Документалният филм „Мелания“, който се прожектира в момента по кината, а скоро сигурно ще се появи и в Amazon Prime, е интригуващ, което е напълно очаквано, но също и изненадващо зрелищен и близък до нея. Заснет е почти „от упор“, без никаква дистанция от нея в период от 20 дни след като става ясно, че мъжът й ще стане 47-ия президент на САЩ, след като преди това беше и 45-ия.
И тримата му оператори са корифеи в киното, а един от тях е великият Данте Спиноти, двукратно номиниран за „Оскар“, който вече е на 82. Ако някой не знае кой е Данте Спиноти, нека да провери, и ще му падне шапката. Режисьор е Брет Ратнър, известен повече като продуцент на екшънфилми и сериали.
За този проект Amazon платиха 40 милиона долара авторски права, а 70 на сто от тях (около $28 млн.) са отишли като личен хонорар за Мелания, която е единствен негов продуцент и основен създател. Отделно са похарчени над 30 милиона само за маркетинг и реклама – баснословни суми за 104-минутен документален филм, заснет без никакви специални ефекти, декори и далечни локации. Ясно беше от самото начало, че с този жест Джеф Безос от Amazon „целува ръка“ на новия президент (всъщност той още преди изборите обърна палачинката, забранявайки на журналистите от вестника си The Washington Post да публикуват едностранчиви коментари срещу Тръмп). Но това не значи, че си е хвърлил парите на вятъра. С досегашните си приходи от 1800 киносалона в Щатите, Melania стана най-успешният немузикален документален филм, излизал на голям екран за последните 13 години. Тепърва със сигурност ще го гледат много повече хора в стрийминг-платформата на Безос, така че той си е направил добре сметката.
Но по-важното е, че филмът е интересен за гледане, заснет и монтиран отлично, с много добро музикално оформление. Да се гледа на голям екран е удоволствие. По небивал досега начин показва, освен всичко друго, и величието на американската нация с цялата церемониалност около нейния държавен глава.
На моменти е прекалено патетичен – отделено е твърде много време за размислите на Мелания за починалата й майка в края на 2023-а, както и на срещата й със съпругата на отвлечен от „Хамас“ израелски гражданин. В светлината на най-новите твърдения от „досиетата Епстийн“, че Израел и Мосад са имали голямо влияние върху първото президентство на Тръмп, последният факт не би трябвало да изненадва никого. Високопарните думи като цяло идват в повече, но какво друго е можело и да се очаква?
Като изключим залитането в патетика, филмът има сериозна информативна стойност за живота и средата, в която живее първата дама на САЩ. Отделено е голямо внимание на начина, по който избира гардероба си заедно със своя стилист и дизайнер Ерве Пиер, бивш творчески директор на „Каролина Ерера“. Пътувания с бронирани джипове и с личния боинг на Тръмп, интервюта за новите асистенти в нейното крило на Белия дом, избор на мебели и дизайн за официалната вечеря, видео-разговор с Бриджит Макрон, присъствие на какви ли не официални събития… Навсякъде Мелания показва безупречен стил и изумително овладяно поведение. Чуваме мислите й зад кадър, предадени с характерния й словенски акцент.
Отношенията им с Доналд Тръмп са видимо топли и с постоянно присъствие на хумор. Държат се за ръце при всяка възможност и не изглежда това да е само за пред камерите. Той често говори за нея като „много трудна, но единствена и неповторима“. В една от най-интересните сцени е показано как тя, по време на репетиция, променя един от изразите в неговата реч като нов президент. После, по време на самата инаугурация, когато той стига до фразата „миротворец и обединител“ (вместо „миротворец, а не войнолюбец“), се вижда как се обръща към нея зад себе си и с усмивка я сочи с пръст. Тогава никой не е подозирал защо точно го прави, но ето, сега става ясно. Цялата тази история може и да е изкуствено изфабрикувана от старото телевизионно куче Тръмп, но може и да не е.
Интересна двойка са със сигурност. Тя е много, наистина много красива, и типична славянка – с мекота в маниерите и добре премерено говорене. Не отронва нито една излишна дума. Усмивката й е ослепителна и наистина сърдечна. Той е типичен американец – самонадеян, самовлюбен, готов на свойски и фамилиарен жест даже и към най-случайния човек. Постоянно пуска шеги, но на моменти се прави на много строг и сериозен.
Melania със сигурност не е филм, който някой от вманиачените хейтъри на Тръмп биха изтърпели лесно. Опитах се да си представя как го гледат (в IMDB има коментари от достатъчно такива, които са си го причинили) – ами то е някаква постоянна агония. Едни от най-интересните кадри са с Джо Байдън и Камала Харис – много добре е показано как от върха на американската политика се отправят към склада за вехтории в световната история. Мярка се и одиозната президентска двойка Бил и Хилари Клинтън.
Малко преди финала е друга интересна сцена – заснемането на официалния портрет на първата дама в Белия дом от белгийска фотографка, който украси и корицата на „Биограф“ от март миналата година.
Георги Неделчев - коментари и други неща 
От всички възможни кино рецензии написани от Вас, тази като че ли ми е някакси странна, господин Неделчев. Обичайно правите всичко възможно да представите обективно и премерено дори филм, който в лично качество може и да не Ви е допаднал твърде. Но понеже това няма общо с професионалната оценка- балансирате нещата. Нали това е смисълът на една рецензия. Да ти представи възможно най- обективно филм, който да решиш дали да гледаш.
А изглежда, че този рекламен филм на мадам Тръмп е в графата „задължително виж“.
Може би да, а може би не. Колко интересно „съвпадение“. Да се появи тази лента точно когато Тръмп отново и пак изплува от документите Епстийн.
