Изригналият хейт срещу новия сезон изглежда пресилен и даже специално организиран. Но някои критики са напълно основателни

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 16 октомври

В тв индустрията досега не е имало случай един сериал да тръгне отново след 10-годишна пауза и да не предизвика вълна от разочарование. Който не вярва, да пита създателите на „Сексът и градът“, „Декстър“, „Досиетата Х“ или „Туин Пийкс“. Шестият сезон на „Под прикритие“ стартира при огромен интерес, подсилен и от прожекции на голям екран в Зала 1 на НДК, но след премиерата си в събота по БНТ генерира изненадващо голяма вълна от хейт.

Легендарното криминале за български гангстери и ченгета, които се надлъгват с тях, се завърна точно десетилетие след края на предишния си сезон. Неговата сюжетна арка не предполагаше никакво продължение. Иво Андонов явно беше надигран от полицията и намери смъртта си, прострелян от снайперист. Ния Туджарова бе решила да свидетелства срещу него. Междувременно ченгето под прикритие Мартин вече не е между живите, макар че смъртта му не бе показана по начин, който да изключва съмнение. Другият внедрен полицай Ерол оцеля след раняването си, а Попов остана фигурата, олицетворяваща продължаващата битка с престъпността. Куката отново се оказва разкъсван между желанието да напусне престъпния свят и лоялността си към Иво.

Финалът бе разработен като трагична равносметка, а не като обещание за ново начало. Иво е елиминиран, макар и срещу висока цена. Герои като Куката и Ния трябва да понесат последствията от собствените си избори. В суровата логика на криминалния епос престъпната империя рухва, но никой не излиза невредим. Още преди финала на 5 сезон (първоначално били замислени само три) тогавашният програмен директор на БНТ Севда Шишманова и продуцентът Димитър Митовски заявиха, той е замислен като последен. Аргументите им бяха, че историята е стигнала своя естествен завършек и че е по-добре успешният проект да приключи, докато публиката все още е силно привързана към героите, отколкото да бъде удължаван до творческо изчерпване.

Когато през февруари 2024-а БНТ обяви, че ще се снима нов сезон (с осигурен бюджет и допълнително външно финансиране), новината се посрещна с трепет от феновете на криминалето, което така и не намери достойна конкуренция у нас през годините. Но още тогава се прокраднаха и притеснения, че продължението може да не се хареса в същата степен, че ще бъде изсмукано от пръсти. А прибавянето на Магърдич Халваджиян към продуцентския екип предизвика подозрения към посоката, в която ще се развива сериалът. Днес голяма част от негодуванията от първия епизод на сезон 6 са персонифицирани именно с неговото участие – без да е сигурно, че той има основна вина. Но това е урок, който продуцентът би трябвало да научи, макар и със закъснение – активността му в рекламната кампания на „Под прикритие“ беше недалновиден ПР-ход, тъй като публиката го свързва повече с неуспешни („Морска сол“, „Полицаите от края на града“), отколкото с хитови подобни проекти („Седем часа разлика“).

В изригналата вълна от хейт срещу „Под прикритие 6“ има и нещо странно. Тя подозрително прилича на организирана или съзнателно подклаждана кампания. Някои от нападките показват съмнително добро познаване на задкулисни неща като финансиране и снимачен екип. Голяма част от тях необяснимо се фокусират и върху „новите актьори“, сякаш точно те са основният проблем на продължението.

А истината е, че попълненията в каста изглеждат като най-големия плюс на сезон 6. Юлиан Вергов е стряскащо убедителен в образа на самозабравил се топ мафиот и съперник на Иво Андонов, а Павел Иванов изпълва всеки кадър с харизматично присъствие като новия протагонист под прикритие. Опасенията, че този актьор може да е имал успех само заради приликата си с Георги Аспарухов в „Гунди“ се оказаха неоснователни – играта му тук е с класи над онази на предшественика му Ивайло Захариев, когото всички единодушно приемаха като най-слабото звено в предишните сезони.

За последното десетилетие българската публика сякаш отвикна да гледа родни сериали и бе методично възпитавана да се кефи на сеирджийски риалити-формати, чиято основна роля е като отдушник и мишена за перманентен хейт. Успоредно с това в стрийминг-платформите се появиха криминалета като „Джентълмените“ и „Земя на мафията“ на Гай Ричи и „Кметът на Кингстаун“ и „Лъвица“ на Тейлър Шеридан, които вдигнаха летвата в този жанр изключително високо. Това е още един от факторите, обясняващи защо сега „Под прикритие“ беше нападнат така свирепо.

Но и не е като да няма основание за критика. Всеобщият консенсус е преди всичко по отношение на звука. През 2026 година не можеш да си позволиш да вадиш телевизионна продукция, в която репликите се нуждаят от субтитри, за да бъдат разбирани добре. Вече имаме достатъчно примери за сериали с отлична звукова картина, но при „Под прикритие 6“ такава, уви, не е налице.

Това обаче, както се казва, би било бял кахър. По-сериозните забележки към старта на сериала са най-вече в драматургичната част и цялостната тоналност. Показаната действителност от средата на третото десетилетие на ХХI век у нас е прекалено мутренска и карикатурно чалгаджийска. Тя може и да е в унисон с предишните сезони, но не отразява живота в България в наши дни, когато престъпниците и прийомите им са съвсем други. Безскрупулни, дори психопатски убийства и побоища (изля се твърде много червена боя в епизод 1), заплахи с чувството за недосегаемост („ще запаля цялата ви болница“), преследвания и престрелки по нереално празните софийски улици, злокобен „капо ди тути капи“ по халат и с пура в ръка, който декламира репликите си като в предизборен клип на ПП-ДБ… Всичко това изглежда твърде „ретро“ и е в дразнещ контраст с иначе бляскавата картина и майсторско заснемане.

Сериалът сякаш си е поставил за цел да воюва с герои и ценности, които днешният зрител не припознава като най-големия проблем на действителността наоколо. Да, мутри и чалга все така имаме в изобилие, но те не се натрапват в ежедневието по онзи начин отпреди 10-15 години. „Под прикритие“ излиза на битка с твърде стар съперник, а новия тип гангстери по никакъв начин не бяха заявени в най-важния епизод от всеки сезон – стартовият.

Липсата на сюжетен контрапункт, на някаква фабула извън гротескната мутренска действителност, се оказа сериозен дразнител за публиката, която вече има изградени драматургични критерии. Даже и да се появят такива в следващите епизоди, горчиво-киселият вкус от старта ще продължи да доминира. Лошо впечатление направи и рекламата на сайт за залагания още в първите секунди – ясно е, че и този път ще е фрашкано с продуктово позициониране, но нямаше нужда да е толкова натрапчиво и в самото начало, при това в полза на нещо, което мнозина припознават като един от туморите на днешното ни общество. Полицаи залагат на хазарт от телефоните си – гениална идея на сценаристите, наистина!

Взети поотделно, повечето компоненти на „Под прикритие“ реално са на ниво – добра камера, въздействащо актьорско присъствие (Радина Кърджилова е силно ново попълнение, а Мариан Вълев неслучайно продължава да е абсолютният любимец на публиката), уверена режисура, нелош диалог с достатъчно лафчета, които веднага влязоха в Тик-ток фийда. Но цялостната посока и тоналност изглеждат сбъркани, остарели и премодулирани.

Десетилетие след предишния сезон очаквахме една идея повече нюансираност, баланс и финес. Някаква еволюция в съзвучие с новото време. И надали за всичко е виновен само Магърдич – в надписите имената на продуценти и сценаристи са повече от дузина…