И много повече. На първия си самостоятелен концерт от такъв мащаб Любо Киров, наричан от много хора „Любо от Те“ или просто Любо, най-сетне се убеди с очите си, че е един от най-обичаните български певци днес. Зала 1 на НДК беше пълна (над 60% с жени и все хубави, за което даде принос и групата на Biograph около мен), всички го аплодираха от първата до последната секунда и показаха, че не просто харесват песните му, но и ги знаят наизуст. „Има ли цветя“, „Мога“, „Искам“, „Знам“, „Забранена любов“, „Ще те намеря“, „Имам само теб“, „All Right“… Прозвучаха и песни, които Любо е писал за други изпълнители – „Вместо мен“ (Орлин Павлов и „Каффе“), изпълнена заедно с бекинг-триото „Ла Ти Да“, и „Както преди“, за която на сцената до Любо застана и самата Тони.

По-късно чухме и Мария Илиева (заедно с Любо в All Right, а после и соло със „Сама“), а в един от бисовете за бравурното изпълнение на Purple Rain (R.I.P., Prince) до него беше китаристът на „Д-2“ Митко Кърнев.

Иначе основните музиканти, които акомпанираха на Любо във вечерта на 9 юни, бяха маестро Живко Петров на клавишните, китаристът Ангел Дюлгеров и Калин Вельов на ударните и перкусиите. Въобще все „добри момчета“. Да не пропускам и Графа, който изпя заедно с Любо съвместното им парче „Заедно“.

Сред силните моменти на шоуто бе и едно фолклорно изпълнение – „Море пиле“ заедно с Нина Николина. „За пръв път правя такова нещо, именно Нина ме убеди да изпея една народна песен“, обясни Любо, преди да започнат. И нямаше недоволни и невълнуващи се.

Концертът продължи близо два часа и през цялото време Любо пя като за световно, без да изпита умора или затруднение с нито една висока нота. Личеше си школовката му от редовни концерти в клубовете, както и отличното му умение да контактува с публиката.

Но най-важното от всичко бе положителната енергия, която струеше от сцената. Любо Киров е един от онези артисти, за които още щом ги видиш, щом чуеш дори само няколко думи от тях, усещаш, че са с добра душа. За почти всеки друг от нашите изпълнители може да се каже, че има много фенове, но и немалко врагове или поне хора, които гледат на него с лека неприязън или равнодушие. При Любо не е така. Той просто обезоръжава – с талант, уважение към хората и неподправена скромност.

Гласът му, и въобще вокалният му стил, са много особени и моментално разпознаваеми. Във вокала на Любо има достатъчна сила, но същевременно и някаква мекота, рязка смяна на амплитудите, умение да работи с полутоновете и с тишината. От чуждестранните изпълнители мога да изброя няколко, които създават подобно усещане, поне у мен – Джордж Майкъл, Стинг, Джо Кокър, Дзукеро. Когато ги слушаш, първоначално оставаш с впечатлението, че тоновете се изтръгват с мъка от гърлата им, но после осъзнаваш, че всъщност го правят с виртуозна лекота и че това просто е техният стил на пеене, който е много трудно да бъде имитиран.

Това е и моето обяснение защо Любо Киров е толкова харесван и защо можеш да слушаш с еднакво удоволствие както собствените му песни, така и всеки кавър, към който посегне. В гласа му се долавя някаква страст, терзание, почти страдание, но всъщност има и много сила. И владее отлично тишината и минорните моменти.

С изпълнители като Любо Киров българската попмузика никога няма да бъде в опасност. Концертът в зала 1 на НДК извади наяве не само целия талант, но и красивия образ и душа на един артист, за който можем само да се радваме, че го има – и то не прото там абстрактно „някъде“, а тук, сред нас. Певец, който от цялото си сърце иска, знае и може.