От ковид та на въздух

на

Навлязохме в сезона на следващото любимо оплакване – как дишаме най-мръсния въздух на света. Това, разбира се, не е вярно, но пък е толкова хубаво да си мразим страната

Всяка късна есен и зима има дни, в които Софийското поле изглежда така, и въздухът там долу не е от най-приятните. Така е било дълго преди да се появят мутресите с джипките, а махалите да се изпълнят с мургави пришълци от цялата страна.

Първият сняг поохлади ентусиазма за разходки и безцелно шляене, както и за анатемосване на локдауна. Времето не е за бивакуване на Орлов мост, нито за искания за предсрочни избори. В Австралия засега не са пламнали нови горски пожари. Парижката „Нотр Дам“, чийто покрив изгоря преди година и половина, тепърва започва да се ремонтира – досега разчистваха отломки. Мога само да си представям, ако подобно забавяне се случваше в България, на нашия храм „Св. Александър Невски“ или на „Света Неделя“ – сигурно щеше да има самоубийства на разярени будни граждани. Междувременно козичките на баба Дора от село Шарково са забравени, както и чешмичката на „Витошка“, събрала толкова недоволство заради маркуча си преди две лета…

Но, спокойно, имаме нова тема да се самохипнотизираме в каква ужасна страна живеем. Тя се появява всяка година по същото време, успоредно със сезона на мъглите. Как въобще бяхме забравили, че софийският въздух е най-мръсният в целия свят? Как е възможно да ни карат да излизаме навън в тази стелеща се отрова? Отделно от това – тези самолети случайно ли взеха да оставят повече и по-плътни следи зад себе си?

Пред въображението на теоретиците на конспирацията науката и разумът са безсилни. Но даже и сред хората, които се подиграват на „тайния заговор chemtrails” и обгазяването от авиацията, изобилстват мазохисти, търсещи и най-малкия повод да се уверяват как сме прецакани от Бога, раждайки се в България.

Конспирацията „chemtrails” владее умовете и социалните мрежи на все повече българи.

Да, неоспорим факт е, че въздухът в София не е чист. Добрите стари дизелови коли, на които в по-близко или далечно бъдеще дните така или иначе са преброени, имат най-малката вина за това. Отоплението на твърдо гориво – този неочакван обединител на най-бедните и най-богатите – значително по-голяма. Плюс, и най-вече, специфичният софийски климат, който по това време на годината изпълва котловината с мъгли и затиска де що вредни емисии се появят наяве. Като дух, изпуснат от бутилка, който просто няма къде да отиде. В конкретни дни от зимата въздухът в българската столица наистина не е за дишане и така е било от десетилетия – много преди всеки втори нашенец да се сдобие с кола, а всеки трети собственик на дизелов автомобил да се чуди как да й махне филтрите и клапана за рециркулация на отработените газове.

Разбира се, при първия по-ветровит ден всичко това изчезва и столицата отново се връща към по-нормалното състояние на ефира си – далеч не най-здравословния за дишане, но със сигурност не и най-опасния в света.

Но вечно бдящата стража на мазохистите не е проспала онзи специфичен момент, в който мъглата, бумтящите печки от махалите и ауспусите на джипките с мутресите, хукнали на шопинг преди затварянето на мола, са ни поставили в челните класации по мръсен въздух. Както би казал Булгаков, Анушка вече е разляла олиото. Те надлежно са „скрийншотнали“ показателите на вредните емисии на айфоните си и се отдават на нихилистичен, анти-патриотарски фейсбук-разврат. Готови са да си направят харакири, че се намират в България. „Ако си купя билет за Пакистан, Косово, Индия или Монголия, ще дишам по-здравословно“, пише една иначе интелигентна дама иззад волана на мощната си кола. Чак да се притесниш да не вземе да се хвърли от някой мост от отчаяние…

Мазохистичен скрийншот от момента, в който софийският ефир е бил рекордно замърсен. Но още по-отровна от него е злоупотребата с подобни моменти.

Скрийншот на друг типичен декемврийски ден в София, от който се вижда, че тук въздухът е далеч от вредните нива на други столици като Париж, Пекин или Делхи.

И не, не е само в България така, за щастие. Този психологически профил на обсесивния мазохист се среща и в по-бели държави. В Германия например всяка година се провежда „Поход срещу кемтрейлс и геоинженерството“ с хора от цялата страна. Детето не може да се концентрира в училище? Виновни са кемтрейлс! Лехите с цветя изсъхнаха, а градинското парти беше удавено в дъжд? Онези гадове със сигурност пак са пръскали! В София към авиационните душмани българският гений добавя и „вездесъщата отровителка на въздуха Йорданка Фандъкова“. Разбира се, че тя е виновна за всичко!

Някой ще каже – с тези неща майтапенето е неуместно. Да, така е. Не е уместно да се шегуваме с въздуха, който дишаме. Нито трябва да се омаловажава нуждата от все по-големи усилия и мерки по въпроса. Но сигурно не са и много начините да бъде заставен някой почитател на горенето на гуми в печката да мине на газово или друго отопление – въпреки офертите за напълно безплатна процедура. По същия начин впрочем не са много и методите за контрол дали някой не сее ковид-зараза. В някои държави вече бяха обнародвани правила за посрещането на Коледните празници – има ограничения по колко човека от различни фамилии да се събират около софрата. На тези новини българинът, по добре отработен навик, реагира така: „Как пък ще ме проконтролират???“. Ами няма как да те проконтролират, вероятно. Срещу човешката глупост или безхаберие не са измислени нито мерки, нито контролни органи.

Затова и няма как нито да следиш с дрон какво излиза от всеки комин (не е невъзможно, но те маймуните по клоните се научиха да се борят с дроновете, та в махалата ли няма да им намерят цаката?), нито да накараш някого да се отоплява по по-цивилизован начин. Не можеш да лишиш богаташите от Симеоново и Драгалевци от камините им. Не можеш да свалиш мацките от дизеловите джипове, нито да арестуваш всеки тарикат, който си е направил „горивен тунинг“ на голфа и дими като печка по кръстовищата.

Онова, което можем без никакви усилия обаче, е да се опитаме да не бъдем толкова упорити и безнадеждни самохипнотизатори. Да не търсим всяка седмица нови и нови поводи да мразим всичко наоколо. Да не дебнем с телефончетата всяка негативна класация или новина, за да я тиражираме в собствения си фейсбук-балон.

Ако дори само за ден се опитаме да постигнем това, въздухът със сигурност ще стане по-приятен за дишане.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s