„Аз и моите жени“: Интересно, но конфузно

на

Новият български сериал има интригуващ и поучителен сюжет, но е заснет с типичното безхаберие към реализма

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в.“Уикенд“, 11 февруари

В „Аз и моите жени“ Димитър Живков и Мария Сотирова са бъдещи съпрузи с неочаквани проблеми.

При телевизионното кино БНТ няма средно положение – или постига нещо изключително, или се проваля с гръм и трясък. Примерите за първото са редки, но все пак ги има. Криминалният „Под прикритие“ беше скъпоструващ почти до разточителност проект, чиито отделни сезони не бяха равностойни като качество, но в крайна сметка беше оценен по достойнство и се превърна във вечен фаворит на няколко поколения зрители. Семейната драма „Денят на бащата“ беше скромен, но неочаквано успешен минисериал за ескалиращото напрежение между двама съпрузи, решили да се разделят. „Порталът“ пък беше интересен микс от фентъзи-елементи, криминална интрига, политически подтекст и носталгия към недалечното минало.

Но разочарованията са доста повече и не е учудващо, че вече са потънали в забвение. „Четвърта власт“ от 2013-а по претенциозен, но непохватен начин омесваше криминална интрига, журналистически разследвания и политика. „Недадените“, излязъл същата година, разказваше историята за спасяването на българските евреи през Втората световна – започна интригуващо, но после изгуби набраната инерция. „На границата“ от 2016-а беше посветен на Първата световна война и на мобилизацията на писателя-офицер Йордан Йовков в Беломорска Тракия: красив, мъдър и може би полезен, но скучен и излишно съзерцателен, този минисериал не успя да заинтригува и докосне широката публика. „Островът на сините птици“ и „Румбата, аз и Роналдо“ (и двата от 2019-а) пък бяха два неуспешни опита за възкресяване на силните детски сериали от едно време като „Войната на таралежите“…

С всички тези заглавия БНТ се бетонира като място, където се раздават куп пари на съмнителни проекти, просто защото са на „наши хора“ и защото все нещо трябва да се снима. „Сан Стефано“ вече повече от десетилетие си е Меката на посредственото телевизионно кино с непостоянни и понякога направо липсващи критерии – не че и по Нова и Би Ти Ви нямат гръмки и още по-скъпи провали. Но към продукцията на БНТ публиката е особено чувствителна, защото плаща за нея със собствените си данъци.

Къде в тази координатна система се позиционира новият минисериал „Аз и моите жени“? Някъде по-средата, но по-близо до разочарованията, отколкото до хитовете. Сюжетът отново, както и при „Денят на бащата“, е фокусиран върху семейните отношения. Главният герой е млад хирург, който завързва паралелна любовна връзка с коренно различна жена от бъдещата си съпруга. Класическият любовен триъгълник е интригуващо представен и за повечето зрители няма да е трудно да се разпознаят в някой от образите. Сценарият не е някаква пълна измишльотина и небивалица, както често се случва в трудния жанр „драмедия“, но не е и тотално клише. Ситуациите и проблемите (властни родители, спонтанна ревност, внезапни изкушения, мъчителни угризения, робуване на фактора „обществено мнение“) са близки до широката публика. Затова и сериалът надскача нивото на непретенциозното забавление и може да влезе в категорията на смислените и поучителни творби със социална стойност. Това всъщност е и основната причина той да задържа зрителското внимание въпреки очебийните си и на моменти доста дразнещи недостатъци.

От една страна е достоен за уважение факт, че за главните роли се залага на сравнително неизхабени лица, познати предимно от поддържащите си роли в сериали като „Братя“ и „Ол инклузив“. По-популярни са единствено физиономиите на Башар Рахал и Димитър Баненкин, и тяхното присъствие в отделни сцени осезаемо засенчва това на колегите им.

Титулярният актьор Димитър Живков е добре подбран за образа на скучния и педантичен лекар, в чийто живот напрежението се натрупва постепенно и накрая внезапно излиза от правия път. До него Мария Сотирова като консервативната бъдеща съпруга, опитваща да излезе от сянката на именития си баща-архитект, също изглежда удачно кастинг-попадение. Но и двамата са твърде статични и изкуствени в ролите си. Образите им, макар и напълно правдоподобни на хартия, изглеждат и се държат нереалистично, а репликите им са по-скоро рецитации, отколкото елементи от автентичен диалог. Христина Джурова в ролята на изкусителката Мая е по-витална и харизматична, но контрастът между нея и вдървения д-р Томов превръща всяка сцена в „криндж“ – жаргонно определение за неловка ситуация, в която съчувстваш на някой от героите.

В крайна сметка „Аз и моите жени“ ще остане пореден пример за разминаване между добра драматургична основа и неумела режисура. Обяснението, че героите просто попадат в неловки ситуации и че наистина в живота около нас има подобни хора – вечно сконфузени от коварните обрати на съдбата – надали е достатъчно. Днешната публика е все по-чувствителна към липсата на реализъм от екрана и е готова с лека ръка да издава безпощадни присъди. Но няма защо да виним нея, а можем само да съжаляваме, че един сценарий с нелош потенциал не е бил реализиран по адекватен начин. Ако човек не следи „Аз и моите жени“ задълбочено и добронамерено, а просто попадне на едноминутен откъс от него, по-вероятно е да си каже „Що за тъпотия са пуснали пак?“. Това е вследствие именно на непохватното, неавтентично поведение на героите в повечето сцени.

През този сезон се очакват две интригуващи премиери по Нова телевизия и Би Ти Ви, които ще са отново в жанра семейна драма – „Лъжите в нас“ с Орлин Павлов и Радина Думанян (от продуцентите на „Откраднат живот“ и „Дяволското гърло“) и „Мен не ме мислете“ с Руши Виденлиев и Весела Бабинова. Техните претенции очевидно ще са много по-високи от тези на „Аз и моите жени“ и дано се оправдаят. Но традиционно снижените очаквания от БНТ не могат да са оправдание за пропуснатата добра възможност държавната телевизия да предложи издържан и напълно конкурентен продукт.

Башар Рахал (вдясно) е сред редките примери за убедително актьорско присъствие в минисериала на БНТ.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s