Най-важните факти и изводи от триумфа на Дара и „Бангаранга“

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 22 май

1. Само веднъж през последните 10 години жури и зрителски телевот са били единодушни за победителя – през 2017-а, когато „Евровизия“ спечели португалецът Салвадор Собрал, а ние останахме втори със силното участие на Кристиян Костов. В последните три издания скандално (и винаги съмнително) надделяваше фаворитът на журитата – Швеция (2023), Швейцария (2024) и Австрия (2025).
Дори италианското явление „Манескин“ не триумфира толкова убедително и с такава масова любов, каквато получи Дара. Постигнатото от нея запушва устите не само на тукашните й завистници и душмани, но и на всички недоволни от класирането в останалите държави – при такова преимущество просто никой не може нищо да каже. Повечето коментари от хората, стискали палци не за нея, са от типа „Исках друг да спечели, но много се радвам за този победител“ – изключително рядка ситуация в конкурса, а и във всички състезания въобще в наши дни.

2. Негативният шум, който се вдигна през февруари и март у нас след избирането на Дара за наш представител, а после и при селекцията на песента й, дори не заслужава да бъде припомнян и сочен с пръст. Такова явление съществува не само тук, въпреки че на наша територия избуява по-силно от другаде. Това са комплексирани и жадни за внимание хора без достатъчно смисъл в живота си, които всяка седмица намират повод за изливане на негативна енергия. А социалните медии индиректно и дори директно поощряват това – те функционират благодарение на вирусния хейт и психотичните състояния на потребителите си.

3. С друга песен Дара може би нямаше да спечели. Същата „Бангаранга“, но изпълнена от някой друг, също не би триумфирала. Но дори и с тази песен, Дара не би постигнала историческия успех, ако не е бил колосалният положен труд от нея и от екипа й – нещо, което си личеше във всяка секунда. При цялата харизма и очевиден талант на това момиче, количеството вложено усилие е водещ фактор и не бива да се подценява от никого. Само човек, способен да вложи толкова старание и енергия в нещо, би могъл да се надява на подобен успех в която и да било сфера. Вокалното изпълнение също беше безупречно – до степен някои хора да смятат, че е било на плейбек. Докато останалите певци (най-вече Кипър, Германия, Украйна) се мъчеха да нацелват тоновете, Дара пееше така, сякаш звучи студиен запис.

4. Заслугата на шведския хореограф Фредрик Бенке Ридман за победата на „Бангаранга“ е ключова. Режисурата на презентацията ни беше завладяваща от първата до последната секунда. Хората, присъствали на репетициите във виенската арена, са единодушни – още при първата поява на Дара и четиримата танцьори е станало ясно, че това ще е един от фаворитите. Режисурата много умно постави акцент върху близките планове и артистичното, подвижно и невероятно симпатично лице на певицата. Погледите, които мята наляво и надясно, автентичните мимики, добре овладените жестове, походката на поп-кралица… Специалистите признават, че отдавна не се е появявала нова звезда на световната сцена, която да показва толкова категорично владеене на сцената и публиката. „Шоу като от Супербоул“, беше коментарът на един латиноамерикански фен във Фейсбук. „Изпълнение като за наградите „Грами“ или на MTV“, коментираха други. Видяхме как един видеоклип се създава на живо, пред очите ни, и това беше магическо като въздействие.

5. Парадоксално или не, но хейтът срещу Дара от февруари и март всъщност й направи услуга – нещо, за което писахме и тук още тогава. Освен че я мобилизира по начин, който нищо друго не би постигнало, той я накара и да се скрие от тукашната отровна среда извън България, да се подготвя в относителна изолация от цялата тази злоба, завист и психотична агресия. Това е още един от уроците на този триумф – за да успееш на някаква голяма сцена извън родината, е най-добре да се подготвяш по-далеч от нея.

6. “Октоподът Саня Армутлиева“, която в българските музикални среди нескрито ненавиждат – някои по очевидни причини, други – неясно защо, явно си разбира добре от работата. Може би по-добре от всеки друг в тази сфера. Като международни контакти, влияние в европейската музикална индустрия, хъс и амбиция, продуцентката от „Вирджиния рекърдс“ засега няма аналог в нашия шоубизнес. Конкурентите й с основание й завиждат, но би трябвало да се учат от нея, да я копират и ако могат – един ден да я засенчат.

