Новото предаване на bTV е по-добро от риалити-хита на Нова, но това не му гарантира бъдещ успех

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 14 ноември

Жанрът „риалити по сценарий“ напоследък е хит из целия свят, но не е нещо невиждано в българския ефир. Преди няколко години по „Диема“ се опитаха да предложат нещо подобно с „Хванати в изневяра“. В първите няколко седмици дори успяха да излъжат цяла България, че историите са напълно истински и се развиват едва ли не напълно спонтанно пред камерите. В момента, в който „Господари на ефира“ разкриха, че героите всъщност са натуршчици, подбрани с кастинг, публиката се възмути и обърна гръб на нагласеното шоу.

Сега вече никой не се опитва да лъже зрителите. Всички знаят, че в „Съдби на кръстопът“ по Нова историите са истински, но действащите лица са непрофесионални актьори. Предаването стартира колебливо и не особено убедително, предизвиквайки присмех у по-претенциозната публика, но само за няколко месеца успя да набере скорост и в момента е рейтингов хит всеки вторник, четвъртък и петък.
В скорошно интервю за „Уикенд“ босът на Нова тв Дидие Щосел се похвали, че телевизията му вече е национален лидер, а конкурентите от bTV започват да се държат като №2 и я имитират, вместо да вървят по неутъпкани пътища. Като един от примерите за това той посочи новото предаване „Истински истории“, продуцирано от Иван и Андрей, чиито два пилотни епизода се завъртяха в края на ноември. Да, сравненията със „Съдби на кръстопът“ са неизбежни.

Първите реакции на повечето зрители не бяха в полза на bTV и програмното й решение. Възможно ли е да паднат толкова ниско, защо трябва да подражават на Нова и то в най-долнопробните формати, с това ли се канят да заменят турските сапунки, защо спряха да инвестират в български сериали, а вместо това ни показват битови драми и семейни скандали?

Телевизията обаче е преди всичко бизнес, в който няма място за сантименти. София не вярва на сълзи. Колкото и да анатемосва публиката едно предаване, ако в крайна сметка седне и започне да го гледа и ако то е направено добре, бързо ще забрави, че е нечий клонинг.
Продуцентите на „Истински истории“ не пропуснаха да изтъкнат и една важна особеност – техните сюжети са чисто български и автентични, взети от професионалния архив на психоложката Ани Владимирова, докато тези в „Съдби на кръстопът“ били преведени немски сценарии, адаптирани за българската действителност. С две думи – ние не сме някакво копие или менте, а оригинал. Така да бъде, но да видим дали „Истински истории“ е на нивото на конкуренцията, която се опитва да надцака.

От чисто телевизионна гледна точка шоуто по bTV е с една класа над това по Нова. Операторската работа и монтажът са на кинематографично ниво, интериорите – много по-красиви, заставките и цялостната опаковка на предаването – също. Гласът, който разказва събитията зад кадър, е на същия диктор, който озвучава репортажите със скрита камера в „Папараци“ на Николета Лозанова (продуцирано отново от Иван и Андрей – б.а.). Това от една страна създава усещане за дразнеща повторяемост, но от друга – на подсъзнателно ниво придава допълнителна убедителност на събитията и тяхната автентичност. Все едно наистина гледаме скрита камера, а не режисиран филм.

Присъствието на Ани Владимирова също допринася за достоверността – психоложката гарантира с професионалния си авторитет, че историите не са някакви измислици. От друга страна, накъсването на повествованието с кадри от нейния кабинет „изважда зрителя от филма“. В „Съдби на кръстопът“, тъкмо обратно – не виждаме никакви други лица извън героите от поредната история и в един момент сме готови да забравим, че гледаме инсценировка, а не жива реалност.
Стигаме до най-важния елемент от достоверността на подобно шоу – играта на така наречените актьори. В „Съдби на кръстопът“ те са до такава степен натурални, че зрителят просто не ги взима насериозно. Отношението към тях варира от пренебрежение през присмех и досада, но това върши работа. Героите на сериала по Нова са точно толкова дразнещи, колкото обикновено са и нашите съседи и колеги.

В „Истински истории“ образите също са поверени на натуршчици, но играта им е една идея по-актьорска. В стремежа си да бъдат по-убедителни, те почти непрекъснато преиграват, а написаният диалог, за разлика от перфектния дикторски текст, е изкуствен и звучи като в лош български сериал.
В крайна сметка, лустросаният вид на „Истински истории“ може да му изиграе лоша шега. Ако целта е само да се бие конкуренцията по няколко отделни телевизионни компонента – задачата е постигната. Продуктът е с една класа над „Съдбите“. Красивата визия и майсторската режисура обаче отнемат от автентичността на „Историите“ и ги доближават повече до второразрядните сапунки, отколкото до риалити-жанра. „Съдби на кръстопът“ – обратно – изглежда евтино, непретенциозно, на моменти дори пародийно и комично, но точно това докосва най-тънките струни на простодушната аудитория, към която е насочено.

Каква ще е съдбата на „Истинските истории“? Ще гледаме ли нови епизоди от риалити-поредицата на психоложката и ще имат ли те рейтингов успех? Проблемът на това шоу не е нито в замисъла му (такива предавания несъмнено имат място в българския ефир), нито в реализацията. Проблемът е, че също както „Папараци“, и „Истински истории“ се намества в една програмна схема, която доскоро бе пословично консервативна и претендираща за по-изискана и възвишена ценностна система.

Дали bTV ще успее в опитите си все повече да копира Нова телевизия и може ли това да й върне лидерската позиция? Ако издържи с тази тактика достатъчно дълго време и превъзпита публиката си – нищо чудно. А и със сигурност е по-добре да си харчи парите за български продукции, с тукашен сценарий и действащи лица, отваряйки нови работни места, отколкото за поредната купена наготово турска сапунка.
Едно е сигурно – гладът за натуршчици в родните телевизии ще става все по-голям. Както се казва в една агресивно въртяна реклама за кастинг по Нова, липсата на актьорско образование вече е предимство.