Данте Спиноти е достатъчна причина да се гледа който и да е филм, това е така. Въпросът е обаче какво казва този филм. А в този конкретен случай- какво НЕ казва. Какво се крие зад всичкия тоя блясък, патетика и „обикновен американски живот“.
За това казах, че лентата е рекламна. Решила жената, направила го. Да е жива и здрава. Колко била красива, казвате. Светът е пълен с красиви жени, господин Неделчев. С ослепително красиви жени. И какво от това. Красотата е като всичко друго, което имаш- без съдържание, без нещо отвъд нея не означава нищо. София Лорен казва: „Красотата е характер“. Този филм какво казва за характера зад тази славянска красота? Може би трябва да го гледам, за да отговоря на въпроса си. 🙂 И вероятно ще. Знаете, аз принципно се доверявам на рецензиите Ви. Но не разбирам този странен повсеместен култ към Мелания. Простете, но за една достатъчно образована и достатъчно отдавна работеща жена- която и да е, дори да не съм аз- тя е просто трофейна съпруга. Красавицата от никъде, омъжила се за подходящия мъж в правилния момент. Ок. Няма лошо. Но да напуснеш университета, за да бъдеш модел, не е добро послание към момичетата. Подиграваха Лора Буш, че била „проста“ библиотекарка. Прочее, израз, който Георги Тошев преди време употреби по адрес на Копринка Червенкова. В опит да я уязви и обиди. Била, видиш ли, завършила „за проста библиотекарка в Масква“. Дори не си беше направил труда да провери, че тя всъщност е възпитаник на ГИТИС- Държавният Институт по театрално изкуство. Което и до днес е реномирано учебно заведение. Но очевидно според Тошев и доста други хора да си библиотекар, значи, че си „прост“. Идея нямат такива аналфабети що за образование трябва да има един библиотекар базисно. Да не говорим, ако е на по- високо професионално ниво. Подиграваха Лора Буш, че се върнала в библиотеката, в която работела след края на мандата на мъжа си. Също Джил Байдън, че преподавала.
Но кой знае защо никой нищо не казва за напусналата университета Мелания. Що за пример е това за младите момичета днес? Защото жени като нея за пример- за добро или не.
И този пример има значение. Особено в днешния свят. Където все повече и повече правата на жените, които до вчера са изглеждали гарантирани, днес се оспорват от кого ли не и как ли не. Полша забранява абортите, Орбан тръби, че унгарките са „длъжни“ да раждат най- малко четири деца, вместо „да се разсейват“ с учене и работа. Да се „разсейват“?! За Русия въобще да не говорим.
Съмнявам се, че този филм се занимава с такива щекотливи теми. И може би това е още една причина да го гледам.
Иначе нищо лично. Тя е красива и наистина изглежда представително. Не че е моята лична представа за красота. С Доналд са точно Красавицата и Звяра. 🙂
Прочее, преди доста време гледах нейно интервю, в което журналистът я попита дали би се омъжила за Тръмп, ако не беше богат. Тя не трепна. Даже си усмихна леко. И каза: „А той щеше ли да се ожени за мен, ако не бях красива?“.
Обосновано предположение, господин Неделчев. Жени като нея не излизат с авио инженери или неонатолози. Да не говорим за дървосекач или водопроводчик. Така че онзи журналист имаше право. И фактът, че тя всъщност не му отговори, е отговор.
Искам да видя такъв филм, който да ми разкаже за Бриджит Макрон. Но отвъд отвратителните подигравки и безумните глупости, излети върху нея. Значи може мъж на 102 да се ожени за жена на 40, но не може жена на 40 за мъж на 30?! Пази Боже, на по- малко. Това е лицемерие. Отвратително, гнусно лицемерие. И тежка проява на женомразство и ейджизъм. Моля, да се отбележи за протокола- това го казва жена, която цял живот си пада по по- възрастни мъже и е омъжена за един от най- добрите приятели на баща си. С думи прости, аз съм от отбора на Мелания по този показател. Но само по този.
Макрон е безличен и общо взето не ми е интересен. Но се възхищавам на тези двама души, които са се изправили срещу целия свят- и все още го правят!- за да защитят правото си на любов и лично щастие. Възхищавам се на смелостта им да изберат да се преборят, вместо да постъпят „правилно“. Но, предполагам, такъв филм скоро няма да видя.
Все още чувам в главата си одиозния Сашо Диков, който след избора на Макрон за президент казваше на нечий кореспондет в Париж: „Я разкажи сега за тоя, дето е женен за баба си“. Колко просташко. Грубо. Невъзпитано. И никой не му каза, че е невъзпитан простак. Никой. Това също е забележително. Скиорчето. Мистър Последна инстанция.
В същото време никой не казва на Мелания, че е омъжена за дядо си, нали? Ах, двойният стандарт. Да живей!
Това, което истински харесвам в тази жена обаче, е мярката. Обрана е. Винаги знае точно кога да се усмихне, кога да говори, кога да замълчи. Харесвам премерените жени. Рядко се срещат.
ХаресвамХаресвам
Че е рекламен филм изобщо не съм отрекъл, нито съм премълчал детайлите около създаването му и защо човек би се отнесъл с недоверие към него. Но откъм информативна стойност и качество на продукта е трудно да си изкривиш душата срещу него. Досега такива филми за американската първа лейди не са правени, и по-добре, защото биха били абсолютно нелепи и комични. Но тук за пръв път имаме случай, когато гледаш с любопитство през цялото време и, ако си обективен, а не предварително индоктриниран – с чисто естетическо възхищение. Колкото до Бриджит Макрон, която също я има в този филм – ами не й е много чиста работата, нека го признаем. Това да нямаш нито една детска или девическа снимка на бял свят, мъжът ти да се появява със странни огромни очила в Давос, а камери случайно да те снимат как го налагаш с юмруци в президентския самолет… не знам, честно казано, не знам… Има нещо creepy в нея, това е. От колко годишен си го е харесала за мъж, припомнете ми? Не бих казал, че е съпоставима ситуация с тази между Доналд и Мелания. Но, както се казва, важното е младите да се обичат. 🙂
ХаресвамХаресвам
Добре де. 🙂 Убедихте ме. Ще гледам филма. Да повторя- доверям се на преценките Ви.
