„Истински истории“ срещу „Съдби на кръстопът“

on

Новото предаване на bTV е по-добро от риалити-хита на Нова, но това не му гарантира бъдещ успех

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 14 ноември

В „Истински истории“ визията е с една класа над „Съдби на кръстопът“, но актьорите преиграват, а диалогът звучи изкуствено.
В „Истински истории“ визията е с една класа над „Съдби на кръстопът“, но актьорите преиграват, а диалогът звучи изкуствено.
 Присъствието на психоложката Ани Владимирова внася допълнителна достоверност, но пък вади зрителя от филма.

Присъствието на психоложката Ани Владимирова внася допълнителна достоверност, но пък вади зрителя от филма.

Жанрът „риалити по сценарий“ напоследък е хит из целия свят, но не е нещо невиждано в българския ефир. Преди няколко години по „Диема“ се опитаха да предложат нещо подобно с „Хванати в изневяра“. В първите няколко седмици дори успяха да излъжат цяла България, че историите са напълно истински и се развиват едва ли не напълно спонтанно пред камерите. В момента, в който „Господари на ефира“ разкриха, че героите всъщност са натуршчици, подбрани с кастинг, публиката се възмути и обърна гръб на нагласеното шоу.

Сега вече никой не се опитва да лъже зрителите. Всички знаят, че в „Съдби на кръстопът“ по Нова историите са истински, но действащите лица са непрофесионални актьори. Предаването стартира колебливо и не особено убедително, предизвиквайки присмех у по-претенциозната публика, но само за няколко месеца успя да набере скорост и в момента е рейтингов хит всеки вторник, четвъртък и петък.
В скорошно интервю за „Уикенд“ босът на Нова тв Дидие Щосел се похвали, че телевизията му вече е национален лидер, а конкурентите от bTV започват да се държат като №2 и я имитират, вместо да вървят по неутъпкани пътища. Като един от примерите за това той посочи новото предаване „Истински истории“, продуцирано от Иван и Андрей, чиито два пилотни епизода се завъртяха в края на ноември. Да, сравненията със „Съдби на кръстопът“ са неизбежни.

Първите реакции на повечето зрители не бяха в полза на bTV и програмното й решение. Възможно ли е да паднат толкова ниско, защо трябва да подражават на Нова и то в най-долнопробните формати, с това ли се канят да заменят турските сапунки, защо спряха да инвестират в български сериали, а вместо това ни показват битови драми и семейни скандали?

Телевизията обаче е преди всичко бизнес, в който няма място за сантименти. София не вярва на сълзи. Колкото и да анатемосва публиката едно предаване, ако в крайна сметка седне и започне да го гледа и ако то е направено добре, бързо ще забрави, че е нечий клонинг.
Продуцентите на „Истински истории“ не пропуснаха да изтъкнат и една важна особеност – техните сюжети са чисто български и автентични, взети от професионалния архив на психоложката Ани Владимирова, докато тези в „Съдби на кръстопът“ били преведени немски сценарии, адаптирани за българската действителност. С две думи – ние не сме някакво копие или менте, а оригинал. Така да бъде, но да видим дали „Истински истории“ е на нивото на конкуренцията, която се опитва да надцака.

От чисто телевизионна гледна точка шоуто по bTV е с една класа над това по Нова. Операторската работа и монтажът са на кинематографично ниво, интериорите – много по-красиви, заставките и цялостната опаковка на предаването – също. Гласът, който разказва събитията зад кадър, е на същия диктор, който озвучава репортажите със скрита камера в „Папараци“ на Николета Лозанова (продуцирано отново от Иван и Андрей – б.а.). Това от една страна създава усещане за дразнеща повторяемост, но от друга – на подсъзнателно ниво придава допълнителна убедителност на събитията и тяхната автентичност. Все едно наистина гледаме скрита камера, а не режисиран филм.

Присъствието на Ани Владимирова също допринася за достоверността – психоложката гарантира с професионалния си авторитет, че историите не са някакви измислици. От друга страна, накъсването на повествованието с кадри от нейния кабинет „изважда зрителя от филма“. В „Съдби на кръстопът“, тъкмо обратно – не виждаме никакви други лица извън героите от поредната история и в един момент сме готови да забравим, че гледаме инсценировка, а не жива реалност.
Стигаме до най-важния елемент от достоверността на подобно шоу – играта на така наречените актьори. В „Съдби на кръстопът“ те са до такава степен натурални, че зрителят просто не ги взима насериозно. Отношението към тях варира от пренебрежение през присмех и досада, но това върши работа. Героите на сериала по Нова са точно толкова дразнещи, колкото обикновено са и нашите съседи и колеги.

 В „Съдби на кръстопът“ всичко изглежда по-евтино и непретенциозно, буди присмех и снизхождение, но това засега се оказва печеливша формула.

В „Съдби на кръстопът“ всичко изглежда по-евтино и непретенциозно, буди присмех и снизхождение, но това засега се оказва печеливша формула.

В „Истински истории“ образите също са поверени на натуршчици, но играта им е една идея по-актьорска. В стремежа си да бъдат по-убедителни, те почти непрекъснато преиграват, а написаният диалог, за разлика от перфектния дикторски текст, е изкуствен и звучи като в лош български сериал.
В крайна сметка, лустросаният вид на „Истински истории“ може да му изиграе лоша шега. Ако целта е само да се бие конкуренцията по няколко отделни телевизионни компонента – задачата е постигната. Продуктът е с една класа над „Съдбите“. Красивата визия и майсторската режисура обаче отнемат от автентичността на „Историите“ и ги доближават повече до второразрядните сапунки, отколкото до риалити-жанра. „Съдби на кръстопът“ – обратно – изглежда евтино, непретенциозно, на моменти дори пародийно и комично, но точно това докосва най-тънките струни на простодушната аудитория, към която е насочено.

Каква ще е съдбата на „Истинските истории“? Ще гледаме ли нови епизоди от риалити-поредицата на психоложката и ще имат ли те рейтингов успех? Проблемът на това шоу не е нито в замисъла му (такива предавания несъмнено имат място в българския ефир), нито в реализацията. Проблемът е, че също както „Папараци“, и „Истински истории“ се намества в една програмна схема, която доскоро бе пословично консервативна и претендираща за по-изискана и възвишена ценностна система.

Дали bTV ще успее в опитите си все повече да копира Нова телевизия и може ли това да й върне лидерската позиция? Ако издържи с тази тактика достатъчно дълго време и превъзпита публиката си – нищо чудно. А и със сигурност е по-добре да си харчи парите за български продукции, с тукашен сценарий и действащи лица, отваряйки нови работни места, отколкото за поредната купена наготово турска сапунка.
Едно е сигурно – гладът за натуршчици в родните телевизии ще става все по-голям. Както се казва в една агресивно въртяна реклама за кастинг по Нова, липсата на актьорско образование вече е предимство.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s