Педро Алмодовар, който е сред продуцентите на този филм, никога не е крил своята хомосексуална ориентация – тя присъства като основен мотив в творчеството му. Това обаче не може да отблъсне дори отявлените хомофоби – всяка негова творба е достатъчно емоционална, въздействаща и заснета с рядко срещан финес. „Черното топче“ – един от водещите филми в програмата на тазгодишния фестивал „Синелибри“, в известен смисъл обединява цялата досегашна филмография на Алмодовар, но я и засенчва.

Създатели на La Bola Negra са 42-годишният Хавиер Амброси и 35-годишният Хавиер Калво – режисьорско дуо, популярно под прякора Los Javis. Двамата са още и сценаристи, продуценти и актьори, а така също и партньори в личния си живот. „Черното топче“, който спечели наградата за режисура на тазгодишния фестивал в Кан, е вдъхновен от няколко страници недовършена пиеса на испанския поет Федерико Гарсия Лорка, както и от пиесата La Piedra Oscura („Тъмният камък“) на съвременния драматург Алберто Конехеро. В него Los Javis изследват почти цял век от испанската история (през 1932, 1937 и 2017 г.), проследявайки съдбите на трима хомосексуални мъже, живели в периоди на политически репресии, война и социални промени. На пръв поглед звучи като поредната толерирана LGBT-пропаганда, но това би било твърде опростенческо и омаловажаващо подобен шедьовър твърдение. По същия начин предварителни нагласи и идеологически критики (доста от които – не без основание) поставяха под съмнение достойнствата на „Одисей“ на Кристофър Нолан, смятан за фаворит в тазгодишните награди „Оскар“.

Е, „Черното топче“, има всички качества да го конкурира, а в много отношения го задминава. Лично аз бих прогнозирал поне 9 номинации за „Оскар“, в това число за най-добър филм, сценарий, режисура, операторска работа, монтаж, главни и второстепенни роли, а много вероятно и за музикално оформление, песен към филм, звук, художествен дизайн и костюми. Минимум 9, а като нищо и 14 номинации – да, за толкова добър и комплексно завършен продукт говорим. La Bola Negra без съмнение се нарежда сред най-стойностните филми на гей-тематика в цялата история на киното, наред с „Филаделфия“, „Планината Броукбек“, „Милк“ и „Лунна светлина“, както и до сериали като It’s a Sin.

Филмът надхвърля традиционните рамки на жанровото кино за правата на сексуалните малцинства, като избягва дидактиката и политическите лозунги. Стъпва върху историческа (един от най-болезнените периоди в цялата испанска история и незараснала и до днес рана) и екзистенциална драма, за да се фокусира върху универсални човешки теми. Изолацията, травмата от потиснати чувства и идентичност, крехкостта на човешкия живот, уважението към историческата памет – всичко това е миксирано по невероятно органичен начин и поднесено с шокираща за толкова млад творчески екип елегантност и естетически усет. Използвайки творчеството и трагичната съдба на Гарсия Лорка като метафора, филмът свързва миналото с настоящето и показва как културната цензура и обществено насаденият страх осакатяват човешката душа отвъд всякаква политическа конюнктура.

Изкуството тук не е сляпо подчинено на конкретна кауза, въпреки че отправната точка е именно такава, а на личната свобода и правото на съществуване на индивида в три привидно различни времеви реалности, които се опитват да го обезличат. Това превръща „Черното топче“ в многопластово, поетично произведение за общочовешкото право на самоопределение, а не в едноизмерен социален манифест. Гей-пропаганда има – някои кадри и сцени ще предизвикат гримаса у по-консервативните зрители. Но в киното рядко ставаме свидетели на толкова добре мотивирана и емоционално и философски подплатена пропаганда. Де да бяха и всички останали такива.

Написаното дотук звучи сякаш пресилено и дори досадно, но на екрана виждаме смайващо произведение, което докосва и стъписва на всички възможни нива – сетивно, емоционално, мисловно, естетически, познавателно. Всеки кадър в La Bola Negra е визуален шедьовър, който те оставя с отворена уста – без това по никакъв начин да изглежда преднамерено, премодулирано и самовлюбено. Не зная как се е чувствал съпродуцентът Алмодовар, виждайки крайния резултат, но едно е сигурно – испанското кино вече разполага с творци, които са способни да го задминат във всяко отношение. Важно е да се каже и това – подобен филм трудно би се появил в Холивуд, а и в която и да било друга кинематографична школа извън испанската. Като усещане за гениална лекота на разказа (сценарий, режисура, камера, монтаж) се доближава до някои руски образци, например до филмите на Андрей Тарковски, или пък до тези на датчанина Ларс фон Триер, но не и като тематика и финес.

La Bola Negra излиза в каталога на Netflix и скоро ще бъде лесно достъпен за домашно гледане, но на голям екран въздействието му е далеч по-зашеметяващо. Звучи невероятно нещо да изглежда по-внушително от „Одисей“ в киносалона, особено пък историческа драма на гей-тематика, вдъхновена от Гарсия Лорка, но е факт.

_{В поддържащите роли блести Пенелопе Крус в мимолетен, но незабравим образ на кабаретна певица. Силна роля към края прави и холивудската легенда Глен Клоуз}