Арената не беше чак толкова претъпкана, колкото при концерта на „Уайтснейк“ през ноември, но пак беше достатъчно пълна. Рехави бяха единствено трибуните за по-скъпите билети със седящи места.

Честно казано, аз не очаквах „Скорпиънс“ да забият толкова здраво и да покажат толкова добра форма. Отидох на концерта главно от носталгични подбуди – за да си припомня времената, когато съм бил на 16, и съм чакал по купоните да пуснат „касетката с блусовете“, за да изтанцувам 2-3 парчета едно след друго с подходящо присъствие между ръцете си. 68-годишният Клаус Майне обаче пя като за световно. Дори и най-трудните баладични припеви не му се опряха.Специфичният му тенор надвикваше всичко останало.

На повечето от рокаджийските парчета колегите му по-скоро вдигаха шум (нали все пак говорим за хевиметъл), отколкото правеха качествена музика. Солата на Матиас Ябс не бяха нищо особено (те и в студийните версии не са), но затова пък барабанистът на „Моторхед“ Мики Дий (52), присъединил се към групата за последните турнета, направо изби рибата.

Концертът не продължи дълго – не повече от час и половина. За бисовете бяха оставили Still Lovin’ You и Rock You Like a Hurricane – добър избор, който адекватно обобщи цялото творчество на групата. На излизане от залата всички фенове изглеждаха доволни, а баладите на „Скорпионите“ отекваха от колонките на почти всяка кола наоколо.