Брулени Хълмове

Wuthering Heights

С Марго Роби, Джейкъб Елорди, реж. Емералд Фенел

Актрисата Емералд Фенел е едва на 40, а вече се доказа и като талантлив режисьор с оригинален почерк, почти на границата с визионерското и гениалното – с въздействащи филми като „Момиче с потенциал“ (2020) и „Солтбърн“ (2023). Затова и амбициозната й екранизация на „Брулени хълмове“ по викторианската класика на Емили Бронте, излязла по екраните точно за Деня на влюбените, предизвика очакван интерес. Заслуга за това имат и титулярите – Марго Роби („Вълкът от Уолстрийт“, „Вавилон“, „Барби“) и новия австралийски секссимвол Джейкъб Елорди, постигнал световна слава със скорошната си роля във „Франкенщайн“.

И не е като да няма какво да се види. Макар и дръзко отличаващ се като фабула от литературната основа, филмът е визуално великолепен, емоционален и провокативен прочит с блестящи актьорски изпълнения. Опияняващ, хипнотичен и на моменти трансцедентален – ето още няколко епитета, които му прилягат. Някои по-пуритански критици побързаха да му лепнат епитета „50 нюанса Емили Бронте“, сащисани от сексуалния заряд на сцените между Катрин и Хийтклиф. Химията между Марго Роби и Джейкъб Елорди е толкова силна, че режисьорката се е изкушила да ги остави в кадър може би малко повече от необходимото. На моменти сцените с тях са леко самоцелни и умишлено търсещи ефекта на шока. Но ако Бронте можеше да гледа, сигурно щеше да остане доволна. Като за самотна (или по двойки) прожекция навръх 14 февруари си става отвсякъде.

Ако беше с около 20 минути по-кратък, „Брулени хълмове“ със сигурност щеше да е по-въздействащ, но дори и в сегашния му вид почитателките на романтичното кино ще имат достатъчно причини да му се наслаждават многократно. Най-много мои аплодисменти предизвикват операторската работа (на носителя на „Оскар“ за „Ла Ла Ленд“ Линус Сандгрен), цялостният дизайн и костюмите. Сценарият определено куца, диалогът е почти като писан от изкуствен интелект, но визуализацията е спираща дъха.