Не, сектата ПП-ДБ няма да намалее заради „Петрохан“ – даже още повече ще се сплоти и изживява като жертва на държавата-кочина. Или що е то “double down” и “triple down”

ГЕОРГИ НЕДЕЛЧЕВ/ в. „Уикенд“, 20 февруари

„Виждаме героична съпротива срещу реалността на фактите“, обобщи продължаващата „петроханска конспирация“ психиатърът Николай Михайлов в понеделнишкия сутрешен блок на bTV пред новите му водещи.

Почти по същото време излязоха наяве социологически проучвания на „Маркет линкс“, които показаха изненадващо висока подкрепа към „сектата ПП-ДБ“ и мнозина побързаха да ги обявят за фалшиви и манипулирани. Как е възможно хората, които са нагазили до шия във вонящото блато на тази педофилска и шарлатанска история и я отричаха до последно, да продължават да имат такъв потенциален електорат?

Възможно е, и още как. Истерията в опит да се оневини и защити братската дружинка от гората край Петрохан е доказателство именно за това. Около нас е пълно с уж интелигентни хора, с образование и уважавани професии, които окончателно са се сбогували със здравия разум и елементарния усет за порядъчност и приличие. Добрият стар хуманизъм и най-обикновен морал за тях вече нямат стойност – много по-важно е да оправдават своята принадлежност към тази идеологическа секта. Те не просто се кефят да са „нюейдж“ – те се гордеят с това и искат да го декларират публично.

Конспиративните теории и пледоариите в защита на Лама Иво и спонсорите му са начин да демонстрираш принадлежност към комуната на безумието. Тези хора нескрито се кълнат във вярност към мъртвия гуру и са готови да го канонизират. Удобството в случая е, че той, бидейки на оня свят, е перфектен образ за митологизиране. „Няма как да се защити, не го нападайте“, е квинтесенцията на налудничавите пледоарии. А междувременно адвокатът Хаджигенов ще вметне небрежно, че да блудстваш с 15-годишен даже не било педофилия и не било съставомерно престъпление…

Всичко това е класически пример за „double down”, както е английският израз от играта „Блекджек“: вместо да признаеш нещо очевидно, ти удвояваш залога и настояваш още по-силно, че то е измислица. Удвояваш или лъжата, или глупостта си. Готов си да трансформираш заблудата в идеология („Калушев няма как да е педофил и убиец, защото в тази хижа съм яла палачинки и сърмички и не съм видяла нито един пистолет“), или да строиш грешни логически конструкции, разместващи причини и следствия („прокуратурата и органите у нас отдавна са корумпирани, затова тези хора няма как да са луди самоубийци“).

А третият стадий, нека го наречем „triple down”, е когато идеологията на отрицанието стане твоя идентичност. Доста хора вече са именно в тази фаза. Те до такава степен се идентифицират с патологичната същност на тази трагедия, че са готови да оправдават подобна патология и за в бъдеще, ако някой им я посочи. Какъв е проблемът, наистина, да се появят нови гурута като Калушев, след като става ясно до каква степен хиляди българи са готови да ги оневиняват? Какво толкова биха рискували и други 50-ина годишни мъже да нощуват по кемпери и хижи с чужди деца край себе си, да ги водят по чужбина и да приемат „приношения“ от родителите им, понеже „поне ги държат настрана от дрогата в училище“?

Антикризисният ПР, с който и столичният кмет беше принуден да се заеме, също прилича повече на безумен „double down”, отколкото на опит за запазване на елементарно човешко и управленско достойнство. Защитната му стратегия „Дарявам пари за всичко, но не знаех нищо“ върши работа само за аудитория, предварително подтиснала всякакви съмнения, недоверие и аналитична мисъл. Логиката „ако давам на всички, това конкретно дарение с нищо не е по-специално и различно“ и сравненията с болницата „Пирогов“ са обидни за интелекта, който Васил Терзиев се очаква да притежава.

Познанството му с тези хора било „случайно“, но оттогава са се виждали 9-10 пъти – поне за толкова признава публично. При такава продължителност и честота на контактите елементът на „случайността“ няма място в ничия защитна пледоария.

„Те сами ми казаха колко пари искат, средствата отидоха не в сметка на сдружението, а в личен акаунт, и не бяха всичките декларирани“. Тук самозащитата на кмета съвсем се срива – той не определя никаква благородна кауза, а просто изпълнява някаква частна заявка.

