За кожата на един шеф

on

Готвачът Борис Петров е типичната пионка в ръцете на ВИП Брадър – безжалостно експлоатиран заради характера си. Но всъщност не е само той – жертвоприношенията се случват всяка есен

VIP_Shef_Petrov
Шеф Борис Петров е тазгодишната дойна крава за сеирджийските схеми на продуцентите.

 

Деветият ВИП-сезон на Big Brother вече е почти преполовен и отсега е ясно, че едва ли ще бъде запомнен с нещо стойностно и смислено. Раздорите и скандалите между съквартирантите, насъсквани с добре отработена рутина от продукцията, вече се приемат не просто като нормални за това риалити-шоу, но и за негова основна цел и идеология. А имаше времена, в които тази къща наистина ставаше арена на интересни сблъсъци – политически, философски, морални, въобще всякакви други, но не и махленски.

Проблеми като изневярата и темата за семейните ценности, необходимостта и ползата от добро образование и елементарна обща култура, готовността да жертваш собственото си благополучие в името на хората, с които делиш един покрив, способността да прощаваш или пък да отстояваш докрай себе си – това бяха все неща, които присъстваха в по-ранните сезони на “Биг Брадър” и превръщаха това шоу в тема номер едно за обсъждане. Особено поучителни бяха сезоните, в които участваха не т.нар. “випове”, а обикновени, избирани след продължителен кастинг участници. Там наблюдавахме неподправен сблъсък на характери, типажи и житейски философии – интелигенция срещу простолюдие, София срещу провинция, млади срещу по-възрастни, либерали срещу по-консервативни… Конкуренцията беше истинска и яростна, защото основният залог беше премията за победителя. А зрителите не се скъпяха да пращат есемеси, защото знаеха, че това ще донесе нещо конкретно на техния любимец, а не само евтина слава, удължаване на престоя му в цирка и бутафорна стъклена фигурка на финала, връчена помпозно, все едно е „Оскар“.

По едно време обаче продуцентите на това шоу решиха, че не просто е “по-рейтингово”, но и далеч по-лесно вместо да се занимават с изморителен подбор на определени типажи сред българите (апропо, занимание, което очевидно не се оказва по силите на всеки продуцент и редактор), да се съсредоточат върху “ВИП-сезоните”. Събираш дузина и половина знаменитости в Къщата, отначало ги представяш едва ли не като светци и най-бляскавите звезди, които хората са виждали, и започваш методично да вадиш кирливите им ризи на показ, за да може рейтингът да “избие инвестицията”, която си направил с плащането на хонорарите им. Точно тук е същината на проблема защо “ВИП Брадър” не е някогашното вълнуващо, смислено и непредсказуемо риалити, а все по-зле режисиран и грозен сеир, който понякога чак ти е неудобно да гледаш. Мотивацията на участниците да се задържат по-дълго вътре реално е нулева – те са там заради предварително договорен хонорар и никаква друга премия няма да получат. През последните сезони дори се надпреварват в опитите да излязат по-рано, без това им желание да си проличи, защото тогава лошият Биг Брадър може да им ореже договореното заплащане.

Получава се така, че през последните няколко сезона целият престой на така наречените знаменитости е гладиаторско жертвоприношение в едни гротескни “Игри на глада”. Повечето влизат там главно заради парите, обещани им по договор – суми от порядъка между 30 и стотина хиляди лева. Останалите, които нямат нужда точно от пари – за да съживят или ускорят някаква своя кариера или бизнес, а една малка част – защото са достатъчно луди и неизлечимо болни от ексхибиционизъм. Общото между трите така изброени ВИП-типажа е, че са готови на всичко. Искате да се караме помежду си? Няма проблем. Искате да се изложим, да участваме в някаква унизителна тайна или явна мисия? Ами чудесно, само ако може да ни вкарате още малко цигарки и алкохол…

Ако ставаше въпрос само за сезон-два, народът щеше да се забавлява и някак си да го преглътне. Но говорим за вече девето издание на ВИП-формата, като в повече от половината досегашни такива униженията, подклажданите грозни конфликти и развенчаването на уж уважавани досега хора са единственото съдържание в продължение на 60-ина дни.

Типичен пример тази година е шеф Борис Петров – всепризнат дори от колегите си корифей в кулинарията, който е добре известен с опърничавия си характер и голямата си уста. Привличането му в шоуто е част от същата формула, по която в предишни сезони бяха вкарани в къщата Луна, Кичка Бодурова, Къци Вапцаров, Аня Пенчева и други – все личности с популярност и успехи, но с не така хладнокръвна нервна система като повечето хора. Дали предварително е било калкулирано, че по един или друг начин ще станат за посмешище – това няма как да се докаже, но едно е сигурно – продуцентите с настървение използват всяка възможност, за да насъскват тези хора срещу останалите. Като прибавим и факта, че вече нищо от това шоу не се излъчва на живо и в реално време, както някога, а гледаме само добре подбрани и монтирани записи – лесно е да заключим, че хонорарите за участието гарантирано ще излизат през носа на всеки съквартирант с по-лабилни нерви и нисък праг на търпимост.

Впрочем, тази година шеф Петров имаше едно знаменателно участие в друго риалити – “Черешката на тортата”. Там успя да се изпокара с всичките си колеги тв готвачи, най-вече с Ути Бъчваров и Таньо Шишков, но накрая дори и те не можаха да си изкривят душата и да скрият възхищението си от неговото меню. По-важното е друго – че цапнатият през устата шеф Петров явно е от хората, които нямат усет как думите и жестовете им се възприемат от околните. Да, има такива личности – те обикновено влагат всичко в работата си и я вършат с рядко срещан талант, но общуването, добрите маниери и въздържането от конфликти не са сред добродетелите им. Трябва ли обаче едно телевизионно риалити по толкова канибалски начин да ги хвърля на арената на всеобщия сеир? И трябва ли и други знаменитости, на свой ред излъгали се по някаква си своя причина да участват в него, да стават жертви на умело подклажданите демони на хора като шефа?

Все риторични въпроси. Ще се запитате – но защо отделяме толкова внимание на едно толкова вредно и грозно телевизионно зрелище? Веднага отговарям – защото то умело танцува по най-низките страсти и инстинкти на публиката и вместо да възпитава у нея вкус, в името на евтиния рейтинг всяка следваща година дълбае дъното още по-надолу. Очевидно е, че спирачки няма и не е ясно докъде ще доведе всичко това.

Откакто Черната Златка обяви Белгия за столица на Англия, а после получи някаква кола за награда, която уж беше обещала на човек в беда, “ВИП Брадър” вече не е нито ВИП, нито истинско риалити, а за братско отношение към горките знаменитости и дума не може да става. Нещо като в онзи отговор на въпроса “Какво е нищо?” – това е налъм без каишка, на който липсват дървената част и гвоздейчетата…

VIP_Vania_Shtereva
Ваня Щерева – писател, културтрегер и певица, готова на всичко за кутия цигари. Къде другаде, ако не във “ВИП Брадър” ще видите такова нещо?

 

One Comment Add yours

  1. newbie34 каза:

    Така е, г-н Неделчев. Напълно сте прав в тезата, която излагате.

    Впрочем, наскоро видях по гръцката телевизия „Скай“ реалити, в което подобно на тези за музикални таланти, се изявяват няколко момичета в различни тоалети и модни специалисти ги оценяват. Нещо по-различно, нетрадиционно и любопитно. Не знам какъв е рейтингът на това предаване (вероятно целевата му аудитория са основно жените), но ми изглежда една идея по-приятно, отколкото това, което се излъчва по нашите телевизии в момента.

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s