„Ком – Емине“ сблъсква традиционните ценности от планинарството с безумията на модерния живот

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 17 април

Новият сериал на БНТ е интересен жанров експеримент. В почти документален риалити стил се разказва за най-живописния туристически преход у нас – маршрута от 2016-метровия връх Ком край сръбската граница до нос Емине на Черно море. Формално погледнато, това е история за туристически ентусиасти, хижи, хижари и заклети планинари, но всъщност е много повече – сблъсък между традиционните ценности, останали от предишни десетилетия, и позьорщината, лицемерието и фалша на модерните времена.

Актьорите реално извървяват част от дългия път, а отделните епизоди са микс от лични истории, конфликти и зашеметяващи пейзажи. Сериалът (всеки четвъртък от 21 ч по БНТ 1) е вдъхновен от романа „Пътят“ на Юлияна Дончева, а продуцент е „Мирамар Филм“ – създател преди това на поредиците „Порталът“ и „Тревожност“ и кинохитове като „Дзифт“, “Love.net” и „Вездесъщият“.

Съпоставки с всякакви други наши сериали тук са неуместни – „Ком-Емине“ не се бои да нагази в непознати територии, рискувайки да отблъсне търсещата по-динамично съдържание аудитория. За сметка на това обаче, той веднага печели на своя страна всички планинари (а те не са никак малко у нас), както и онази публика, която търси по-спокойно, съзерцателно съдържание. С липсата на премодулирано напрежение и изкуствен драматизъм, сериалът връща спомена към доброто старо българско кино отпреди 40-50 години. Хуморът е спорадичен, но все пак го има, в диалога не липсват остроумни реплики и житейска мъдрост. Усещането е автентично, като в (почти) нережисирано риалити шоу. Ако някой зрител попадне случайно на поредния епизод, няма да е съвсем сигурен какво точно гледа – сериал, документален филм или репортаж. Интересни са и включванията на реални фигури от българското планинарство – като например неуморимия бегач Кирил Николов-Дизела (преминал този маршрут за рекордните 4 дни), опитни водачи и спасители. Те не само придават автентичност със своите истории и полезни съвети, но и превръщат сериала в своеобразен „трибют“ към всички, за които планините са професионална съдба и призвание.

Но всичко това не би било достатъчно, за да привлече към „Ком-Емине“ широката аудитория, с която той вече се сдоби. Най-голямата заслуга на сериала извън почитането на Стара планина с нейните красоти и герои е изобразяването на характерни български типажи от този век – инфлуенсър, манекенка, самовлюбен актьор, професор циник, пенсионерка бохем, депресирана девойка, щастливо разведен джентълмен… Всеки зрител лесно би открил себе си в някой от тези образи – и ако нещо в него не му хареса, това е повод за интроспекция и размисъл.

Колкото до актьорската игра – даже и да не блести с нещо, достойно за отбелязване, едно е сигурно – поне не дразни. Актьорите се държат като истински участници в планински преход, а репликите им звучат автентично, без преиграване или декламация. И нещо рядко срещано в родните сериали – звуковата картина е добра, всичко се чува ясно и отчетливо.

С аудитория от близо 300 000 души, въпреки рискования си жанров подход, „Ком-Емине“ отсега може да бъде причислен към успешните проекти на БНТ – веднага след хитове като „Вина“ и „Порталът“ и редом с по-нишови, но интересни поредици като „Те, вълните“, „Денят на бащата“ и „Аз и моите жени“. Тематиката и визуалното съдържание, предлагащо спиращи дъха гледки от Стара планина, го правят и лесно конвертируем за чуждестранния пазар. Едва ли има европейска страна, чиято аудитория да не прояви интерес към сериал за един от най-атрактивните планински маршрути на Балканите, а и въобще на континента.

P.S. И една добавка, която пропуснах да включа във вестникарската статия – музиката на сериала доста напомня на онази в култовата поредица на НВО „Белият лотос“. Впрочем, в доста аспекти мотивите са едни и същи – модерният човек, изваден от естествения си хабитат, по-отчетливо вижда абсурда на времето, в което живее.