За първите дами също сте прав. С изключение вероятно на мадам Кедени, но там случаят е различен. Друго е положението. Пък и честно казано, точно за Джаки мисля, че трудно може да се направи обективен филм- тя отдавна е твърде иконизирана.
Прочее, има един американски автор, вероятно го знаете. А може и да сте чел негови неща- Джон Рандал Тараборели. Той пише едни изследвания на американски фамилии. Има няколко книги за Кенеди, конкретно за Жаклин и сестра й, Ли Радзивил. Една доста любопитна сага за фамилията Буш. Интересен автор. Виж, той мисля, би могъл да направи добър филм за мадам Кенеди- Онасис. Не я харесвам аз. Заради нея Калас губи живеца си. И гласа си. В своя зенит. Христоматиен пример за това, че не бива да обичаш никого чак толкова много…
За мадам Макрон също сте прав, разбира се. Странна е тя. Но пък може би леко се преекспонира тая история с очилата и шамарите. Ще каже човек, че го пребива от бой всеки ден.
Но колкото и да е странна- интересна е.
Припомням Ви. Когато се стрещат, той е на 17, тя- на 41. Той й казва: „Каквото и да правите, ще се оженя за Вас!“. Ех. Кажете ми една жена, която ще остане равнодушна към това!?
Изглеждат малко като излезли от роман на Дюма, не мислите ли? Невъзможната любов, която побеждава всичко.
Колкото до снимките.
Имам снимки от раждането си до към три- четири годишна. После нямам ни една. Майка ми не ме снимаше, защото смяташе, че няма смисъл да, цитирам: „хабя лентата. Изглеждаш зле“. Няколко официални снимки от бала. После- още няколко от студенстките години. Мъжът ми ме пречупи и започна да ме снима редовно. Но му отне цяла вечност да ме убеди. Повярвайте ми, може да има стотина напълно реалистични причини за отсъствието на младежки снимки. И някои от тия причини да са наистина неприятни. Като това да смяташ детето си за грозно и да не желаеш да има документ за присъствието му в този живот. Дано причините при Б. Макрон са по- нормални.
Аз например никога и при никакви обстоятелства не съм позволила публикация в мрежата на нито една снимка на което и да е от децата ми преди на навършат 18. После сами си решават. Нито една. Никога. С месеци не са ми говорили лели, стринки и братовчедки, че не давам да „качим детето във фейса“. Качвайте си вашите деца, благодаря. Моите не са панаирджийски реквизит.
Дълго време не обелих дума на своя близка, с която преди години споделих новината за дълго чакана и планирана бременност. Тя качи видеозона ми в профила си с поздравления. Без да ме попита. Каза на целия свят, нещо, което подчертах, че очаквам да запази за себе си. Мина дълго време преди да възстановя доверието си в нея. И то никога вече не е същото, каквото беше.
Та сложен е малко въпросът със снимките. Но иначе, да повторя- съгласна съм с Вас. Тя вярно е малко крийпи. 🙂
ХаресвамХаресвам
Не, не е бил на 17 години, когато са се запознали, а на 15. Това по някакъв начин не променя ли нагласата ви към цялата странна ситуация? Колкото до липсата на нейни снимки – трудно е да се приеме някакво оправдание за това, макар че, при такива злостни обвинения, какво пречи да се даде някакво обяснение, за да се запушат устите на хейтърите? Чак пък да нямат никакви колективни семейни снимки? Всъщност, те имат, но Бриджит я няма там като дете – интересно защо, наистина. Трудно е и да се обясни мистериозното изчезване на нейния „брат“, който, за разлика от нея, е имал детски и юношески снимки, и поразително прилича на нея – бих казал, повече от еднояйчен близнак.
Разбира се, семейство Макрон не е длъжно да дава такива обяснения на никого, но пък и хората от своя страна значи имат всички основания да се съмняват, че това е едно напълно традиционно и порядъчно семейство…
Ще подмина без коментар и вашата готовност да оправдаете побоищата, които съпругата нанася на съпруга си – важното е, че поне не ме упреквате, че смятам това за странно и съм склонен да вярвам и на много други твърдения за тях. 🙂
ХаресвамХаресвам
Момент. Побои над когото и да е, от когото и да е не бих оправдала по никакъв начин. Просто от време си напомням, че е по- добре да не коментирам или да коментирам рядко тема, по която по разни видове причини няма как да съм обективна. Две неща всъщност са истински притиснителни от моята гледна точка. Без да настоявам, че съм права. Първото. Че съпруга- в този случай е съпругата- на все пак видна обществена личност си позволява неприемливо поведение ВЪПРЕКИ факта, че вероятността то да бъде заснето е много голяма. Чак пък толкова да не й пука? Това е необяснимо. Особено на фона на всичките й клетви колко се обичат. Да, и аз повишавам тон на мъжа си, ама не би ми минало през ум да му посегна. Да не говорим публично. За протокола, публично съм му се карала само веднъж- пресече на червено с едно от децата и го видях. Скръцнах със зъби на тротоара после. И второто притеснително нещо е реакцията на самия Макрон. Опитвайки се да обърне нещата на смях и всъщност отказвайки коментар, остави усещането, че сме видели нещо, което не е прецедент. И това е проблем. Сериозен. Както винаги съм казвала- насилието няма пол. И няма право на удобния параван на мълчанието. В първия момент и на мен ми се стори ок това “какво толкова е станало”. Но само в първия момент. Като се позамислих малко, не е точно така. Но като човек, който дълги години е бил от едната страна на това уравнение, господин Неделчев- от потърпевшата страна, за пореден път ще кажа. Да, не трябва да мълчиш. Но не е толкова лесно да се изправиш и да говориш. И според мен няма значение дали си Мария Петкова от Голямо Кривене или Еманюел Макрон от Париж. И в двата случая е трудно, унизително и тежко. А ако не получиш подкрепа и помощ…Е, тогава слагаш странните слънчеви очила и животът продължава. Ако имаш малко късмет. Колкото до снимките. Накарахте ме да се замисля. Първо, от Вас разбирам, че тя имала била брат. Това не ми беше известно. И второ. Второто е нещо, за което мисля често. По ред причини. Наистина, къде е границата според Вас? Има ли въобще граница, която ние, обикновено общество, нямаме право да прекрачваме по отношение на личния живот на една публична личност? Защото аз твърдо и категорично вярвам, че личният живот следва да има защитата на конфиденциалност и неприкосновеност. И това трябва да важи и за мен, и за Вас, и за президент, и за шеф на корпорация. Обаче мъжът ми има друга теза. Той казва така: “Станала си кмет. Депутат. Президент. Край, мойто момиче. Финито. Ако пресата я вълнува какви чорапи носиш, трябва да й кажеш. Това е положението. Като си искала лично пространство, да си станала стрелочник на Казичене”. Ми това е цинично. Извинявайте, ама е цинично. Моята работа като депутат не зависи от това дали нося дантелено бельо. Та така. Вярвам в личното пространство. За всекиго.
