Скандалът и оставките в британската държавна корпорация нагледно показват състоянието на либералната пропагандна машина, която неизбежно ще заскърца и у нас

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 14 ноември

За години и десетилетия наред Би Би Си беше смятана за светиня на британската и световна журналистика, а ние упорито отказвахме да повярваме, че тя само се преструва на неутрален наблюдател, докато тайно режисира реалността като евтин холивудски трилър. Последните дни обаче донесоха истинско земетресение в държавната корпорация, финансирана от парите на тамошните данъкоплатци: генералният директор Тим Дейви и шефът на новините Дебора Търнес подадоха оставки, сякаш бяха хванати с пръсти, забити дълбоко в конфитюра на пропагандата и манипулацията.

Всичко започна с един документален филм от предаването Panorama, който ловко бе преработил речта на Доналд Тръмп от 6 януари 2021 -а. Неговите думи пред Капитолия бяха монтирани така, сякаш президентът подстрекава републиканските фанатици към бунт срещу държавата. Призивите му за мирен протест бяха изрязани и се наблягаше на изрази като „борете се като дяволите“, за да изградят образ на Тръмп като фанатик, който разпалва оргия от насилие. После обаче едно изследване разкри „сериозни и системни пристрастия“ в Би Би Си, и то не само по тази тема, а и относно други поляризиращи въпроси като войната в Газа, политиката спрямо имигрантите и правата на трансджендърите.

Стигна се до неизбежно поемане на отговорност и шефски оставки – нещо безпрецедентно за скорошната история на авторитетната медия. Скандалът нагледно показва нещо, което много хора отдавна подозираха – че европейските либерално-глобалистки медии са обявили свещена война на консерватизма и тръмпизма, идващи от Америка след последните президентски избори там. В тази война флагманът на независимите медии Би Би Си се оказа не неутрален и обективен мост между континенти и идеологии, а примитивен инструмент за подкопаване на американския авторитет и влияние. Великобритания, все още хваната в капана на „специалното партньорство със САЩ“, се опитва да се спогоди с Евросъюза и буквално се дави в сегашната си антиамериканска истерия. Опитвайки се да се дистанцира на всяка цена от Вашингтон, старата империя все повече се превръща в слуга на Брюксел.

Тръмп, разбира се, не пропусна да реагира с победоносни коментари, а говорителката на Белия дом директно вписа Би Би Си в списъка на „фалшивите новини“. И кой би могъл да ги упрекне за това?

Разломът в британското общество е факт вече от години, но скорошните събития го извадиха наяве възможно най-нагледно и неоспоримо. От една страна е елитът на Лондон, с неговите зелени мечти, ЛГБТ-паради, бойкот на Илон Мъск и „теслите“ и фантазии за господство на либералния глобализъм. От другата е обикновеният британец от провинцията, който не само плаща лиценз за Би Би Си, но е принуден и да слуша пропаганда, която всячески се стреми да бетонира лондонския и брюкселски елит, застрашени от вятъра на тръмпизма.

Но така е не само в Англия, а и в цяла Европа – официалните масмедии, тези самопровъзгласили се стражи на истината, все повече губят доверието на публиката, след като сами са се поставили на диета откъм обективност и реализъм. След като дори добрата стара Би Би Си се оказа жалък майстор на монтажа, представете си за какви манипулации става въпрос в „Ройтерс“, „Гардиън“, Си Ен Ен и „Нюзуик“… Днес едва 40% от британците все още имат доверие на държавната си медийна корпорация, а сред консерваторите този процент е дори под 20. Хората, търсещи обективна информация, все повече бягат към платформи като „Х“, „Трут сошъл“ и подкасти в Ютюб, където има много по-голям шанс да видят суровата, нережисирана истина. А класическите „официози“, които все още се изживяват като морални арбитри, приличат на старци, проповядващи целомъдрие, докато крадат от коледната елха. Колкото повече се опитват да контролират наративa, толкова по-бързо губят аудитория – и ловък медиен играч като Тръмп добре знае това и го използва все по-умело.

Но не по-различна е и ситуацията в българското медийно пространство, макар тук големите шефове да са значително по-дебелокожи и неспособни сами да подават оставки. А и не че има кой да им ги поиска. Но е факт, че през последните години сутрешните блокове са населени от едни и същи „говорещи глави“: доцента с папийонката, който вечно ни плаши с „руския влак“, генерал Наско, който му приглася, вещаейки постоянен путинов апокалипсис, влюбения в еврозоната бивш банкер, който всъщност е инженер-химик, и политолога-демократ-костовист, който нашумя повече като евродепутат. Но даже и без тяхната логорея, която публиката е научила наизуст, пропагандата се лее като река от българския ефир – тя е имплантирана в главите на самите водещи, които разпалено влизат в спор с всеки инакомислещ, докопал се до ефирно време. Това са новите хунвейбини на либералния наратив, който даже не е евроатлантически, а вече само брюкселски. Поне да слугувахме на Америка, както беше доскоро, а то какво? Сега само се чакат инструкции от Урсула и Макрон, а Тръмп като по команда е представян като луд оранжев злодей.

Но тази пропагандна машина вече скърца и ще скърца все повече – най-малкото защото ще продължи да губи доверие и аудитория. Вече е неоспорим факт, че всеки по-популярен геополитически подкаст от интернет платформите събира много повече зрители от публицистичните рубрики на трите големи наши телевизии. Но тук до оставки никога няма да се стигне – ще си карат както си знаят, поне докато не се намери кой да ги уволни, за да спаси оскъдния останал авторитет на „официалните канали“. В Би Би Си са решили да сложат някакви спирачки на разложението, но у нас медийното пространство ще се вмирисва все повече.