Редакционният увод в ноемврийския „Биограф“

Въобще не се смятам за красив. Като дете цялото ми лице беше в лунички, а другите ме наричаха „сламената глава“.

Робърт Редфорд

Когато от този свят си отиде актьор като него, усещането е, че си тръгва цяла епоха. Такова беше чувството и когато починаха Шон Конъри, Ален Делон, Жан-Пол Белмондо, Питър О’Tул…

Робърт Редфорд ще бъде запомнен не просто като един от най-големите красавци на Холивуд. Да, той беше и такъв, жените го обожаваха, но особеното при него бе, че той сякаш се пазеше да употребява хубостта си. Предпочиташе да избира роли, които вадят наяве други негови качества. С голяма част от филмите си не просто забавляваше, а възпитаваше, караше публиката да мисли и чувства много по-надълбоко. Творчеството му, а също така и работата му като вдъхновител на независимото кино, отиваше далеч отвъд обикновеното развлечение с кофа пуканки в ръце.

Затова и в ослепително красивата ни 170-та корица се съдържа и тъга, от която ни се свиват сърцата. Ще оцелее ли в съвременното кино пламъкът, който велик мъж като Редфорд успя да запали?

В този брой се сбогуваме и с Клаудия Кардинале – една от най-красивите и обичани звезди на всички времена. Отдаваме почит към родената точно преди век Надя Тодорова – „голямата актриса на малките роли“. Разговаряме с неподражаемия, неподлежащ на категоризация и контрол режисьор Теди Москов. Разказваме за живота на модната аристократка Каролина Ерера и на култовия писател Джак Керуак…

Списъкът с интересни четива не свършва дотук. Както обичам да казвам, завиждам ви, че пак ви предстои тръпката, която аз изживявам по друг начин в продължение на цял месец и на малки порции – да се потопите в този красив, вълнуващ и мъдър свят, събран в 212 страници.

Приятно четене!

Георги Неделчев,

редакционен директор