ХаресвамХаресвам
Добре де, лично пространство – ок, ама що за решения взима един президент на ядрена държава, когото са груумвали от 15-годишен да се ожени за личност с неясен пол и минало, и който трябва да носи огромни слънчеви очила на може би най-важната си изява за годината? Вдъхва ли доверие политиката му? Вдъхват ли доверие медиите, които даже се боят въобще да поставят подобни въпроси? Мъжът Ви според мен по-интуитивно ги усеща нещата 😉
ХаресвамХаресвам
Ех, колко си приличате понякога Вие с моя мил съпруг. 🙂 Нищо, че понякога имам усещането, че ги виждате нещата според както искате да ги видите. Спрямо гледната си точка. Нищо. Демокрация. Всеки има право на мнение. Както винаги ще подчертая- цивилизованият спор е все по- рядко срещано явление. Ей така. Да си обмените мнение с някого. Аргументирано. Като нормални хора. И да не сте съгласни, нищо от това. Ама да си говорите като прилични хора. Рядко срещано явление! Вече. Затова- колкото и да ми се види, че с Николай понякога нещата ги виждате според вашата си камбанария- нищо. Така да е. Нали в спора се ражда истината. Казват.
И, да. Правилно. Ядрената сила е хубаво да има нормален президент. Без огромни слънчеви очила, чието обяснение не е моден тренд. Пък и да е- пак не е сериозно. Винаги е добре да имаш някакво базисно доверие на човека, който по силата на твоя собствен вот решава живота ти.
Зададох на мъжа си въпрос, който сега ще задам и на Вас. Бързам да кажа- той не ми отговори. Каза: „Аз на криво зададени въпроси не отговарям. И отговорът ще е крив“. Хубаво. Ама и липсата на отговор е отговор за мен.
И така. Не можем да имаме доверие на младежа с очилата, защото той няма адекватно обяснение и всъщност отказа дори от възпитание да каже каквото и да е. Просто за да се пресекат слухове разни и разнообразни. Кои по- верни, кои не точно. На този не можем да му вярваме. Ок.
Но в същото време вярваме на човек, чийто коефициент на интелигентност ме изпълва с подозрения. Този и той е начело на ядрена сила, нали. Някой, който „управлява“ страната си като корпорация. Ники вики- ми той е милиардер, справил се е! Да. След ТРИ фалита. Една компания може и да преживее три фалита. А една държава?
Днес му скимнало да купи Гренландия. Утре да преименува Мексиканския залив- вместо да хване за шията мексиканските картели. Примерно. Щото са превърнали Щатите в заден двор на бизнеса си, тия същите картели. И това всички го знаят. После изведнъж се събудил с идиотската мисъл, че Кенеди Център трябва да е Тръмп Център!? Това е несериозно. Освен, че е оскърбително към паметта на Кенеди и близките му. Един президент не може да ходи наляво- надясно и да сменя табелки с имена. Според мен има по- важна работа за вършене. Ама според мен.
Аз чудесно разбирам защо американците избраха Тръмп и той има толкова много поддръжници. Разбирам го. Този човек е закономерен факт от всички безумия, случили се в последните поне 30 години в някога великата не просто сила, а великата идея Америка. Помня много добре каква беше Америка по времето на двата ми медицински стажа там. Помня. Нищо, че беше отдавна. Миналото хилядолетие. Дори аз виждам колко малко е останало от онази Америка. От идеята Америка. От мечтата. От духа. Дори аз няма да го отрека. Все пак не съм глупачка. Каквито и други кривици да имам. Както винаги съм казвала и ще подчертая за осем милиона и трети път- уважението и отношението към себе си като лекар и военнослужещ, което съм видяла в Щатите, никъде другаде не съм видяла. Дори в родната си страна, уви. Да, може да е било въпрос на възпитание. На куртоазия. На някаква доза социално лицемерие дори. Може. Фактът не се променя от това.
Малко остана от онази Америка. И това направи Тръмп президент. Един хубав ден хората просто са си казали „Така повече не може. Точка“. А той, като човек видял две и двеста в тоя живот, просто се постави на правилното място, в правилното време, по правилният начин. Всичко това не променя с нищо притесненията ми какво може да направи с ядрения си арсенал човек, който на моменти е очевидно подвластен на настроения. Един президент не може да взима решения, воден от настроения. Дори от собствените си.