„Попитах ги защо така, а те дадоха задоволително обяснение“. Може ли да се приеме за задоволително обяснение измъкването с неясния израз „задоволително обяснение“? Това аргументация от кмета на столичен град ли е, или от някакъв дребен гешефтар и кокошкар, хванат натясно? Този човек управлява обществени средства за милиарди. Можем ли да си представим още колко хора биха могли да му измъкнат пари и да се ползват с доверието му, само защото са дали някакво неясно „задоволително обяснение“?

„Виждал съм ги основно лятото, затова за мен не е възниквал въпросът защо не са на училище“, обяснява Терзиев за децата в хижата. Значи: общуваш с юноши горе в планината, навън от образователната система, в изолирана среда, с група възрастни мъже… и не ти хрумва нито един въпрос. Не те интересува къде са родителите, защо не са примерно на училищен лагер, как изглежда тяхното ежедневие. Просто „е лято“. Това е класически пример за човек, който активно е избрал да не вижда червени флагове, защото така е по-удобно.

А на въпроса дали все пак не е сгрешил в преценката си, кметът отговаря, че се надява на международно разследване, което „по обективен начин да събере парчетата“. Това е върховният “double down”: вместо да поеме отговорност за собствената си грешка в преценката, да осъзнае защо има проблем с неговата съпричастност към историята на фона на заемания от него висок обществен пост, той „изнася отговорността“ извън страната. Сякаш никаква тукашна институция не е способна да установи дали е финансирал съмнителна организация или не.

И това е човек, който сам е начело на една институция, предполагаща наличието на обществено доверие към нея. Как се очаква той като кмет да се ползва с такова? Защо някой трябва да се съмнява само в българските следователи, патоанатоми и криминални психиатри, а в него, градоначалника – не?

„Всеки може да направи грешка в преценките си. Да се учим от грешките си и да не съдим прекалено много другите“, призовава кметът. Каква маневра: признава че „може би“ е сгрешил (без да каже как), но веднага генерализира към „всеки греши“, като така минимизира собствената си отговорност и дискретно укорява критиците за „прекалено много съдене“.

„Дали съм се объркал – ами най-вероятно съм се объркал. Но не това е ключовият въпрос, а какво правят институциите, за да ни защитават“, заявява Терзиев. Класически финт – отклонява отговорността към „системата“. Той, разбира се, също е жертва в случая – не на собствената си липса на проверка, а на неработещи институции.

Може ли такъв човек да продължи да управлява столицата ни? Човек, който дава 70-80 хиляди евро на нечия лична сметка след „задоволително обяснение“, без да провери правния статус, финансовата прозрачност или реалната дейност на организацията – дали може да управлява отговорно публичен бюджет от милиарди? Деца извън училище, изолирана среда, мъже с тежко въоръжаване (лесно проверимо е било), заградена държавна земя – и нито едно питане. Или си невероятно наивен, или съзнателно не искаш да знаеш. И двете обаче го дисквалифицират като възможен градоначалник.

Но „дабъл даунът“ продължава – той отхвърля исканията за оставката му, понеже били „политическа експлоатация“ на трагедията. Скандалът обаче не е само политически – той е преди всичко етичен, а също така и чисто управленски, процесуален. Кметът признава възможна грешка („може би съм се объркал“), но веднага я заобикаля с контекст („давам на всички“, „случайно познанство“, „лято е било“), после я прехвърля на други („институциите не работят“), морализира („всеки греши, не съдете“), и накрая атакува критиците (политическа експлоатация). Класически, но евтин PR-финт – стратегията на „хиляди малки отстъпления“, без никога да поемеш централната вина.

Столицата на една държава обаче не се управлява с „най-вероятно“, „задоволително обяснение“ и „всеки греши“. Тя се управлява с прецизност, прозрачност и способност да приемаш цената на грешките си. Терзиев не показа нито едно от трите, но ще продължи да има фенове и поддръжници, които даже и него, по аналогия с Калушев, ще побързат да героизират и сакрализират. Те имат нужда от такива идоли като него, с мислене, сходно на тяхното, и с действия, които и те самите биха извършили – дали от глупост, безпомощност, безхаберие или морална корумпираност, това е без значение.

Затова и след тази трагедия безумието наоколо няма да намалее – уви, то само ще се втвърдява и мобилизира.

_{Интернет-фолклорът е безпощаден към сектата ПП-ДБ, но това още повече втвърдява членовете й и им създава мъченически ореол на репресирани от „кочината“.}