „Откраднат живот“, „Седем часа разлика“ или „Дървото на живота“. Имаше автентични музикални състезания като „Х Фактор“, които наистина раждаха нови попзвезди (Дара, Михаела Маринова, Гери Никол, Кристиян Костов и Михаела Филева са само част от тях), в определени дни от седмицата се веселяхме с „Като две капки вода“, а в делничните дни майките и бабите можеха да с трепет да консумират личния живот на някоя Нур и Гюлсерен. БНТ се включваше спорадично, но достойно в голямата частна конкуренция, създавайки успешни сериали като „Под прикритие“ и „Вина“, или качествен музикален формат като „Голямото рок-междучасие“. Не че и тогава нямаше недоволни – на драгия зрител никога не можеш да угодиш напълно, но беше неоспорим факт, че имаше разнообразие.

Постепенно обаче се стигна до днешната ситуация, в която публиката е подложена на тотална риалити-диета. Форматите, населяващи праймтайма тази есен, е трудно дори да се изброят в едно изречение, без да рискуваме да пропуснем нещо. Ако човек си включи телевизора малко след 8 вечерта, ще попадне или на някакво търкаляне на колички с чували и ходене по висящи варели, или на някакъв куиз, в който познати муцуни се забавляват в шарено студио, опитвайки се да налучкват верни отговори. В по-късния праймтайм по едната телевизия се карат хора от различни малцинства и вероизповедания, а по друга – млади мъже и жени, гледащи сърдито в средиземноморска обстановка.

Единственото коренно различно и ново предаване – „Трейтърс: Игра на предатели“, е чучнато като на самотен остров във вторник вечерта в ефира на bTV, без да има шанс да събере повече публика от външната и вътрешната си конкуренция. Иначе е похвално, че сюжетите и героите от него населяват почти целия седмичен ефир на същата телевизия. Но излъчването му само една-единствена вечер, и то в делничен ден, осуетява всякакъв шанс то да се открои в програмната схема на сезона.

При положение, че продукцията така или иначе е факт с немалкия си бюджет, събрани са били край Дунава такива участници и е бил ангажиран подобен ресурс и персонал, е направо срамота крайният резултат да се състои в толкова оскъдно, недостатъчно съдържание. „Трейтърс“ е можело да е с поне час по-голямо времетраене, или, още по-добър вариант – да се излъчва поне два пъти в седмицата, като едната вечер се акцентира върху кръглата маса с изгонването на някой заподозрян, а другата – върху „убийството“ и заговорите на „предателите“.

Вместо това обаче, вечер след вечер по Би Ти Ви гледаме викторина след викторина, сякаш снимани в едно и също студио и с едни и същи участници. Не че като съдържание куизовете са толкова лоши, нито като рейтинг – всъщност, те са доста адекватни за аудиторията на тази телевизия и нейните (поне доскоро) очаквания и потребности. Но толкова много еднотипни предавания накуп, без нито един сериал за разнообразие, а бисерът в короната „Трейтърс“ забутан само във вторник вечерта? Грешка.

Планирането и програмацията на bTV този сезон са правени сякаш на тъмно, пипнешком – да сложим там някакви предавания, нищо че си приличат, пък каквото стане. Дали причината за тази ситуация е неосъщественият нов сезон на „Фермата“ (без Иван и Андрей), който иначе е трябвало да доминира в делничните вечери? Възможно е. Каквато и да е истинската причина, тази есен bTV сякаш умишлено се потопи в океан от еднообразие и остави големия си конкурент да я мачка вечер след вечер.

Впрочем, по Нова ситуацията не е много по-разнообразна. Хегемонията на „Игри на волята“ е неоспорима и това изобщо не е незаслужено. За седем сезона това плажно риалити успя да си създаде многохилядна вярна аудитория, която би го гледала по всяко време, дори и ако бъде излъчвано в някакъв отделен, специализиран канал. Фитнесите в градовете днес наистина са пълни с младежи и девойки, които вече имат само една цел – да се домогнат до участие в „Игрите“. А националното турне от пролетта, обиколило залите на най-големите ни градове, окончателно затвърди състезанието като социално явление, което вдъхновява и обединява цяло поколение българи. В Нова с право се гордеят с него, но чак такава доминация в програмната схема изглежда прекалена. Сред публиката със сигурност има много хора, които предпочитат да гледат нещо друго, и които тази есен просто са оставени извън ефира, в някоя интернет-платформа за филми или подкасти.

В по-късния праймтайм „Биг Брадър“ с лекота надделява над „Ергенът“ и това също не е изненада за никого. Автентичните конфликти и принципните сблъсъци на базата на реални противоречия винаги ще са за предпочитане пред евтиния сеир и умишлено подклажданите скандали между участници, събрани главно с тази цел.

Но защо, аджеба, се стигна дотук? Как така се наложи да преяждаме с риалити, вместо да се разнообразяваме с някой-друг сериал? Една от причините може да бъде и съвсем прозаична – липсата на достатъчно пари. Наложената забрана върху директната реклама на хазарт доведе до пренасочване на маркетинговите стратегии за вездесъщите платформи за залагания. Вижда се колко е лесно сега те да присъстват във всяко риалити шоу – с нарочно създадени игри и елементи от правилника, а емблемите им фигурират почти постоянно в кадър – и в „Игри на волята“ (червени флагове се веят на арената), и в „Биг Брадър“ (на масичките пред дивана и върху картите с привилегии), и в „Ергенът“ (на дъното на басейните) или „Диви и красиви“ (бяха буквално навсякъде в хотела-имение).

Биха ли могли същите хазартни пари да спонсорират някой сериал чрез такова „постоянно присъствие“? И какво обаче би могло да се очаква тогава? Героите по сценарий да прекарват времето си в някой квартален пункт за залагания или постоянно да гледат като луди коефициенти в телефоните си? Да бъдат облечени с техни тениски или какво? Би било хем много смешно, хем крайно недостатъчно.

Риалити-жанрът просто се оказва идеален гостоприемник за напъдения от ефирното време хазарт. И първата жертва на това е телевизионното кино. Впрочем, тепърва напролет се задава дългоочакваният шести сезон на „Под прикритие“ – готови ли сме да се обзаложим дали ще има „хазартно присъствие“ в неговите епизоди?

Както се казва в онзи лаф, „Работата се върши или со паре, или со дупе. Паре нема — действайте!“. При сегашната ситуация телевизиите са принудени да живеят в брак по сметка с риалити-форматите и със скритата реклама в тях. И никакво зрителско преяждане с този жанр няма да ги разубеди да продължават в същия дух. Сериалите попаднаха в образа на „доведено дете“, за което просто не достигат пари, а и идеи.

Но за липсата на баланс и по-прецизна програмация, както и за безвкусното, емоционално натоварващо съдържание на някои предавания, на телевизиите не им е виновен абсолютно никой.