„Мастър шеф“, „Откраднат живот“, „Столичани в повече“, „Под прикритие“, „Звездни стажанти“ и „България търси талант“ приключиха със спринт в рамките на няколко дни. Емоциите, уви, бяха предимно отрицателни

Заради началото на европейското по футбол, миналата седмица националните телевизии бяха принудени форсирано да приключат всичките си рейтингови проекти. В понеделник първо финишира шоуто „Като две капки вода“, което вече подробно анализирахме. След това бе сложена точка и на „Мастър шеф“ и „Откраднат живот“, а през уикенда видяхме развръзките на „Под прикритие“, „България търси талант“ и „Звездни стажанти“. Вместо да донесе положителни емоции на зрителите, „седмицата на финалите“ обаче им сервира предимно разочарования, досада или направо радост, че на мъчението в ефира се слага край.

Кулинарното състезание „Мастър шеф“ завърши с атрактивно представен сблъсък между вегетарианката Севда Димитрова и 33-годишния бизнесмен от Стара Загора Евгени Йорданов. Победата на бургазлийката в никакъв случай не беше незаслужена, но до голяма степен бе предизвестена. Още когато се оформи финалната петица от участници беше ясно, че шоуто няма да пропусне да създаде световен прецедент, излъчвайки първия шампион-вегетарианец. Качествата на трогателната Севда са безспорни – не само като готвач, но и като личност, и повечето зрители едва ли са недоволни от тази развръзка. Сред водопада от хвалби и суперлативи във финалния двубой обаче така и не се разбра с какво Евгени бе по-малко достоен за победата освен с факта, че е месояден. Но по-тъжното е, че самият той изглеждаше сякаш предварително обречен и примирен със загубата си. Казано накратко – „Мастър шеф 2“ се сдоби с достоен победител, но не се погрижи да мотивира този избор достатъчно добре извън желанието да влезе в световните новини. Предаването обаче остава една от истинските перли в програмната схема на bTV – с перфектно селектиран кастинг, симпатични съдии, стегната режисура и ослепително красива визия.

Сериалът „Откраднат живот“ пък бе голямата гордост и хит на сезона за Нова телевизия. Във финалната седмица епизодите бяха с удвоена продължителност и наситени с драматизъм. Сред актьорските изпълнения изпъкнаха тези на Йоана Буковска, Мария Каварджикова и Янина Кашева, но като цяло в този сериал е трудно да се намери неубедителна роля. Първият сезон завърши с типичен „клифхенгър“ – вместо да получат облекчителна развръзка, зрителите ще тръпнат месеци наред в очакване на следващите серии. Единствените минуси на „Откраднат живот“ – лошият звук и като цяло постната визия – са пренебрежимо малки на фона на смисления сценарий, ненатрапчива режисура и запомнящи се изяви от главните действащи лица.

Ден по-късно реализираният от същата продуцентска компания „Столичани в повече“ пък приключи юбилейния си десети сезон в ефира на bTV. И в тези 13 серии комедийната поредица не изневери на стила си, забърквайки коктейл от битов хумор и остра социално-политическа сатира. Имаше достатъчно запомнящи се лафове и колкото абсурдни, толкова и автентични ситуации, които правят този сериал по-достоверен и от риалити-шоу.

В събота (за да избегне сблъсъка с финалите на другите телевизии в неделната вечер) БНТ сложи последната точка на „Под прикритие“, не преставайки да се фука, че е продаден в 186 „територии“. По време на гала-шоуто в НДК водещите уж неволно бъркаха тази дума с „държави“, а съпродуцентката Севда Шишманова директно го обяви за най-разпространения сериал в света. Както се казва, посмали манго! Под „територия“ явно се брои всеки отделен американски и бразилски щат и всяка регионална провинция, където са купили нашето криминале. Но няма лошо, нека простим на БНТ желанието да се изфука и дори поизхвърли. Ако този сериал беше на някоя частна телевизия, тя щеше да се фука още повече.

От тази гледна точка съм склонен да преглътна и патетичната гала-вечер в зала 1. В интерес на истината, тя бе с нелош сценарий, добри водещи (Чешмеджиева и Любенов) и умело преразказа всички по-силни моменти от предишните пет сезона на поредицата. Но, за да не забравяме нито за миг, че това е продукция на БНТ, осветлението и операторската работа по време на директното излъчване отново бяха трагични.

Колкото до самия финален епизод на „Под прикритие“ – както и предишните от 6-и сезон, той бе същата зле съшита последователност от небивалици, на които в „186-те територии“ предимно ще се смеят, без това да е бил търсен ефект от сценаристите. В отсъствието на прежалимо-застреляния герой на Ивайло Захариев, актьорските изпълнения, въпреки тегавия материал, бяха на ниво – начело с тези на Бойко Кръстанов, Захари Бахаров и Владо Пенев.

