Da Bog da te majka kukom po reči tražila (преведете си го сами, ако държите) – някаква подобна сръбска псувня ми е на върха на езика, когато тръгват финалните надписи от дългоочакваното продължение на сръбския хит от 2018-а. В онзи „Южен вятър“ всичко си беше както трябва – сюжет, диалог, актьорски изпълнения, внезапни обрати, политически подтекст. Това, че за българите се говореше с уважение и дори със страх, беше страничен бонус за нас. Тук ние вече сме (почти изцяло) лоши, грозни до уродливост, налудничаво перверзни и дрогирани до степен да не различаваме въображаем бял кон от съвсем истински. Но не в това е проблемът на „Южен вятър 2: Ускорение“. Няма да се хареса в нито една точка на земного кълбо.

В новия филм сюжетът е обида за интелекта – дори на малоумните wannabe-бандитчета и квартални лихвари, които побързаха да отидат да го гледат още в първия му ден с прожекции. Мараш (Милош Бакович, все така убедителен като актьор, обаче какво от това) вече не е симпатичния и леко наивен, но храбър автомобилен състезател, а закоравял мафиот и убиец. Някогашният му ментор Царя е стар и болен (и заменен с друг актьор – великия Мики Манойлович, чийто талант и харизма тук реално са безполезни), а шефовете му в сянка – все така безжалостни и вездесъщи. Малкият му брат се чувства унизително, че е сложен да управлява луксозен спа-център с приятелката си и вместо това жадува за ъндърграунд-сделки досущ като Стоян Колев/Джони Браво (не ме питайте за кого говоря, ако не знаете). От това, след тегави първи 30 минути, най-сетне се стига до завръзката. Следва каране на джипове по планински пътища, преследване с тъпи български полицаи, побоища с нашенски мутри (Стоян Радев, Блатечки, Мариан Вълев и други) и безстрашна спасителна мисия вдън гори тилилейски, подпомогната от брадатия Захари Бахаров. Последният не само оцелява, прострелян от калашник в корема, но и доста пъргаво се включва в продължителната патаклама по-нататък. Виждаме в нелепа роля и великия български актьор Руси Чанев – да, и той се е излъгал. Дано поне хонорарът си е заслужавал. Кулминацията е бой на негри в тъмна нощ – сбор от клишета, взети от второкласни холивудски екшъни – а развръзката – нелепа до безумие.

Каквото и да кажа още, ако сте харесали първия филм, надали ще ви разубедя да не си давате парите за този. Само ще добавя, че отдавна не съм преживявал такова разочарование. Сценаристите явно са писали историята постоянно напушени и нашмъркани, а режисьорът, чието име предпочитам дори да не споменавам, се е опиянявал от това колко изродски и абсурдни сцени може да наблъска в единица време.

Дали ще има „Южен вятър 3“? Нищо чудно. Единственото успокоение е, че него поне няма да го чакаме с високо вдигната летва, а вече единствено с насмешка. Интересно и кои този път ще са лошите – не е ли крайно време да са румънци или шиптъри, мамка му?