„Уайтснейк“ в арената: има хляб в старите кучета

 

Досега не бях виждал „Арена Армеец“ до такава степен пълна. Може да е била и друг път, но аз не съм бил там. Целият квартал около залата беше претъпкан с паркирани коли от цялата страна – Стара Загора, Варна, Русе, Търговище, Силистра, Кюстендил… Вътре на терена за правостоящи, който беше в най-широката си версия, просто нямаше къде да се застане, а трибуните бяха без празни места с изключение на тези зад сцената.

Да, „Уайтснейк“ са една от вечните групи за българите, а тази година Ковърдейл се изхитри и пусна албум с кавъри на „Пърпъл“ от своето време там. Какво по-хубаво от това да гледаме и слушаме някои златни хитове в изпълнение на един от най-емблематичните фронтмени в света на хард-рока?

64-годишният Ковърдейл все още се държи в що-годе добра форма, въпреки че вокалните му възможности вече са далеч от някогашните. Но сценичното му присъствие е достатъчно харизматично, за да компенсира старческата немощ.

Китаристите на групата ми се сториха (да ме прощават най-запалените фенове) смешни и дори направо жалки. Занимаваха ни десетина минути с някакви опити за сола, в които компенсираха с много шум и стържене семплите си технически възможности. Когато името ти не е Стив Вай, Ингви Малмстийн или Ричи Блекмор, да имаш дълга и добре поддържана коса не винаги е достатъчна причина за да заставаш сам под светлината на прожекторите и да се изживяваш като голяма работа.

Същото обаче не може да се каже за феноменалния барабанист на групата Томи Олдридж – легенда, свирила не само със „Снейк“, но и с „Тин Лизи“, Ози Озбърн и Гари Мур. Въпреки 65-те си години, този чичка буквално съсипа ударните, а по средата на концерта направи феноменално соло, половината от което – с голи ръце! Направо си остави душата върху тия барабани. Невероятен беше.

Ain’t No Love…, You Keep On Moving, Mistreated, Is This Love, Here I Go Again… Това са вечни рок-хитове, които звучаха повече от внушително на фона на многохилядната тълпа в арената. Най-емоционално обаче беше изпълнението на Soldier Of Fortune, когато в очите на доста хора се появиха издайнически сълзи…

4 Comments Add yours

  1. С всичко съм съгласен/хвала/, но не и с определението за китаристите! Солата бяха много добри, изключително хармонични и съдържателни, в никакъв случай не бих ги определил като посредствени и жалки. Китаристите, освен такива бяха и много добри бек вокали/за разлика от концертите на Пърпъл, където пееше единствено Гилън/. Солата са най- вече, за да си починат тези със „старческата немощ“.

    Към автора на материала:

    Като критикувате, напишете си името да ви видим кой сте и с какво сте заслужили правото да пишете подобни редове.
    Иван Табов
    п.с Написал съм „ви“ с малка буква нарочно, заради анонимния характер на материала. Ако се подпишете, ще поправя грешката.

    Like

  2. author каза:

    Г-н Табов, да питате за авторското име в публикация от блог, който се казва „Георги Неделчев Мониторинг“ e някак си, как да Ви кажа, леко странно, но нека да Ви е простено – очевидно текстът ми Ви е развълнувал и ядосал твърде много. Колкото до китаристите – да, съгласен съм, че като бек-вокали се справиха много добре. Но солата им (ако ми позволите да имам право на лично мнение в собствения си сайт) бяха нелепи и осезаемо свалиха заряда на концертите. Ясно беше, че се правят за почивка на останалите, но можеха да измислят някакъв друг пълнеж. Или ако ще са китарни сола, поне да бяха наистина сола, а не просто безсмислен шум от дисторжер. Всеки средноразряден китарист от български рок-клуб би се справил не по-зле от тези двамата, при това с видимо по-малко претенции и самочувствие.

    Like

  3. Здравейте г-н Неделчев,
    Тъй като ползвам препратки, въобще не съм обърнал внимание, че пиша в личен блог – наистина съжалявам. По принцип латиница отбягвам да чета, а името Ви, написано на кирилица е сиво на бял фон и почти не се забелязва.
    Прав сте, че всеки има право на мнение. Аз си оставам с моето. Все пак, не е лошо да има повече подобни концерти, пък дори и със забележки като Вашите. Все пак, положителните страни са повече от отрицателните. Понеже стана дума за български музиканти, на 28.08.2015 г бях на концерт на Джо Лин Търнър, който се проведе на Деня на Миньора на Панагюрски колонии по случай 50 годишнината от създаване на Асарел- Медет. Няма да се спирам върху брилянтното изпълнение на Джо. Искам обаче да кажа, че групата, която свиреше с него е българска и се казва Еридан. За първи път я чух и останах очарован. Невероятни музиканти, за които в никакъв случай не бих казал средна класа. Спокойно могат да свирят и музиканти от класата на Ковърдейл. Музиканти като Джо, Джон Лоутън и др. невероятни музиканти, когато свирят с български групи, дават на същите самочувствие, което в никакъв случай не им е излишно.
    Още веднъж извинявайте за грешката, която съм допуснал и извинявайте, че чак сега пиша – просто немърливост от моя страна. 🙂

    Поздрави

    Иван

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s