Да, разбирам защо Тръмп е на върха на вълната. Но това не променя факта, че се притеснявам що за решение ще вземе утре. Това не е Ким. Това е човек, който с половин дума влияе на целия свят. Плюс ядрения арсенал. Така че искам някой да ми обясни така, че да го разбера. Как може да се има доверие на човек, който ей така с един замах смята за напълно нормално оспорването на нечий суверинитет и това не му се вижда дори малко притеснително?
Все сме в хипотезата на по- малкото зло, господин Неделчев. В Америка голямото беше Байдън и Камала. Колкото до нас, европейците, налага се да кажа нещо, което не съм вярвала, че ще кажа. Нашият проблем е собственият ни Съюз. Който все повече заприличва на нещо като СССР. Помним добре как завърши това. А и честно казано, с риск да помислите, че съм пила непозволени медикаменти- понякога имам усещането, че така симпатичният на мъжа ми мистър Тръмп просто иска да заличи ЕС. Със съжаление се налага да призная, че Урсула и Макрон изглежда като да му помагат в това начинание…
И за финал. Прочетох още една рецензия за филма за Мелания. От Кристина Патрашкова. Хич не е мила…Въобще. Тъкмо като гледам филма, ще Ви кажа коя от двете рецензии е била по- правата. 🙂
ХаресвамХаресвам
Тръмп е много по-умен и по-адекватен от повечето американски президенти от последните години. Барак Обама може и да е по-умен, но политиката му беше еднакво пагубна както за Щатите, така и за света, така че каква полза от този ум. За Байдън, Джордж Буш младши или пък Клинтънови има ли смисъл да говорим? В бързата мисъл и енергичността на Тръмп се е убедил всеки, който е гледал неговото шоу The Apprentice навремето. Това, че откак се кандидатира за президент, цялата медийна машина и целия Холивуд са скочили срещу него, понеже им разбута блатото, не бива да ни превръща нас в наивни канарчета, които вярват на компрометирани медии със затихващи функции. Само един пример – за филма „Мелания“ рецензиите от „официалната кинокритика“ са 99% отрицателни, но боксофисът показва друго, а анкетите сред зрители в края на филма поставят средна оценка А, което е еквивалент на тяхното отличен. Толкова по въпроса за медиите – всеки има право да им вярва или не, разбира се.
Аз не ви карам да гледате „Мелания“, нито да харесвате Тръмп, но да няма как и да вляза в оправдателен режим защо съм гледал и одобрявам по-голямата част от този филм, или пък защо симпатизирам на Тръмп, а не на Камала Харис или Макрон – също не възнамерявам. Отделям цялото това време за полемика с Вас, защото Вие сте разбрана жена и със сигурност нещо от аргументите ми прониква в съзнанието ви. Но като цяло да се влиза в спор с всеки, чиито източници на информация не надхвърлят официалната пропагандна машина (неведението ви относно семейство Макрон го доказва), е доста изтощително и безсмислено, и гледам да го правя все по-рядко. Затова не се учудвайте и ако невинаги ви отговарям тук, просто тази енергия ми е необходима за по-полезни и резултатни занимания 🙂 Поздрави!
ХаресвамХаресвам
Поздрави и на Вас, господин Неделчев. Повярвайте ми, отдавна и по достойнство съм оценила всяка секунда, която отделяте, за да си общувате с мен. Може да не съм го изразила по правилния начин. Може дори да съм пропуснала да Ви благодаря за търпението и вниманието- но оценявам абсолютно всичко, което научавам в разговорите си с Вас. Вероятно няма да ми повярвате, но не са редки случаите, в които се изненадвам от, да кажем наивността си. Защото иначе трябва да кажа глупост, а това не се отразява добре на „доктор“ Мария. 🙂 Никак не са редки и случаите, в които мъчително и тихичко се срамувам от нещо очебодно. Което не съм виждала, преди да ми го обясните. Повярвайте ми, аз притежавам всички недостатъци на света. С изключение на един. Никога, ама никога нямам проблем да питам, ако нещо ме интересува или не го разбирам. Покрай разговорите с Вас прочетох доста книги, които съм убедена, че иначе бих пропуснала. Добре де, около 60% от тях. Виждате ли, Вие притежавате ценното и много рядко човешко качество да сте способен да премествате хоризонта на мислене на околните. За това- да. Оценявам всяка секунда от тези наши диалози. Дори да не го показвам и казвам често. За разлика от повечето лекари, не съм убедена, че съм Господ по природа. Защото знам как функционира животът и как идва смъртта. И мога да отложа това евентуално може би. Аз съм лявата ръка на Бог само на едно място. В моята операционна. Трябва да вярвам, че съм. Иначе няма да се справя. Нито с работата, нито с натоварването. Но, така нетипично за хирург- извън тази зала съм като всеки нормален средноинтелигентен човек. Знам колко много не знам и никога не бих отказала преместване на хоризонта. 🙂 Животът е шарен. Понякога е страшен. И не е само медицина. Така че, благодарна съм Ви. За всичко.
В неделя ще гледам Мелания.
А днес…днес гледах видео от операция, която се чудя кога ще направим у нас. Реконструкция на прекъснати нерви на гръбначния стълб. Ограничено инвазивна за пациента процедура с робот и, разбира се, с ИИ.
В дни като този благодаря на Бог, че не позволи да се откажа. В дни като този вярвам, че медицината е чудо. Магия. Изкуство.
