Шеф под прикритие, реклама без пари, риалити без интрига

Поредната побългарена версия на световен формат стартира захаросано и нагласено като кинопреглед от времето на социализма

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 12 февруари

Nikola_Nikolov_Dominos
Дегизирането на шефа на пиците „Домино“ изглеждаше убедително, но във финалната част беше странно, че нито един служител не го разпозна в стажанта, за когото ги разпитва.

Пиците „Домино“ са вкусни, с хубаво и добре изпечено тесто и ги носят сравнително бързо. Откакто обаче станаха герои в дебютното издание на ново телевизионно риалити, за много зрители може вече и да нагарчат. Българският клон на световно-разрасналата се американска верига има млад, симпатичен и амбициозен собственик, но участието им в „Шеф под прикритие“ беше едночасова безплатна реклама, от която едва ли се нуждаеха. Тя по-скоро ще породи съмнения и неприязън към сравнително новата за българския пазар марка, отколкото аплодисменти за начина на работа в нея. Зрителят с основание би си помислил, че може би нещо в тази верига не е наред, след като е прибягнала до такъв странен начин да се промотира. И вината в случая не е на самата фирма, а на телевизионната продукция, която я употреби толкова праволинейно и напълно в стилистиката на социалистическия реализъм.

Още от самото начало се започва с директна реклама – кога е създадена марката в Щатите, какво присъствие има у нас, какви цехове притежава, колко тона чушки и салам използва на месец. ПР-визитка, която звучи пропагандно като платените репортажи, поръчани за излъчване в централните новини. Вместо това (или най-малкото преди това) предаването беше длъжно да отговори на най-важния въпрос – как точно са подбрани фирмите и шефовете за новото риалити – имало ли е конкурс или телевизията сама е оферирала определен списък от компании и босове? Ако продукцията не е получила пари за скритата реклама, това би трябвало изрично да се подчертае. Ако пък е получила, а не й се иска да си го признае, би следвало по някакъв начин поне да намекне, че фирмата сама е пожелала да участва в предаването. Това донякъде би измило очите на авторския екип и би оправдало изненадващо плакатния начин, по който е заснето цялото шоу.

Съвсем претупано и недостатъчно добре мотивирано е и алибито как така служителите се примиряват с наличието на толкова камери и оператори наоколо. Снимало се рекламен филм за обучение на нов кадър. И какво, очаква се това да предразположи всички работници да се държат естествено и да не крият нищо ли? Единственият начин зрителят да повярва (или поне да се опита да повярва) на цялата постановка би бил 90% от съдържанието на предаването да се снима със скрити камери, както беше например в „Сладко отмъщение“.

Самият избор на веригата „Домино“ за старт на новото риалити също е неособено подходящ. Става въпрос за местна брънка от мултинационална компания с изградено ноу-хау и стриктни правила на работа. В такава фирма е доста по-малко вероятно служителите да проявяват своеволия и да се отклоняват от регламента.

Но даже и да сме от най-добронамерените зрители, готови да повярват на всичко, което се излъчва в телевизионния праймтайм – как да допуснем, че някой работник няма да се старае в задълженията си, виждайки окото на камерата зад гърба си, и друго такова зад гърба на „стажанта му“? Има ли поне една причина някой да се държи немарливо точно в този момент, да отговаря враждебно, да се оплаква от ниската си заплата и от жестоката експлоатация на труда си? Нима е по-висока от нулева вероятността публиката да възприеме цялата постановка на шефа-инкогнито за чиста монета и да не заподозре, че телевизията за пореден път го е взела за канарче.

Помните ли онова злополучно риалити „Хванати в изневяра“, което вървеше по „Диема“? Всичко там беше режисирано и заснето с актьори и статисти под наем, но телевизията до последно убеждаваше всички, че събитията се случват абсолютно на живо и с нищо неподозиращи прелюбодейци. Накрая, когато в „Господари на ефира“ разкриха физиономиите на наетите от продукцията участници срещу заплащане, си признаха всичко и спряха проекта.

Сега, 7 години по-късно, публиката вече е далеч по-обиграна и способна да различава фалша от автентичното поведение. Затова и първите коментари относно „Шеф под прикритие“ въобще не са ласкави.

Случайно ли всички служители си казват и майчиното мляко и идеите за рационализации на първия срещнат стажант? Случайно ли го канят на гости в домовете си? Разпитите, които дегизираният бос прави – какви са семействата им, какво са работили досега, имали ли са някакви бизнес-разочарования – звучат още по-съмнително. Нима това е типичният разговор между обучаващ се стажант и човек, който го въвежда в професията? А единият шофьор чак го запозна и със жена си и двамата дадоха трогателно интервю пред двете камери на продукцията.

