Отсъствието на ГЕРБ от президентските избори се оказа печеливш ход. Както и да завърши неделният балотаж, влиянието на тази партия отново е измеримо и значително

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 30 октомври

Липсата на кандидат от ГЕРБ в президентските избори седмици наред се търкаляше из медиите като признак за погрома над тази партия. Повечето анализатори, свикнали да вървят винаги след събитията и никога една крачка пред тях, така и не прозряха възможната полза от подобна крачка встрани на Борисов. Дори и след първия тур, завършил с изненадващо малка преднина за Илияна Йотова пред Андрей Гюров, логиката на това решение отсъства сред акцентите в коментарите. В неделната нощ повечето „говорещи глави“ по телевизиите се фокусираха върху това да тричат Румен Радев и кампанията на неговата приемничка и се опияняваха да изброяват причини за отлива на близо милион гласове в сравнение с парламентарния вот от април. Аргументът, че първият тур може да не се е оказал достатъчен дразнител за електората на „Прогресивна България“, особено на фона на прогнозираната голяма преднина за Йотова, беше подминаван със съмнително единодушие почти във всяко тв студио. Долавяше се видимо злорадство от ниската избирателна активност и слабия резултат на лидерката. Възможните причини и за двете почти без изключение се свеждаха до криза на управлението и грешки в кампанията. Макар и напълно основателни, те обаче отекнаха някак си пресилено и със съмнително съзвучие, което повече приличаше на пожелателно мислене.

Фигурата на Борисов и ролята на неговата „отсъстваща“ партия бяха неглижирани почти толкова прибързано, колкото и произнасянето на присъдите над обречените управляващи начело с Румен Радев. А истината е, че големият печеливш от първия тур на президентските избори се казва именно ГЕРБ. Това е партията, чийто електорат сега е ухажван и от двата лагера на балотажа. Пред камерите посланията са дипломатични и обвити в общи приказки и намеци, но под повърхността текат преговори и пазарлъци, които отново вдигат ръста на бойковите акции.

Пред него ходовете са само печеливши, който и от тях да предпочете. Да не говорим, че той публично може да заяви едно, а на сянка да нареди на хората си (неговата партия е по-добре организирана от всяка друга) съвсем друго. И още нещо – какъвто и да е резултатът от балотажа в неделя, ГЕРБ ще припишат заслугите за него върху себе си. Дори и да не е на висок глас по телевизиите, из кулоарите на държавата това ще е гарантиран факт. Подценяването на една структурирана и дисциплинирана формация и нейния лидер, който рядко прави непремерени и неефективни изказвания (Радев дали си води записки?), не е направило услуга никому в най-новата ни политическа история. Ситуацията изведнъж се оказа такава, че без благословията на ГЕРБ държавната машина може рязко да се разтресе и да бъде заплашена от сериозни проблеми.

Подобни примери има даже в учебниците по литература за 8 клас. В Омировата „Илиада“, която това лято стана особено актуална покрай епоса за Одисей, героят Ахил излиза от строя, защото вождът Агамемнон му отнема робинята и бивша троянска жрица Бризеида, и гърците започват да губят битки. Гръцкият предводител праща при него Одисей, Феникс и Аякс с богати дарове и обещание да му върне пленницата, но Ахил отказва. Той ще се включи в битката много по-късно – чак когато загуби най-близкия си приятел Патрокъл, покосен от Хектор, след като е влязъл в двубой с него, предрешен като супер героя…

Е, тази седмица в ролята на Агамемнон пред шатрата на Борисов е имало не една, а бъдете сигурни – цели две делегации. И обещанията са били много по-щедри от тези в Омировото въображение.

Калкулацията, която лидерът на ГЕРБ си е направил преди тези избори, изглежда напълно логична и близка до ума на всеки политик в неговата ситуация. Странно обаче как тя се оказа непосилна за мозъците на повечето анализатори, а и за много негови съперници на политическия терен, които побързаха да го отпишат окончателно от играта. Ако ГЕРБ имаше свой президентски кандидат, той щеше да е боксовата круша на цялата предизборна кампания – всеки щеше да трупа точки на неговия гръб и да се прави на най-големия борец против корупцията и прашасалото статукво. Отказвайки се от участие, партията на Борисов остави останалите да се ръфат едни други, като най-много рани получиха Румен Радев и неговата кандидатка Йотова.

Най-популярният европейски пример за подобна тактика с отдръпване е от Полша през 2005-а. Тогава Ярослав Качински печели парламентарните избори с партията „Право и справедливост“, основана 4 години по-рано, но отказва премиерския пост. Дава си сметка, че избирателите могат да се стресират от перспективата двама братя близнаци да управляват държавата, ако брат му Лех спечели президентските избори срещу Доналд Туск. Рискът не е малък, защото Туск води в социологическите проучвания. Лех Качински обаче сензационно печели балотажа с 54,47%. Така тактическият отказ от премиерския пост носи двойна победа: партията на близнаците държи парламента и кабинета, Ярослав дърпа всичко зад кулисите, а брат му става президент. Скоро след това с 45 минути по-големият близнак нарушава собственото си обещание и през 2006 г. сам става премиер. Престоят в сянка е бил кратък и изцяло тактически…

Днес у нас Борисов е в рядката ситуация на печеливш независимо от действията или бездействието си. Каквото и да се случи на балотажа, никой няма да е сигурен, че зад това не прозира неговата дълга ръка. По телевизиите ще говорят едно, но в коридорите – съвсем друго. Ако Йотова загуби, това няма да е заради лошата си кампания, допуснатите грешки или твърде пасивното и дистанцирано поведение на Румен Радев. Повечето хора ще заключат, че просто Борисов е пожелал така, защото това е първа стъпка към завръщането му на бял кон на следващите, вероятно предсрочни, парламентарни избори. Ако пък Гюров бъде разгромен, зад кулисите това няма да се тълкува като триумф на „Прогресивна България“. Това по-скоро ще означава, че Борисов и Радев соломоновски са се договорили, колкото и двамата да отричат това навсякъде.

Даже и ГЕРБ да нямат никаква реална заслуга за развоя на събитията, легендата ще е по-силна от реалността. Фолклорът е по-важен от приказките по централните новини. Влиянието на тази партия е налице, макар формално да няма никакви признаци за такова и да не се измерва с проценти и бюлетини. Борисов ще влезе в ролята на Кайзер Созе от класиката „Обичайните заподозрени“, чието описание е вдъхновено от разказ на Шарл Бодлер: „Най-големият трик, който Дяволът някога е правил, е да убеди света, че не съществува“.