Пациентът е над 55, с кардиологична история, получил е тая конкретно травма при катастрофа. Операция, която преди пет години просто щеше да му спаси живота и САМО това, с отворен на масата гръбнак за не по- малко от пет часа днес…днес приключи за три часа. С минимално кървене, много точна НЕ обща анестезия. Да, този мъж вероятно никога повече няма да може да плува например. Или да кара колело. Но ходи. Справя се сам. Може дори да работи. Някога в университета мечтаех как един ден ще поправяме гръбнака и всичко ще бъде наред. Някъде вече правят това. Е, на мен няма да ми се случи, но…един ден. Някой ден. Ще победим дори деменцията и ДТЛ. Този ден няма да е в моя живот, но ще дойде. Сигурна съм.
Малко вътрешна информация от бюлетина. Ако нямате някаква спешна медицинска неотложност във вид на изследвания или прегледи, всичко, което не е животозастрашаващо и/ или животоподдържащо- стойте по- далече от лечебни заведения поне до края на март. От болници най- вече. Но и поликлиники, лаборатории. Борим някаква луда бактерия, която не поддава на антибиотици. На никакви, представете си. Поне на известните. За всеки пациент се прави отделна антибиограма, но вече има доста летални изходи. Уви. По- опитни колеги казват, че поне 45 години подобно безумие с вътреболнична инфекция не е имало. Все тая, борбата е жестока. Ако имате близки и приятели с респираторно- пулмологична патология- да не са припарили до болница до края на март поне, ако не е на живот и смърт. Буквално.
Не съм виждала често бактерия, която влиза не през кръвта, а през дихателните пътища. То сигурно и затова е така прилепчива. Но защо е толкова устойчива- ето това искам да знам!
От СЗО дадоха бюлетин за нараснали в Източна Европа епидемично случаи на чикунгуня и нещо като малария, но ако не сте ходил в Африка последните три години, значи сте ок.
Както винаги, бъдете здрав.
ХаресвамХаресвам
Съвсем набързо да се включа с една „новинка“ от файловете Епщайн – в имейлите се говори за „Макрон и неговия бойфренд“, каквото и да означава това. Не че човекът няма на нестандартна сексуалност, разбира се. Но колко ли още изненади ще лъснат наяве и колко ли още почитатели на мадам Бриджит Макрон ще останат разочаровани, че не изобщо не са познавали личността, която са харесвали? 🙂
ХаресвамХаресвам
Ох. Честно да Ви кажа, господин Неделчев- ми то само ние с Вас не сме в тия досиета Епщайн. Аман вече. Ето, разправят, някой от екипа на филма Мелания- и той там. Не задълбах, само мернах новината.
Колкото до Макрон. То му личи, че е по- така. Французин човекът. Любовчия. Какво да го правиш. Преди време разправяха, имал си доста топли отношения с Джъстин Трюдо.
Ето какво мисля по принцип. Извън Макрон, съпругата му и прочее който и да е. Принципно съм на мнение, че ако човек не нарушава закона, не извършва престъпление и не нарушава нечии други права- си е абсолютно негова работа какво прави в спалнята си. И с кого.
Но по отношение на хора на публични и изборни длъжности има едно но. Голямо но. А именно. Според мен такъв човек следва да бъде напълно открит по отношение на деликатната материя. Излез и кажи- да, женен съм за Елена, но обичам и Емил. Примерно. Притеснителното не е дали Макрон е на другия бряг. Притеснителното е, че може да бъде изнудван с това и принуден към определени решения. Ето затова публичните личности трябва да си казват. Според мен. Колкото и да грубо това като отношение и тежко като решение.
И аз бях меко казано сащисана, когато разбрах за Роб Халфорд. Ама какво сега. Това не ми пречи да го ценя. И не го харесвам по- малко. Или пък Рики Мартин. И дори любимият на всички жени Валентино. А да стигнем ли и до Ричард Чембърлейн?
Не е проблем с кого делиш постелята. Проблем е, когато това е лост, който натискат и определят какво правиш. Ето това е цялата работа с Макрон. И всички публични фигури. Така мисля.
И, за протокола. Единствената жена, на която съм почитател, е Райна Кабаиванска. (Любима песен на Иво Димчев! Жестока песен!). На мадам Макрон просто симпатизирам от към факта, че се е преборила за нещо важно за нея. Разпознавам се в това.
И на мен целият свят се опита да ми попречи да се омъжа за Николай, господин Неделчев. Беше тежка битка, повярвайте ми. Да, наша си, мъничка, незначителна. Но беше ужасно. Разни и разнообразни майки, баби, стринки и т.н.направиха какво ли не- включително опитаха да ме затворят в манастир пряко волята ми!?- само и само да не се омъжа за него. Защо ли? Заради разликата във възрастта. Да, нашата битка не беше „бляскава и френска“. Но беше битка. Доста грозна. Така че се разпознавам в усилието на всяка жена да защити любовта си. И, да. Бих й се възхитила. Без значение дали е Бриджит Макрон или Лили фризьорката от Меден Рудник.
Разлика във възрастта, пресвета Богородице. Това не е аргумент, това е факт. Странно, защо никой не се притесни този човек дали няма лоши навици, дали няма да ме тормози? Разликата във възрастта!? Провинция, сър. Грозна, балканска, елементарна, идиотска провинция.
Хубаво ги подреди владиката на епархията, където беше манастира. Добре ги подреди. А аз се омъжих за Николай, дълбоко убедена, че това е най- правилното решение на света. Та така.
Възможно е да не ме разбирате. Приемам го. Завиждам искрено на всеки човек по тоя свят, който не се е изправял пред битки и препятствия, за да има правото на обича този/ тази, когото е избрал.
Междувременно в момента Ники е в самолета от Брюксел за София. Голямо чакане ме чака. 🙂 Нищо де, откриването на Олимпиадата ми прави компания.
Лека и спокойна, господин Неделчев. И хубави събота и неделя.
ХаресвамХаресвам
Проблемът не е, че Макрон ще се окаже гей – такива има предостатъчно в световната политика. Проблемът е, че ще се окаже жертва на педофилия още от тийнейджърска възраст и че очевадно е поставен в сериозна зависимост, която може да детерминира политическите отношения, които взима.
