Войната между „Х Фактор“ и българската поп-музика се разгаря още повече, но добре, че поне се явиха и наистина талантливи кандидати

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 25 септември

Дали заради добавената премия от 50 000 лева или заради нещо друго, но в четвъртия сезон на „Х Фактор“ наистина се очертава конкуренция между доста силни участници, за разлика от предишните две издания. Първите няколко тазгодишни предавания дори за момент създадоха илюзията, че традиционното подигравателно „фрийк-шоу“ остава на заден план и този път ще се търсят само позитивни примери, таланти или най-малкото хора, които вземат цялата работа насериозно.

Уви, отново не се получи така. И всякакви оправдания, че така е навсякъде по света, където този формат се излъчва, звучат неубедително. Ако в държави с цивилизовано общество и десетилетни традиции в поп-музиката като Великобритания или Щатите публиката има нужда и от някой-друг фрийк за разведряване, тук, у нас, толерирането на идиотизма е меко казано пагубно за и без това крехката ни сценична култура и шоубизнес като цяло. Малко ли олигофрени и без това шетат из публичното пространство (за справка – шоута като печалния последен „Биг Брадър“, „Мис Пепеляшка“, някои кандидатки във „Фермер търси жена“ и т.н.), та трябва да ги гледаме и тук, в предаването, което по думите на собствения му продуцент, „няма конкурентен формат“ в ефира?

Но пък иначе как Нова телевизия ще задържи тази специфична сеирджийска публика която си отгледа и възпита напоследък, ако напоително не покаже 51-годишния леяр, който почти не уцелва верен тон в песен на Маргарита Хранова, но печели комплименти за артистичност от журито и сравнение с пародийния кумир Джорджано? Къде другаде, ако не тук 40-ина годишна кукундрела с татуировки-лепенки по цялото тяло ще може да се разхожда и криви по обляна в светлини огромна сцена, акомпанирайки си с… телефона си, за да може сеирджиите да цвилят от кеф? Някои зевзеци даже са допускани до следващия кръг – с евтини сценки между съдиите, при една от които Магърдич Халваджиян даже обяви, че си „подава оставката“ в опит да омаловажи гузното си изкушение да трупа още евтин рейтинг за сметка на присмехулството и гаврата.

В същото време един доказано талантлив и харизматичен певец като Светлозар Христов трябваше да бъде унижаван на кастинга с приказки от рода на „това за тебе е последен шанс“, „последен влак“, „как си набрал смелост да се явиш тук“ и прочие отвратителни прояви на снизхождение и съжаление, само защото има късмета или нещастието да е ексцентрик и с особен характер, който до момента не му е позволил да стане истинска звезда.

Подобен двоен стандарт не прави чест на шумно рекламираното, скъпоструващо и централно за програмата на Нова телевизия музикално шоу. В сегашния си вид, щедро промотирайки в национален праймтайм всеки по-нахален зевзек, решил да се яви на кастинг, „Х Фактор“ не само че не се отдалечава от печални образци в риалити жанра като „България търси талант“, „Гласът на България“ и „Биг Брадър“, но и скандално ги задминава. По този начин някак неусетно, но и безцеремонно се опорочава един доказал се формат за намиране на поп-явления, от който след първия му сезон излязоха половин дузина истински звезди на музикалната ни сцена.

Ето това е лъжицата с катран, която развали кацата с мед от многообещаващите първи предавания на четвъртия „Х Фактор“. И тя е доста голяма, почти колкото самата каца. На този етап можем да коментираме най-вече това, както и състава на журито. А той е доста показателен и заслужава акцент в нашия анализ.

Да започнем с положителните страни. Включването на Люси Дяковска, вече доказала се не само като международно признат изпълнител, но и като съдия в подобни формати, е повече от уместно. Тя е човек, който живее с музиката и гори в нея, би следвало да има и усет за потенциала у един новоизгряващ талант. Същото може да се каже и за Криско, който не просто е хитмейкър номер едно за последните две години у нас, но и вече натрупа симпатии покрай участието си в проекти като „Музикална академия“ и „Като две капки вода“. Малцина останаха хората, които продължават да го смятат за арогантен простак без никакъв талант, който не разбира от музика и не умее да създава звезди.

Като единствения непроменен съдия-ментор и този сезон в президиума е Саня Армутлиева. След шумните скандали между нея и голяма част от музикалната гилдия (спомнете си „кървавото обръщение“ на Рут Колева срещу нея във Фейсбук от началото на февруари, което предизвика сериозен отзвук и одобрение) тя бе нарочена като „октопод“, който съсипва, а не спомага за развитието на българската поп-култура. Тук няма да отваряме темата доколко това наистина е така и какво пречи ако тя наистина е толкова алчна, безскрупулна и вредна, в бранша да се появят добронамерени, честни и не по-малко работливи продуценти и мениджъри, които да я конкурират, дискредитират и изместят от всички позиции. Напълно възможно е с атаките си срещу нея много членове на гилдията да оправдават или прикриват я своя мързел, я безхарактерност, я липса на талант. Но със сигурност е вярно и това, че присъствието на Саня сред съдиите в „Х Фактор“ е по-скоро стряскащ, почти мракобеснически елемент от надпреварата между амбициозните таланти, отколкото гаранция за превръщането на финалистите в гарантирани звезди. Та каква звезда е победителят от последния сезон Славин Славчев? Щеше ли да бъде звезда и печално анти-харизматичната Жана Бергендорф, ако не бяха наркоманските скандали и побоища, в които беше замесена и които й изградиха ореол тип Риана, Майли Сайръс и Ейми Уайнхаус? Добре че тази година има 50 бона парична премия, та да не е съвсем пълен траурът за победителя, когато попадне в пипалата на къдравата Саня.

Отсъствието от журито на национално признат и доказан изпълнител от ранга на Графа, Орлин Павлов, Любо Киров или Миро Каризмата, липсата сред съдиите на певици с успехите на Мария Илиева, Вики Терзийска или Ирина Флорин, не нашепва за нищо друго, освен за все по-разгаряща се война между музикалната гилдия и най-популярното шоу, призвано да осигурява нови попълнения в нея. Ето защо и включването на продуцента Магърдич Халваджиян сред менторите (както и да го въртим и сучем, това си е пар екселанс конфликт на интереси) изобщо не е учудващо. През целия сезон очевидно ще му се налага често да вкарва в употреба красноречието си, за да осъществява кризисен контрол върху зрителските реакции и настроения.

Но както казва Криско във вече емблематичната си реплика, важното е да сме живи и здрави. И по-бързо да дочакаме финалните концерти, защото този път наистина има какво да се види и чуе на тях.