Дойде ли революцията за домашното кино

on

Появата на видео-услугата Netflix у нас е радостен факт, но все още е рано да се каже, че сме дочакали бъдещето

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 5 февруари

p11993086_b_v9_ab
Сериалът за Пабло Ескобар Narcos е една от гордостите в каталога на Netflix. За българския зрител обаче единственият начин да го гледа преведен на наш език е да го търси в торент-сайтове.

 

От месец насам в България вече функционира една от най-популярните услуги за излъчване на филми и сериали – Netflix. На 6 януари платформата прибави цели 130 държави към покритието си, с което общият им брой стана 190. Според мнозина, това е революционен момент в развитието на домашните (а и не само домашните) забавления у нас.

Огромен брой кинохитове (над 580) и сериали (над 220 епизода на различни поредици) вече са достъпни само с 2 цъквания върху таблета или компютърния екран. Услугата е интегрирана и във всеки по-нов модел смарт-телевизор и игрална конзола. Цената на месечния абонамент (16 лева) е колкото два билета за кино. Това ще направи публиката много по-малко зависима от програмите на традиционните тв канали. Очаква се наличието на услуги като Netflix (защото е неизбежно тя да бъде последвана и от свои не по-малко атрактивни конкуренти) да повлияе както върху аудиторията на повечето телевизии, така и върху посещаемостта в киносалоните.

Дочакахме ли бъдещето най-сетне да дойде?

Уви, нямаме повод нито да се радваме, нито да променяме зрителските си стереотипи. Netflix-революция няма да има, докато платформата не започне да предлага български превод на всички свои филми. Засега такъв анонс няма и това едва ли ще се случи в непосредствено бъдеще. Към днешна дата платформата е манна небесна само за англо-говорящите киномани. Отделни заглавия се предлагат и със звук или субтитри на испански или френски. И толкова. Какъв процент от населението у нас би плащало по 16 лева месечно, за да гледа филми на чужди езици? Със сигурност нищожен. Дотолкова малък, че едва ли може да се говори за сериозен и печеливш бизнес.

На практика единственото, което иначе амбициозните шефове на Netflix са сторили на 6 януари, е да отворят съдържанието си към нови територии и да подсилят мощността на сървърите, от които се излъчва всичко. Нищо друго. На този етап българският (а също и румънският, сръбският и т.н.) зрител с нищо не е поощряван да си плаща за съдържанието на въпросната филмова услуга, както и да загърби ширещото се торент-пиратство за нейна сметка. Това би станало само ако функционалното удобство и богатият каталог от заглавия се допълват от български превод на цялото съдържание – така, както е например в сходната платформа HBO GO, предлагана за абонатите на платения кабелен канал.

Казвам го и от собствен опит – колкото и торент-сайтове да предлагат сериала „Игра на тронове“, удоволствието е несравнимо по-голямо, когато разполагаш с всички епизоди и сезони на всяко свое устройство и можеш да ги гледаш когато и където пожелаеш само с две-три цъквания – в перфектно качество и с професионален превод на български. Коментирали сме тук и преди – пиратството престава да бъде предпочитан метод само тогава, когато някой се постарае да предложи качествена негова алтернатива по адекватен начин и на съобразена с тукашните стандарти цена.

Ако не друго, несъстоялата се Netflix-революция поне е повод отново да направим преглед на всички услуги от този тип, които изкушават тукашния кино- и телеман към днешна дата.

Вече стана дума за HBO GO – най-усъвършенстваната стрийминг-платформа, достъпна у нас. Всеки абонат на филмовия канал получава възможност за достъп до цялото му съдържание на три произволно избрани свои устройства – компютър, таблет, смартфон, AndroidTV и пр. Така даже и да си някъде във ваканция или в командировка, няма никакъв проблем да следиш любимия си сериал или да се наслаждаваш на стотиците филми, предлагани от HBO. Много от потребителите на HBO GO буквално са забравили какво означава да търсиш интересен филм за гледане по някой от традиционните тв канали.

Друга услуга от този тип у нас е платформата Voyo на медийната група на bTV. Когато стартира преди 4 години, тя беше посрещната с разочарование и дори на нож от повечето зрители. Предлаганото съдържание беше твърде оскъдно, а месечните такси (8 лв)– изненадващо високи за несвикналия с платени стрийминг-услуги български зрител. Едно обаче не можеше да се отрече още от самото начало – в техническо отношение Voyo е достатъчно модерна, поне за българските стандарти. Сигналът е стабилен, а качеството на картината – на нужното ниво. През последните месеци Voyo драстично обогати каталога си от филми и сериали, предложи и промоционален абонамент от 36 лева за година, което прави едва по 3 лева месечно. Това превръща тази услуга вече в съвсем приемлива за българския зрител, но, както се казва в онзи еврейски виц – лошото усещане остава. Voyo така и не успява да заеме позициятана „български Netflix“, която собствениците на bTV биха искали.

Но добрата новина за тях е, че сериозна тукашна конкуренция почти не съществува. Платформата на „Нова броудкастинг груп“ Nova play предлага възможност най-вече да гледаш някой епизод на сериал или предаване, които си изпуснал. Качеството на излъчвания сигнал е трагично ниско за 2016-а година – до степен, която прави неразличимо логото на канала в горния десен ъгъл и чертите на лицата на водещите и героите. Сайтът VBOX7, който също е част  от тази медийна група, предлага по-добро качество на картината, но е далеч от представата за пълноценна платформа със свое уникално съдържание, насочено към кино- и телеманиаците. Третата подобна услуга в портфолиото на Нова телевизия – сайтът Gong Play – пък е с акцент само върху спортните предавания и засега върши работа главно на абонатите на онези кабелни мрежи, които по някакви причини не излъчват платените спортни канали „Диема“.

Казано обобщено – с епохата на интернет-пиратството изобщо не е свършено. Засега Netflix е повече в ролята на дразнител, който показва на българския зрител какви хубави филми и сериали съществуват по света и го мотивира да търси алтернативни начини да им се наслаждава. Сериали като Narcos, „Черни платна“ и „Марко Поло“ ще продължат да се теглят многократно повече от знайни и незнайни торент-сайтове, отколкото да се следят в иначе удобно конструираната платена платформа.

Докато подобни компании с милиардни обороти пренебрегват територии като нашата и езици като българския, обвиненията към клетия наш киноман, че има пиратска превръзка на едното си око, ще продължат да звучат по-скоро колониално-капиталистически, отколкото принципно. Едва когато Netflix и нейни конкуренти като Amazon и Hulu последват примера на HBO, Facebook, Twitter, Spotify, YouTube и др. п. и погледнат на българския потребител като на равностойна част от „глобалното село“, ще можем да говорим, че бъдещето вече е тук.

Междувременно българските медийни групи продължават да се ослушват и да подценяват сериозен пазар като платеното домашно кино. Най-вероятно ще се осъзнаят чак когато е вече късно и са дошли световните гиганти, които ще изядат цялата баница, без да им оставят никакви парченца от нея.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s