„Откраднат живот“, втори сезон на „Връзки“, пети на „Под прикритие“ и десети на „Столичаните“ – има ли от какво да се оплакваме? Уви – да

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 28 април

В ценностната система на българската тв продукция сериалите с право заемат най-луксозния сегмент. Те са, така да се каже, премиум-съдържание, което не всеки и не винаги може да си позволи. Освен много пари (средно по стотина хиляди лева на епизод), в тях са ангажирани и най-добрите български актьори, висококвалифициран технически персонал, целият рекламно-маркетингов ресурс на телевизиите и, не на последно място – куп фирми, жадни да видят логото си на екрана, но не как да е, а ако може вплетено в някакъв сюжет. С две думи – цветът на нацията.

През последната година сериалите имаха по-скоро символично присъствие в ефира и мнозина предричаха, че никога няма да се върнат към разцвета си от времето на „Стъклен дом“, „Седем часа разлика“ и първите три сезона на „Под прикритие“. След като се беше опарила с неуспеха на „Отплата“, Нова телевизия сякаш завинаги бе абдикирала от телевизионното кино за сметка на какви ли не риалити формати, приличащи си като две капки вода. В отсъствието на сериозна конкуренция, bTV реши да спести някой лев и замрази инвестициите в нови сериали, оставяйки в програмата си единствено неуморимите „Столичани в повече“.

Тази пролет обаче дочакахме нов протуберанс в жанра – БНТ пусна дълго отлаганата последна част на „Под прикритие“, „Връзки“ прехвърли втория си сезон от bTV във „Фокс Лайф“, а Нова телевизия направи сериозен залог с поръчката на „Откраднат живот“ – и то на същата продуцентска фирма, която вече десети сезон прави „Столичаните“ за основния й конкурент.

Но автентичен ли е този своеобразен Ренесанс на българските сериали или само така ни се иска да бъде? Можем ли да очакваме, че и наесен телевизиите ще предлагат поне 3-4 поредици с достатъчно голям бюджет и амбиции? За съжаление, съмненията са повече от оптимизма.

Да започнем с петия сезон на „Под прикритие“, чийто старт вече анализирахме в „Уикенд“ с най-искрената надежда, че нещата ще се пооправят. Уви, вече шест епизода сериалът боксува почти на едно място. Фабулата е рехава като брюкселска дантела. Вместо динамични сцени и силни диалози ни предлагат бледи опити за психологизъм и неубедителни еротични моменти. Актьорите (ако не броим вече почти пародийно вдървения Ивайло Захариев) са достатъчно способни и за такива изпълнения, но сценаристите просто не им дават достатъчно материал за това.Личи си как и Владо Пенев, и Захари Бахаров, и силното ново попълнение Силвия Петкова буквално се мъчат да запълнят пробойните, оставени от сценария. Без въоръжението на свежи култови лафове, Мариан Вълев също е бледа сянка на Куката отпреди два сезона. Бойко Кръстанов е като че ли най-уверен и с най-солидно присъствие в кадър, но и той страда от недостатъчната плътност на образа си. Принуден е да върши какви ли не небивалици и „подвизи“, които предизвикват главно присмех и подигравки. Чак в последните десетина минути от всеки епизод се случва някакво по-сериозно действие, което придвижва интригата с крачка напред. Публиката следи любимия си криминален сериал вече по-скоро по инерция, на инат и упорито отказва да повярва, че разочарованието ще остане такова чак до финала.

Междувременно „Откраднат живот“ набра солидна и вярна аудитория по Нова телевизия. Заслуга за това има не само плътният сюжет, базиран върху драматичната и на моменти шокираща болнична реалност у нас, но и фактът, че се излъчва цели три пъти седмично. Освен че поддържа интереса на публиката, това позволява и бързо да се компенсира някое дребно разочарование. Даже и в дадена серия да не се случи почти нищо съществено, интригата в сюжета бива наваксана още на следващия ден. Изобилието от епизоди е коствало немалко пари на Нова телевизия, но, както се вижда, в този случай инвестицията е повече от оправдана. Единственият по-сериозен минус на докторския сериал е продължаващото ниско качество на звука, както и сравнително евтината, неатрактивна и леко ретро-визия на картината като цяло. Може би това е търсен ефект, вероятно липсата на лустро е част от цялостното въздействие на драматичната поредица, но със сигурност би могло това внушение да се запази и с малко по-зрелищен дизайн и операторска работа. В „Под прикритие“ пък нещата са на другия полюс – там картинката буквално блести от съвършенство, но съдържанието, полезната субстанция, са дори под санитарния минимум.

Стигаме до „Връзки“ – семейната комедия с елементи на драма, която миналото лято вървеше в ефира на bTV. Явно рейтингът й не е бил достатъчно висок или просто цената на епизодите е твърде голяма, та се стигна до преместване на сериала по друг канал. Чест прави на „Фокс лайф“ (апропо, една все по-добре развиваща се телевизия за фамилна аудитория), че реши да обогати програмата си с втория сезон на тази нелоша българска сапунка.

Жанрът на „Връзки“ е такъв, че рискът публиката да реагира със снизхождение и досада е много голям. Сюжетът е низ от небивалици и абсурдни ситуации, понякога директно заимствани от холивудски хитове. За сметка на това пък диалогът гъмжи от свежи лафове (такива реплики трябваше да има и в „Под прикритие“, но вече са само блед спомен там), актьорите играят с видимо удоволствие, а цялостната визия (интериор, екстериор, операторска работа) е ослепително красива. Това са предостатъчно компоненти, за да се приеме крайният резултат по-скоро за успех, отколкото за провал. Ще бъде жалко, ако това се окаже последен опит на телевизионното ни кино в този труден жанр.

На фона на всичко това, доскоро тотално доминиращата в сериалите bTV е оставила единствено „Столичани в повече“ да забавляват публиката веднъж седмично. През останалото време каналът разчита или на доказаните, но до болка омръзнали турски сапунки, или на „Мастършеф“. Отскоро воюва на риалити-фронта и с „Българи на три морета“.

Тенденцията, която забелязахме още преди година и половина – bTV и Нова да си разменят местата в най-емблематичните компоненти от програмата си – продължава. „Откраднат живот“ би бил отличен заместител на турските сапунки на bTV от вторник до четвъртък, а „Българи на три морета“ и „Фермата“ са чудесен риалити-урок за Нова, където напоследък май забравиха как се правят такива формати.

Но въпросът в случая беше за „Столичаните“. Ако изобщо е възможно един комедиен сериал да е интересен, изобретателен и поучителен вече десет сезона – ето добър пример за това. Усещането за „дежа вю“ и изхабяване на героите е неизбежно, но сценарият се оказва достатъчно гъвкав, за да компенсира това. И все пак, за престижа на bTV би било по-добре, ако през 2016-а беше извадила някаква нова българска поредица. Дано да защити репутацията си през есента.

Казано обобщено – този сезон сериалите са неочакваният хит в телевизионната програма. За съжаление, успехът им по-скоро се дължи на липсата на сериозна конкуренция и на преобладаващо безинтересните и досадни риалити формати, отколкото на качественото им съдържание и реализация. За истински ренесанс в любимия на публиката жанр е твърде рано да се говори.