Това чисто ново парче е добър пример за процесите, които текат в музикалното пространство, без изобщо да усещаме тяхната важност и скорост. Всеки, който харесва модерна руска попмузика (особено под-жанра с фолклорни мотиви, към който спада суперхита „Матушка земля“), няма как да не се заслуша и в тази балада на проекта „Златенция“. Казват, че зад него стои рускоезична украинска поетеса на име Злата Драч, родена в Днепропетровск, която публикува свои стихове в социалната мрежа „В контакте“ под този псевдоним. Но информацията около нея е оскъдна до степен на мистерия.

Да, има инстаграм-профил, с над 300 000 последователи, в който има снимки на много красиво русокосо момиче. Просто няма как да не я харесваш – като песента по-горе. Но дали миловидната блондинка наистина е автор на прекрасните стихове, или просто негова секси приятелка? Няма как да сме сигурни.

Едно обаче е неоспоримо – песните на „Златенция“, които можете да слушате в Spotify и YouTube, до една са завладяващи, като тази тук – „И не надо“. Фокусират се предимно върху женската душа и съкровените емоции. Харесват се прекалено много, някак си съмнително много – буквално не можеш да им намериш никакъв кусур. Това важи особено за вокалите – те взимат без никакво затруднение и най-трудните тонове – със завидна чистота и кристален тембър. Ефектът е направо сърцераздирателен.

Правилно се досетихте – създадени са от изкуствен интелект, за чието навлизане в музиката Божидар Божков е написал голяма статия-разследване в актуалния майски брой на Biograph.

Привидно няма никакъв проблем – даже напротив. Какво лошо има да слушаме толкова хубава музика?

В момента обаче, в който осъзнаем, че зад нея не стои реална личност, човешка душа, а изцяло компютърен мозък и хладнокръвен алгоритъм, калкулирал за броени секунди какво би звучало най-добре, удоволствието някак си помръква и направо изчезва. Но такива песни ще се промъкват все по-често в предлаганите от платформите плейлисти. И винаги ще имат безброй безкритични фенове (ако и те не са някакви ботове), готови да пишат възторжени коментари, да слагат лайкове и да препубликуват в своите профили…

Предстои ни епоха, в която ще започнем да се наслаждаваме над „недостатъците“, придаващи човешки елемент на изкуството. Лимит на гласовия диапазон, несъвършенство и простота в инструменталния съпровод, снимка без фотошоп на изпълнителя. Ще се кефим, че на концерти той не успява да вземе някоя нота съвсем чисто. И успоредно с това все повече ще слушаме стара музика – такава, за която сме сигурни, че е създадена от човешко същество.