И още нещо да отбележа – определени медии и техни зрители се позовават на „правото на личен живот“, когато става дума за налагани от тях любими фигури, но не са така щадящи към личния живот на Тръмп или пък на Путин… Не ви ли дразни този двоен стандарт? Защо със същата аргументация не защитавате и Мелания Тръмп, например?
ХаресвамХаресвам
Че какво повече да я защитя Мелания!? 🙂 Аз съм в нейния отбор- ама буквално. Милена Фучеджиева- яростно защитаваща мадам Макрон в не една и две свои публикации- преди време написа по адрес на Мелания: “Какво да се възхищаваш на жена- трофей? Омъжена за по- възрастен мъж. Какво клише”. Ами и аз съм клишето, господин Неделчев. Същото “клише”. Без да съм като Мелания, разбира се. В смисъл- толкова хубава, фина и прочее. А двойният стандарт ме влудява винаги и във всичко. И, не. Не смятам, че личното пространство важи само за “правилните наши хора”. Важи за всички. И за Путин, и за лудия Ким даже. И за другаря Си. И за последния стоматолог в Китно Градинково. За всички. Едно право трябва да е право за всички. Ето, Маркъл ми е крайно несимпатична, даже я намирам лицемерна противна лъжкиня, обаче правото й на личен живот и неприкосновеност на тоя личен живот трябва да бъде гарантирано и защитено. Без значение от моето лично мнение за нея. Забележката Ви- или въпросът Ви- са напълно основателни. Да, двоен стандарт не трябва да има. Ама има. И аз, и Вие го знаем добре. Поне да се опитваме да го преборваме. Но знаете, че това понякога е обречена война. Бъдете справедлив- колко често чувате репликата: “Нормално е за един по- зрял мъж да е с по- млада жена”. И колко често чувате: “Тая какво си въобразява? Може да му е майка.” В любезния вариант. В нелюбезния думата е друга. Хората по неразбираема за мен причина отказваме да проумее един прост- според мен- факт. Това, че някой си ръководи държава, компания, каквото там ръководи, не променя факта, че личното му пространство си е негово лично. И така трябва да остане. Абсолютно съм убедена в това. Няма сила на света, която да ме убеди, че мнението на Николай е правилно. “Щом ръководиш тези хора, те имат право да ти надничат в гардероба”. Ми не. Нямат. “Тези хора” би трябвало да ги интересува как ги ръководя. Дали някой ми дърпа конците. Дали не взимам едно или друго решение под натиск или чрез “мотивация” някаква. Това би следвало да ги интересува “тези хора”. А не коя е любимата ми опера, на кой отбор симпатизирам и какво кафе пия. Това са лични неща и така трябва да бъде. В тоя ред на мисли, понеже споменахте Путин. За неговото семейство и преди, докато беше женен, нищо не се знаеше, сега хептен. Скрил ги е, изолирал ги е, погрижил се е да няма излишно нездраво любопитство. Одобрявам. Щом не зачитат правото му на неприкосновеност- може и по друг начин. И аз така бих постъпила. В крайна сметка едно дете не е отговорно за това кой е баща му или майка му. И няма нужда да плаща цената за това. Все в тоя ред на мисли. Ами тия панаирджийски истории, които напоследък се тиражират с Бекъм? Не харесвали жена му, искали да се раздели с нея, държали се зле и не знам какво. Чакай сега малко. Синдромът “Хари” сигурно е прилепчив. НЕ коментираш семейството си пред други хора. БЕЗ изключения. Нито това, от което произхождаш, нито това, което създаваш. Решаваш проблемите тихо, зад добре затворени врати, далеч от любопитни очи и уши. Така правят нормалните хора. Не дращят по медиите. Никой не си избира семейството. Но всеки избира дали да се държи като нормален човек. За мен е недостойно да си решаваш личните проблеми публично. Да, ок, това може да е механизъм за още популярност, за кой знае какво. Не знам. И не ме вълнува. Просто не се прави така. Не е правилно. Както не е правилно да ровичкаш в живота на хората. Все тая дали става дума за мадам Макрон, за мен или за Мелания. И за трите ни важи едно и също- нашият личен живот е само наша работа. Докато и когато не нарушаваме законите и чуждите права. Просто е. Поне за мен. Колкото до Макрон и това, което казвате за зависимостта. Карате ме да се замислям. За пореден път. Сериозно да се замислям. Ще си позволя да споделя нещо. И така, казвате- Макрон бил в тийн възраст. Добре де, аз бях на 16 и няколко месеца, когато срещнах Ники. Да, аз не съм президент на Франция и не нося еднолична отговорност за армия и ядрен арсенал. Така е. Нося по- голяма. Животът е в ръцете ми. Всеки ден. Все едно. Друга ми е мисълта. Да, аз не се омъжих на 16+. Вярно е. Но вярно е също и това, че фактът си е факт- цял живот съм с тоя човек. Ако не съм Ви го казвала друг път, сега Ви казвам- разликата ни е без малко 18 години. Да Ви кажа, даже не ми е минавало през ум, че съм жертва. На когото и да е. И да повторя- понеже не съм ничий президент, това вероятно няма никакво значение в крайна сметка. 🙂 Но да. Замислих се за това, което казвате за Макрон. Странно. Толкова е очевидно. Вярно ще излезе за пореден път, че най- трудно виждаме най- очевидните неща…
ХаресвамХаресвам
Когато някой ръководи държава, а камо ли ядрена и най-голямата европейска, проблемният му и таен личен живот е проблем на целия свят.