Грешката и проблемът на Армутлиева е, че се опитва да носи твърде много дини под една мишница и да упражнява влияние дори там, където то не й е необходимо – в медии, организации и асоциации – понякога просто ей така, „заради спорта“. Ако се фокусира само върху продуцирането и върху международната кариера на своите изпълнители, Саня ще направи услуга на цяла България, а също и най-вече на себе си.

7. Не бива да се премълчават добрите думи и за БНТ, която също „изяде доста жаби“ през последните месеци. Колкото и основателни критики да имаше към практическата реализация на тукашния конкурс, видя се, че телевизията е взела правилни решения. Лоша шега й изигра единствено предоверяването на публиката и подценяването на хейта и завистта, които могат да избухнат. В желанието си да угоди на аудиторията, БНТ превърна и себе си, и най-вече Дара, в мишени за безумна злоба.

8. Финалът на „Евровизия“ е най-гледаното музикално шоу в целия свят. Каквито и резерви да има един здравомислещ и по-традиционен зрител към него, влиянието му е огромно и неоспоримо. Дано вече веднъж завинаги ни е спестена досадната снобска поза „Кой въобще се интересува от този конкурс?“. Разбрахме, че не слушате естрадна музика, но никой не се интересува и какво друго не слушате и не правите…

Тази година, в един сегмент от втория полуфинал, организаторите се опитаха да обяснят и оправдаят „гей линията“ в него. Беше като някакъв буквар за първокласници, но подтекстът отекна леко гузно и като индиректен опит за дистанциране. Може с основание да се очаква, че в следващите години няма да виждаме такова натрапване на ЛГБТ-пропагандата, въпреки че тези хора няма как да престанат да са най-активните фенове на конкурса и не могат да бъдат изолирани от първите редове в залата.

9.Скандалът с участието на Израел беше по-голям, отколкото си пролича по телевизията, въпреки че освиркванията този път не бяха така заглушавани. Никой зрител обаче не разбра как в хората в залата бяха открито настроени срещу участника от държавата-агресор и убиец на невинни хора. Зад кулисите всички скандираха „Дара, България и Бангаранга“, само и само да не спечели певецът от Тел Авив. Нашата победа се прие с огромна и масова радост не само защото беше напълно заслужена, но и защото елиминира Израел от възможната победа след сплотения еврейски телевот от цял свят.

10.

Получихме нула точки от журитата на Украйна, Португалия, Австрия и Финландия. За каква „експертиза“ могат да претендират тези комисии, след като не са сложили в своя Топ 10 най-категоричния победител в досегашната история на конкурса? Позорът им е голям. Не е нещо, на което ние трябва да отвръщаме със същото, но говори достатъчно за достойнството, манталитета и професионалната етика на тези клети хора.

11.Букмейкърите за поредна година се изложиха. Или пък просто хитро спечелиха милиони на гърба на наивниците, които им се довериха. Уж категоричният фаворит Финландия накрая остана едва шести, а следващите в прогнозите – Гърция и Австралия – не стигнаха до челната тройка. Дано оттук нататък по-рядко ни се навира в очите какво предвиждат бетинг компаниите. Видя се отново, че представянето на живо на сцената, контактът с многомилионната публика по цял свят, е най-важният фактор, и винаги ще бъде такъв.

12.Какво следва за нас оттук нататък? Много работа, а също и типично български интриги. Родният шоубизнес, който винаги е бил среда на завист и егоцентризъм, започва да се тресе още отсега. Кои да бъдат водещи на шоуто и кой да бъде наш представител? Това са ключовите въпроси, въпреки че и форсирането на метро линията, водеща до Арената, не е никак маловажно.

Водещите трябва да са световноизвестни личности, харизматични и с перфектен английски. Мария Бакалова е безспорен кандидат, също и Поли Генова, Люси Дяковска, Алекс Раева. Колегата й трябва задължително да бъде достатъчно атрактивен, артистичен и с чувство за хумор – в идеалния вариант някой като Григор Димитров. Тук не бива от уравнението да се изключва и Азис, а също и Димитър Рачков. Но най-хитро би било водещ да е Иво Димчев, който на следващата година да се яви и като наш кандидат в конкурса. Той има всички качества да впечатли и в двете роли.

Относно това кой ще ни представи през 2027-а в София (при положение че е ясно, че няма шанс да спечели) – това спокойно може да бъде залагащата на нашия фолклор Мона, например в дует с друг млад изпълнител като Роби. Това ще е добър импулс за кариерите им и ще ни представи по достатъчно емблематичен начин, без по-задното им класиране да се приеме като разочарование от когото и да било.