Слави и неговите сценаристи от пет години насам заживяха с фалшивото светоусещане, че държат под контрол съзнанията на своята публика и подобно на чалга продуценти могат да им продават всякакви откровени простотии. Една халтура, доведена до болезнен абсурд. Един телевизионен зъбобол, рекламиран като политически оргазъм на светлото бъдеще. Хищното желание на момчето от Учин дол да бъде влиятелен шаман в българската политика си пролича още през 2011 г., когато Слави и неговите сценаристи публично подкрепиха Меглена Кунева за президент на България. Начинание, което катастрофира като трошка в мантинела.

Но именно в онзи ключов миг си пролича, че зад Трифонов стоят някакви тъмни задкулисия с пари, икономическа мощ, която иска за пореден път да реализира колективна измама и така да увеличи енциклопедията на българските разочарования с още едно. Катастрофата с Кунева не научи Слави на смирение, напротив – след нея той и сценаристите му изтрещяха абсолютно напълно и ето днес те пак се явяват като поредните чудотворци на сцената и почват да правят подписка за референдум.

Не е необходимо да коментираме конкретно всички въпроси, които предлагат, защото целта не е да бъдат получени отговори. Този референдум служи като кукичка за шарани, като опит за организирането на обществена енергия за поредната политическа глупост, която се опитва да се роди уродливо на обществената сцена.

Трифонов и компания имат чий пример да следват. Трябва ли да си припомняме как се появи на бял свят „България без цензура“. Тя се появи като телевизионно политическо риалити, въртяща се около безкрайното его, изхвърляния и дебелашки коментари на Николай Бареков. Тонове пари бяха изсипани в това начинание, за да може да му бъде осигурен успех и, разбира се, солидна схема за купуване на гласове. Днес, когато Бареков е просто един политически микроорганизъм, скрит в безвремието на Европарламента и изплуващ от блатото само за да ни смае с ужасяващият си английски, обществената памет е позагубила спомена за онзи телевизионен кошмар, онова сюрреалистично предаване, което му осигури алиби. И то подобно на начинанието на Слави паразитираше като раков тумор върху реални проблеми, осигуряваше едно усещане, че неговите автори се интересуват и от нещо различно от банковите си сметки.

И всичко се оказа една безкрайна лъжа. Бареков, без пари и задкулисна подкрепа, спихна като балон и в момента е просто едно джудже, което забавлява със своите мании.

Александър Симов, в. „Ретро“