Колкото до Мелания – не останах с впечатление, че сте от нейния отбор, усъмнихте се в умствените качества на мъжа й, защитихте Бриджит Макрон, без да знаете ключови факти за нея и мъжа й, и споменахте негативен отзив за филма от човек, който не го е гледал, отнасяйки се с колебание и изненада към моята преценка за същия филм… Може би ако тези неща не бяха точно така, нямаше да отделя и толкова време по тези теми, извинявам се, ако съм разбрал погрешно.
ХаресвамХаресвам
Още много дълго дежурство за мен и спокойна нощ за Вас, надявам се.
И няма проблем, господин Неделчев. Категорично няма нито една причина да се извинявате, защото няма за какво. Напротив, аз трябва да го направя. Защото понякога трудно схващам всъщност очевидни неща. Така че като отново Ви благодаря за търпението и вниманието, да повторя- няма никаква причина да ми се извинявате. Сто процента.
И като приключваме тая тема с това, че си имаме гледните точки и няма нужда те да са напълно еднакви, без това да изключва допирателни- последните „пет лева“ от мен. 🙂
Казах Ви, че съм в отбора на Мелания напълно буквално. И това е така- буквално е. Омъжена съм за по- възрастен мъж. В този ред на мисли- разбирам този избор. И мога много подробно да го защитя, не че съм длъжна прочее. Мелания и тя така. Абсолютно съм убедена, че може да защити избора си. Но и тя не е длъжна, мисля.
Не харесвам мъжа й, това е вярно. Ама това не ми дава никакво право да го коментирам като неин личен избор и като съпруг и баща. Това просто не е моя работа.
Този човек ме плаши, толкова е просто. Да, сигурно това не е много умно от моя страна, но е факт. Ще се събуди утре и ще реши и нашия президент да прибере. Щото така е решил. Такива хора са стряскащи. Че той може с ракета и половина просто да затрие една страна като нашата. Защото така е решил. Нали. Не казвам, че ще го направи. А че може да го. Нищо няма да го спре. Ако реши. И тайничко се надявам, че точно тоя път това е най- обикновена параноя от моя страна!
Споменах другия отзив за филма като куриоз, не като нещо повече. Извинявам се, ако не съм изяснила контекста и не е станало ясно.
Както Ви казах, утре, а вече днес, след края на това дълго, но за момента нормално дежурство- ще отида да гледам филма. Любопитна съм. Имам три причини за това любопитство. Първата е дали мнението ми после ще се доближава до Вашето. Втората е мнение на моя колега, която ценя като мнение, защото е интелигентен човек, но сме доста различни. Тя каза, че филмът е смислен и има какво да се научи от лентата. Точно тия думи употреби.
И третата е Ники, разбира се. Той много харесва Мелания. И искам да се опитам да разбера защо. Отвъд съвсем очевидната й красота, разбира се. Още една тайна ще Ви издам, защото дежурството върви добре и съм спокойна. 🙂
Всеки път до момента, като опитам да му кажа, че е крайно време да спрат да дъвчат Макрон и мъжа й, той казва: „Слънце, това не може да е жена. Слез на земята. Събуди се. Да са живи и здрави, обаче това не е жена и Еманоел е Еманоела“. Мда.
За едно нещо обаче сте болезнено прав. Изказването на каквато и да е позиция, когато не си запознат с достатъчно достоверни и достатъчно на брой аргументи не е признак на интелигентност. Така че отново Ви моля да ме извините. И, повярвайте ми, не винаги ми е лесно да видя и това, че не съм права и това, че просто трябва да се науча да признавам този факт. Обаче се старая да поправям в правилна посока и двете неща. Знам, че е с променлив успех. Знам. Но се старая.
Още веднъж, благодаря. За всичко.
И за финал нещо, което може да Ви се види смешно, но все пак. Онази корица с Мелания. На броя за нея, миналия март.
Имаше преди време едно списание, мисля GQ, което в един свой брой с огромен материал за Пиърс Броснан бяха публикували жестока фотосесия. И един от кадрите е едно към едно онзи фотос на Мелания от корицата. Позата, строгия костюм, дистанцираното излъчване. Даже бюрото беше такова огледално стъкло. Обаче в единия кадър е тя, а в другия- любимият ми Бонд. 🙂 Не проверих фотографа, едва ли е същият. Като някакъв куриоз Ви го разказвам просто, сетих се, като гледах снимките тия дни пак. Просто тоя БИОГРАФ с Мелания беше при една приятелка на мама и като ми го върна, пак го прегледах. И така.
Обещавам най- честно да Ви кажа дали филмът ми е харесал. И обещавам да не шикалкавя. 🙂
ХаресвамХаресвам
И така, както Ви обещах, господин Неделчев. Гледах МЕЛАНИЯ.
Хареса ми повече, отколкото очаквах. Разочаровах се по- малко, отколкото предполагах.
Дне неща ми направиха особено впечатление. Музиката е първото. За жалост, не мога да си спомня името на композитора, ще трябва специално да го проверя пак. Но помня много ясно един красив валс от филма.
Второто нещо е това, което може би е очевидно, но аз го разбрах едва гледайки този филм. А именно. Всъщност няма нищо чак толкова бляскаво и чак толкова за завиждане в това да си Първата дама. Практически това изглежда като една много натоварена, много сериозна и подчертано неблагодарна работа. Всичко е на показ. Всичко е под лупа. Всичко е под прожекторите. Винаги. 24/7. Не можеш да кихнеш, да се ядосаш, да си в лошо настроение, да не се усмихваш, да си неразположена. Не. Ти си Първата дама. Всички те гледат.Винаги. Постоянно. И чакат да стъпиш накриво!
Ами какво да Ви кажа, господин Неделчев. Браво на мен, че не съм се омъжила за президент! 🙂
Още веднъж, благодаря за рецензията. Без нея вероятно не бих отишла да гледам филма.
Както винаги, бъдете здрав.
ХаресвамХаресвам