Тайната в очите им

 

The_Secret
Никол Кидман и Чиуетел Еджиофор са основните герои в американския филм. Третата и най-благодатна роля е запазена за Джулия Робъртс.
el-secreto-de-sus-ojos
Рикардо Дарин и Соледад Вилямил в аржентинския оригинал от 2009-а – един от най-хубавите филми, които съм гледал.

Този номер в Холивуд го правят редовно – хващат един хубав неамерикански филм и му правят свое копие под индиго – със същия сценарий, но със свои звезди, друг декор и музика и, разбира се, много по-голям бюджет. Сещам се за поне два примера – „Следващите три дни“ с Ръсел Кроу и Елизабет Банкс беше римейк по френския „За нея“ с Венсан Линдон и Даян Крюгер. „Мъжете, които мразеха жените“ (The Girl with the Dragon Tattoo 2011) на Дейвид Финчър, с Даниъл Крейг и Рууни Мара, беше почти дословно копие на шведския оригинал от 2009-а с Майкъл Нюквист и Нооми Рапас. И в двата случая кавърите станаха касови хитове и това донякъде оправдаваше заснемането им. Ако това е единственият начин широката публика да види една вълнуваща история – няма лошо.

Впрочем, за мой срам, ако не беше новата холивудска версия на „Тайната в очите им“ (2015, с Джулия Робъртс, Никол Кидман и Чиуетел Еджиофор), така и нямаше да науча за аржентинския му първообраз със същото заглавие (2009), получил „Оскар“ за чуждестранен филм. Как така съм го проспал, един Бог знае, но нейсе. Поне сега бях достатъчно предвидлив да потърся и гледам първо оригинала, заснет от Хуан Хосе Кампанела по романа на Едуардо Сачери.

Без колебания – това е един от най-завършените, във всяко отношение, филми, които някога съм гледал. Рейтингът му в IMDB е 8.2, а аз без колебание му давам оценка 10. Толкова елегантен микс от любовна драма и криминален трилър с елементи на политическа сатира и чудесни комедийни нотки е трудно да си представя, че може да се появи отново.

Е, в Холивуд не мислят така. Новата им кавър-версия обаче е изненадващо нескопосана и неслучайно се провали в киномрежата, въпреки изцяло звездния си актьорски състав и режисьор, писал сценариите на „Капитан Филипс“ и „Игри на глада“.

Заради суетата на Джулия Робъртс, която явно много е искала да направи този проект и да вземе най-благодатната роля в него (мъжът й пък е оператор на филма), сюжетът и най-вече основните протагонисти в него са променени. Вече става въпрос не за любовта от мъж към жена, водеща до възмездие, а за мъката на майка, чиято дъщеря е убита. В холивудската версия са се погрижили и да има подсилена мотивация за действията на главния герой следовател – той чувства лична вина за смъртта на момичето, а пък майка му е негова колежка в отдела за борба с тероризма… В аржентинския оригинал единствено неутешимата любовна мъка, прочетена в очите на младия вдовец, беше основният мотив за непримиримостта на главния герой.

В холивудската версия почти напълно отсъстват и наситеният диалог, и финото чувство за хумор (на всеки няколко минути нещо те кара да се усмихваш, въпреки драматичните събития на екрана), и елегантният операторски стил. Няма го и бруталното насилие – естествено с цел филмът да попадне в по-ниска възрастова категория, за да може американците да отидат да го гледат с децата и внуците си. Политическата връзка – че полицейското коварство е следствие на стреса от терористичните атаки от 11 септември 2001-а – е съшита с бели конци и в никакъв случай не е адекватен аналог на „мръсната война“ в Аржентина от края на 70-те, която е основен фактор в оригиналния филм.

Не мога да си изкривя душата, че актьорите иначе се справят добре – и Джулия Робъртс, и Еджиофор, и ослепително изглеждащата на 48 години Никол Кидман. Но дори и те остават на светлинни години далеч от разтърсващата игра на аржентинските си колеги Рикардо Дарин, Соледад Вилямил и Хавиер Годино.

Интересното е, че самият режисьор на първообраза – талантливият Хуан Хосе Кампанела – е сред изпълнителните продуценти на холивудския сурогат. Това вероятно означава, че е отстъпил полагащите му се пари за авторски права срещу някакви постъпления от бъдещите приходи. Не вярвам да е имал по-сериозна роля в създаването на американската версия. Но какъвто и да е случаят – сбъркал е. Единствената полза от цялата работа е, че хора като мен, проспали неговия шедьовър, сега вече са го гледали и пишат оди за него. Гледайте го и вие. Но не Secret in Their Eyes, а El Secreto de Sus Ojos.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s