Всички служители без изключение се държаха пред камерите като на интервю за нова работа или на изпит за повишаване на квалификацията. Може би единственият чистокръвен риалити-елемент в първото издание беше репликата на минувач, когото черпеха с пица на улицата: „В тая пицария една пица струва колкото половин заплата“.

В крайна сметка цялото предаване е една къде ефективна, къде – не, безплатна реклама. Пицарията в „Гео Милев“, пицарията в „Младост“, пицарията в „Люлин“… Навсякъде гъмжи от ентусиазирани и влюбени във фирмата си пчелички. Как пък никъде не видяхме нито един проблем, поне ей така, за цвят, как дори за секунда някой служител не се разсея, не разпиля моцарелата по пода, не похаби една глава лук повече? Да ги бяха нарочно накарали да направят нещо такова, за да им повярваме… Но не. Всичко е подредено като на първомайска манифестация отпреди 10 ноември.

А накрая, в най-тягостния сегмент от предаването, гледаме едни награди, едни поощрения, една фирмена щедрост… Човек да се чуди да завижда ли или да се подиграва. Шефът разпитва подчинените си как им се е сторил онзи странен стажант, когото са обучавали, и те нито за секунда не се досещат, че става въпрос за един и същ човек. После идват задължителните моменти на изненада и изблици на благодарност за сбъднати мечти и прочие.

В „Кошмари в кухнята“, друго риалити от безкрайното портфолио на Нова телевизия, поне рекламата не беше съвсем безплатна. Там за да ти ремонтират заведението и да го покажат на цяла България, преди това беше нужно да му изкарат наяве всички кирливи ризи и хлебарки от фритюрниците. В „Шеф под прикритие“, поне засега, няма никаква интрига, никакъв катарзис, всичко е праволинейно, плоско, демонстративно и престорено.

Създаден през 2009-а във Великобритания, форматът Boss Undercover вече е лицензиран в 30 държави по цял свят. Американската му версия се въртеше у нас по „Нюз 7“ и страдаше от почти същите недостатъци. Явно нуждата на телевизиите да правят реклама на различни фирми по нестандартни начини е световен проблем и тенденция, която няма как да заобиколи България.

Въпросът за иначе симпатичните пици „Домино“ е – това ли беше пропагандата, от която се нуждаеха, или далеч по-ефикасно беше продуктовото им позициониране в сериала „Под прикритие“? И ако въпреки всичко в следващите седмици се окаже, че „Шеф под прикритие“ се сдобие с висок зрителски рейтинг, това ще означава само едно – публиката е намерила нов начин да се забавлява. Открила е неочаквано хитова комедия в делничните вечери по Нова.

 

5 Comments Add yours

  1. ebasi каза:

    Малко е спорно колко е добра рекламата…
    Тъжно е да гледаш как отговорник по качеството, работещ във водеща фирма за производство на стени за катерене няма 1000 лв да си купи самолетен билет или друг отговорен кадър няма 500 лв да си плати шофьорски курс. Какви заплати вземат тия хора?!
    Евала, началник…

    Like

  2. author каза:

    Така е, напълно съм съгласен. Рекламата може да е ефективна единствено от гледна точка на това, че някакви зрители може за сефте да научат за наличието на пица Домино в Младост, Гео Милев или Люлин. Както и да искат да опитат поне веднъж това, което са гледали по телевизията. Напълно допускам всяка фирма да си плаща за участието в това шоу – и това да важи не само за България, а и за чуждестранните издания.

    Like

  3. valyoto каза:

    Напълно съм съм съгласна с коментара ти, Жоро, истината е, че очаквах това ревю. Реалитито ми попадна съвсем случайно, тъй като бе споделено от много мои познати във фейсбук. Масово хората казваха колко е страхотно. И аз доверявайки се на преценката на масата, реших да го изгледам. Според мен единственият минус на твоя анализ е надценяването на българския зрител. Хората харесват такива неща, те не осъзнават, че са нагласени.

    Like

  4. Бачкатор каза:

    Изключително пошло, нагласено, режисирано и с единствено рекламна цел създадено предаване. Я елате да видите как се въртят фирми в провинцията, където мизерията е пълна, където шефовете са „поставени“ да въртят нечии пари, и където … всъщност няма значение … трагедията е пълна.

    Like

  5. El Di каза:

    И аз днес гледах това „реалити“. Когато дойде време за „наградите“, издекламирани като стихотворение, нито един от служителите не показа каквато и да е емоция в момента на съобщаването им… Или са тотално сдухани или наистина е прекалено режисирано. Става дума за предаването с управителя на Вюрт България.
    А иначе в БГ, както предложиха прежде коментиращите, ще е най-удачно да се снима със скрита камера. Тогава ще се види що за „работна“ етика има масовия български служител. Но и ще падне завесата на хитринките от кухнята на босовете: ниските заплати, нереални осигуровки, извънредни часове и т.н.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s