Фолк хорър Made in BG

на

Сериалът „Мамник“ стартира при много високи очаквания, но ще успее ли да ги оправдае?

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 16 януари

Българска митология и фолклор с елементи на хорър – тематиката на „Мамник“ не би могла да бъде по-интригуваща.

Появата на нов български сериал в праймтайма заслужава уважение и дори аплодисменти поне по няколко причини. Преди всичко – инвестирането в родно телевизионно кино е инвестиция в изкуство и култура, а не в халтура. След току-що приключил сезон, доминиран изцяло от риалити формати (всеки Божи ден по два в различните телевизии), една филмова премиера, при това екранизираща нашумял нов български роман, е като живителна глътка въздух. Това е и директно капиталовложение в нашата икономика като цяло, вместо да бъде закупен някакъв уж успешен световен сериал, който повечето телеманиаци вече са успели да изпиратстват или да гледат в някоя платена стрийминг платформа. И не на последно място – БНТ организира доста мащабна и качествена рекламна кампания за „Мамник“. Не сме свикнали държавната телевизия да работи с такъв размах и да конкурира частните канали в стремежа си да достигне до максимално широка публика.

Добрата реклама обаче съвсем логично вдигна и доста високо летвата на очакванията към новия сериал. Рейтингът на премиерния епизод миналия четвъртък беше нетипично висок за БНТ. Оправдани ли се оказват надеждите? Това тепърва ще става ясно, но началото е по-скоро колебливо.

Всъщност, какво толкова би могло да се обърка при подобен проект? Драматургичната основа е нова българска литература, счупила рекорди по продажби и като слушания под формата на аудиокнига. Режисьор е доказано име – Виктор Божинов, чийто подпис стои под обичани сериали като „Под прикритие“, „Вина“ и „Връзки“. Сред актьорския състав личат имената на звезди като Владо Пенев, Ели Скорчева, Атанас Атанасов, както и на все по-нашумелия Йордан Ръсин. И най-вече – сериалът посяга към любимия на по-младата аудитория жанр хорър, вплитайки в него елементи от българската митология и фолклор. Ужас със съвременно лице, излязъл от музеите и старите книги – звучи като красиво написана рецепта за хит…

Реакциите на публиката след първия епизод обаче са противоречиви и едва ли причина за това са само прекалено високите очаквания, създадени от добрата рекламна кампания. Нека първо посочим категоричните плюсове, които никой не би могъл да отрече: кинематография, цялостен дизайн, музика и атмосфера. Операторската работа на Антон Бакарски е отлична – както в създаващите мистична атмосфера пейзажи, така и в интериорните снимки. Музиката на Петър Дундаков по нищо не отстъпва на най-добрите световни образци от жанра. Сериалът успява да потопи публиката в атмосфера на мистицизъм и напрежение. В епизодичните роли виждаме няколко силни изпълнения – на Ели Скорчева, Владо Пенев и Никола Додов, но най-вече на Йордан Ръсин в ролята на зловещия местен полицай.

Титулярката Екатерина Лазаревска (граничната полицайка Божана, обременена от фамилно минало) е от онези млади актриси, които могат да изнесат роля дори само с харизматичното си присъствие. Може спокойно да се каже, че е родена да бъде звезда, но към актьорската й изява също могат да се имат основателни претенции. Една от причините за това са слабият сценарий и лошият диалог.

Всъщност, тук стигаме до основния минус на сериала, а той е изцяло драматургичен. Не става въпрос само за мудното развитие на действието в първия епизод – обикновено дори и при най-силните сериали е така, навлизането в сюжета е бавно и постепенно. Фабулата се придържа към повествователната нишка на романа, а самият му автор Васил Попов е сред консултантите на сценария. Нищо обаче не може да оправдае зле написания диалог, в който преобладават изкуствени реплики, подтикващи актьорите към декламация. За пореден път се сблъскваме и с един добре познат недостатък на нашите сериали – актьорите „изчакват“ репликите отсреща, преди да произнесат своите, и филмът започва да прилича на театрална рецитация.

Липсва какъвто и да било опит за хумор, пък макар и поне само черен. С такъв сценарий и диалози, персонажите са обречени да са в почти постоянно състояние на „криндж“, както обичат да се изразяват почитателите на хорър-жанра. Усещането за автентичност, което е задължително условие за сериал с подобна тематика, тук е напълно осуетено от неадекватния диалог, а режисурата явно не е в състояние да го компенсира по никакъв начин.

Колкото и благодатна да изглежда литературната основа, без качествен сценарий ще бъде много трудно тя да бъде екранизирана достатъчно завладяващо. „Мамник“, поне засега, не издържа конкуренцията на друг български опит в същия жанр – „Дяволското гърло“, особено на неговия първи сезон, ситуиран в Родопите.

Можем само да се надяваме, че в хода на 12-те епизода сериалът ще набере повече скорост и ще „напипа ваксата“, както и че БНТ и другите телевизии няма лесно да се откажат от нови опити в същата посока. На този етап разочарованието е по-голямо от удовлетворението, и не е в интерес на нито едно от замесените в проекта лица това да се премълчава.

Вашият коментар