“Под прикритие” – първият български сериал, който не сме гледали

на

Титулярът Ивайло Захариев бледнее на фона на останалите актьори, но може би така и трябва

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ, в. „Уикенд“, 30 април

Дългоочакваният крими-сериал на БНТ е като пир по време на чума за държавната телевизия. В разгара на финансова криза и кадрови съкращения, отлагани с години, на “Сан Стефано” осъществиха рейтингов пробив, за какъвто не са и сънували.

Първите две серии на “Под прикритие” събраха пред екраните повече зрители от Би Ти Ви и Нова в същия часови пояс. Този успех е нагледен пример коя е правилната посока за спасение на закъсалата БНТ – повече външни продукции, поверени на опитни хора, солидна рекламна кампания и адекватна програмация. Колкото и критики да отнасят шефовете на Канала, явно пътят, по който са избрали да се развива държавната медия, е правилен.

Ко-продукцията с Димитър Митовски е и първият наш сериал от ново време, който не оставя усещането, че “вече сме го гледали”. Това не е нито битова комедия с драматични нотки като “Столичани в повече”, нито семейна сага с герои от хайлайфа като “Стъклен дом” или “Забранена любов”.

“Под прикритие” е класическо криминале, каквото държавната медия не е снимала близо 4 десетилетия. Помните ли “Синята лампа” от средата на 70-те? Горе-долу оттогава българските органи на реда не са били герои на тв поредица. Трябваше да гледаме руски кримки като “Бандитският Петербург”, за да стискаме палци за някое ченге под прикритие с голям перчем.
Е, вече имаме своя Мартин, по когото домакините и дъщерите им да въздишат, както и зловещия Джаро с щръкналите уши, когото да ненавиждат. Има и достатъчно от типичните български мутри, каквито всеки е виждал къде ли не. Тук са и магнетична красавица като манекенката Ирена Милянкова, и певицата Миленита в ролята на цинична мутреса. Допълнителен респект внася и присъствието на асове като Цветана Манева и Христо Мутафчиев…

Но достатъчно добър филм ли е “Под прикритие” всъщност? По-скоро да, въпреки някои очевидни недостатъци.
Криминалната фабула е върволица от жанрови клишета, но поне осигурява достатъчно интрига и динамика. Диалогът е почти толкова нереалистичен, колкото е и в “Стъклен дом” (сценаристите са едни и същи и това все повече ще се превръща в проблем – бел. ред.). Опитвайки се да вкарат уличен жаргон и стил в устата си, актьорите в доста моменти говорят нечленоразделно като Любен Дилов-син или Тити Папазов.

Режисурата обаче е на ниво, включително и в екшън-сцените, а операторската работа – с типичното за тази продуцентска къща майсторство, което познаваме от “Мисия Лондон” и “Стъклен дом”.

В ролята на гангстерския лейтенант Иво Захари Бахаров най-сетне излиза от досегашния си монотонен стереотип.

Актьорите? Да започнем от поддържащите роли. Почти без изключение всички са блестящи, начело с Владо Пенев, този подпухнал български Джордж Клуни, в ролята на шефа от тайните служби.
Михаил Билалов, живял 15 години във Франция, се превъплъщава с европейска класа като вледеняващия бос на мафията Туджаров. Захари Бахаров, който по принцип трудно излиза от монотонния си стереотип (“Дзифт”, Love.net), тук е разнообразен и жив, а образът му – нюансиран и многопластов. Очертава се той да носи сериала на плещите си по начина, по който това правят Георги Кадурин и Асен Блатечки в “Стъклен дом”.

Най-слабият актьорски компонент е Ивайло Захариев в главната роля. По същия начин в конкурентния сериал по Би Ти Ви Калин Врачански и Елена Петрова бледнеят на фона на останалите. Това обаче не е чак такава драма за филма, а може би даже така е по-добре. За титулярните актьори в подобни продукции е по-важно да бъдат свежи, не толкова изхабени лица, и да се харесват на женската публика – нещо, с което Захариев няма никакви проблеми. Да, вярно е, че произнася репликите си дървено, а гласът му е немощен като този на Ники Илиев от “Забранена любов”. Но само да си представим за миг – какво щеше да бъде, ако този младеж имаше таланта и харизмата на Блатечки, Кадурин, Вергов или Деян Донков? Тогава никой нямаше да иска да гледа сцените с останалите герои и сериалът щеше да е скучно “one man show”. Така че в крайна сметка ченгето-мутра Мартин си тежи на мястото. Ако до края на поредицата се научи и да играе убедително – още по-добре.

След 15-годишна емиграция Михаил Билалов (мафиотския бос Джаро) отново показва актьорска класа у нас.

Макар и засега да има двойно по-малка аудитория от “Столичани в повече” или “Стъклен дом”, “Под прикритие” е явление в българското телевизионно кино – дори и само заради нарушаването на очертаващия се монопол на Би Ти Ви в жанра.
Той доказва нагледно, че криминалният жанр не е чак такава “тера инкогнита” за тукашните кинаджии, както и че програмата на БНТ не е чак такава “кауза пердута”.

Един коментар Добавяне

  1. Никола каза:

    Съгласен съм за Ивайло Захариев, а като игра Михаил Билалов ми допада най-много

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s