В зрителското съзнание този сериал ще остане най-вече с култовите си първи три сезона, наситени с драматични противопоставяния и легендарни лафове. Дори и само заради това може би си е струвало да преглътнем насила доизбутаните следващи епизоди. Въпреки нелепото продуктово позициониране и сценарните мъки от последните 2-3 сезона, „Под прикритие“ несъмнено е повод за основателна гордост от страна на БНТ и пример какво публиката очаква от националната ни телевизия. За съжаление, не ни чака нищо от този сорт – сега ни заплашват с нови епизоди на „Четвърта власт“…

Факт е, че повечето хора са по-взискателни и заядливи спрямо БНТ и по-склонни да прощават издънките на частните телевизии. Представяте ли си какво щеше да е, ако „Звездни стажанти“ вървеше не по Нова, а по държавния канал? Облеченото в благотворителна маскировка бизнес-реалити, в което хотелиерът Шарлопов е българският Доналд Тръмп, така и не успя да си спечели искрените симпатии на широката публика. Първо ни сервираха отчайващо втръснал каст от стари муцуни, нещо като постоянното телевизионно присъствие, което не можеше да изненада и впечатли никого с нищо. После предложиха серия от мисии, в които се правеше нескопосана реклама на различни фирми, стоки и услуги. Към края „Стажантите“ издигнаха в култ хвърлянето на пачки пари, което, макар и скрито зад благородни намерения, изглеждаше грозно. Все едно гледахме как мутри лепят банкноти по певица в механа. През това риалити се извървяха и какви ли не „гостуващи знаменитости“ от типа на Христо Сираков, които демонстрираха щедрост с авторекламна цел. Финалът с търга не беше нищо друго освен грозен панаир на суетата, в който знайни и незнайни богаташи демонстрираха финансови възможности пред камерите на Нова. Дали са толкова щедри и благородни и извън кадър? „Звездни стажанти“ е може би първото премиерно риалити, за което отсега смело можем да кажем, че е по-добре да няма следващи сезони. Но пътищата на продуктовото позициониране са неведоми, така че не се знае.

В неделната вечер приключи и петият сезон на „България търси талант“, обявявано като „най-рейтинговото предаване по най-гледаната телевизия“. То оставаше и да не е рейтингово – та само на сцената имаше над стотина участници, а в хода на сезона те бяха хиляди! То не бяха хорови капели, танцови трупи, музикални състави, спортни школи… И колкото по-многочислени, толкова по-добре. Като сметнем, че всеки техен член има семейство, роднини, съседи, съграждани и фейсбук-приятели… Съвсем нормално е по един милион зрители да следят целия този панаир. Въпросът е доколко предаването успява да надскочи нивото на зрелище от провинциален мегдан от типа „При нас е весело“ и да се превърне в истински откривател на таланти. Отговорът е, че, уви, за пети пореден сезон, то не оправда очакванията.

Иначе, чисто визуално, особено в откриващите си минути, шоуто изглеждаше буквално като от друга планета – със сцена, осветление и операторска работа, нетипични за българското ниво. Похвала заслужават и добрата му интеграция в социалните мрежи, артистизмът на водещата Мария Силвестър и цялостният стремеж да се отхвърли дебелашката простащина и идиотизъм, фаворизирани от сиромаховския екип на предишните сезони. Но всичко това не правеше финалната надпревара по-малко читалищна, детинско-умилителна и в крайна сметка излишна. Особено като погледнем крайното класиране, веднага става ясно, че в това шоу приоритет има не талантът, а това кой колко роднини, познати и съграждани е мобилизирал да пращат есемеси. Певици, за които надвикването е пример за силно изпълнение, танцьори и музиканти, които компенсират посредствеността си с високо самочувствие и амбиции, и миловидни дечица, впрегнати в мисията да носят рейтинг на телевизията и слава на треньорите и учителите си – това бяха повечето финалисти в „България търси талант 5“.

Единствените осезаемо талантливи участници – певецът Данчо Кузманов и бийтбоксърът Искрен Тончев-Искрата – останаха далеч назад в подреждането, а малката Жаклин, която би била достоен наш представител на детската Евровизия, се добра само до класиране в челната тройка. Не ни остава друго, освен да честитим 50-те бона на духовия оркестър от Монтана и да се усмихнем иронично към всички, които са очаквали от това шоу да излъчи истински талант и всеобщ любимец за победител.

Въобще, седмицата на финалните развръзки ни донесе предимно отрицателни емоции и неоправдани надежди. Беше наистина жалко по този начин да приключи един сравнително богат и разнообразен телевизионен сезон, в който гледахме три хитови сериала и няколко риалити-проекта с голям потенциал. Телевизиите отново показаха, че са царици в харченето на космически бюджети, но предимно нахалос.