Това е продукцията, която прибра най-важните български статуетки „Златната роза“ за 2017-а – за най-добър филм, за мъжка и женска главна роля, както и наградата на публиката. „Вездесъщият“ е родна премиера с интригуващ, а също и напълно конвертируем в чужбина сюжет: мъж на средна възраст се вманиачава да следи със скрити камери и микрофони всички около себе си, научава куп неприятни неща за най-близките си хора и изпада в екзистенциална криза. Красиво заснет от оператора корифей Емил Христов, на моменти забавен, другаде – мрачен и драматичен, това не е филм „за отбиване на номера“, както често се случва в милото ни кино. Той има какво да каже, прави го сравнително умело и е в състояние да ви развълнува и да ви накара да се замислите. Реализиран е от същия екип, който превърна “Love.net” (2011) в една от най-гледаните наши продукции на десетилетието.

Титулярят Велислав Павлов стои добре в кадър и успява да предаде философските послания на филма, но емоционалният му диапазон е ограничен. Може би друг, по-експанзивен като динамика актьор в главната роля би превърнал „Вездесъщият“ не просто в приличен филм, а в кинохит. Около него обаче има няколко доста силни поддържащи образа, най-вече тези на Теодора Духовникова като съпругата (освен всичко друго, тук и във въздействаща еротична сцена с друга красавица – Ирмена Чичикова), ветераните Борис Луканов и Михаил Мутафов и дебютантката Весела Бабинова. Запомняща се роля прави и младият актьор Тони Минасян, познат от сериала „Седем часа разлика“.

Като драматургия филмът би могъл да бъде и по-стегнат – до съществената и смислена част се стига сравнително бавно. Сценаристът Матей Константинов и режисьорът Илиян Джевелеков са се презастраховали с voice-over на главния герой, който акуратно обяснява постъпките му и последиците от тях. Това говори и че филмът нескрито търси по-широка аудитория, а не се позиционира главно като „фестивална продукция“ за тесен кръг ценители. Дали обаче ще намери достатъчно голяма публика на голям екран, или ще бъде оценен по-късно, когато го пуснат по телевизията – това е трудно да се каже.

Ако все пак обичате да гледате български филми в киносалоните, „Вездесъщият“ по-скоро е от онези, които няма да ви накарат да съжалявате за изгубеното време.