Редакционният увод в мартенския „Биограф“

Както обикновено, зад всеки идиот седи по някоя велика жена.

Джон Ленън

(1940-1980)

Да харесваш Радина Кърджилова изобщо не е трудно – достатъчно е да си видял още първите й изяви на екрана – в „Тилт“ по кината, или в „Стъклен дом“ и в по-ново време в „Те, вълните“, по телевизията. Но ако я гледаш на театралната сцена – в „Хеда Габлер“, „Частици жена“, „Медея“ или „Любовникът“, тогава вече не просто я харесваш – невъзможно е да не се влюбиш.

Жената от мартенската ни 174-а корица е квинтесенцията на актриса – в състояние да се превъплъти в коренно различни образи, но същевременно винаги имаш чувството, че „играе себе си“. До такава степен й се получава органично, че забравяш, че гледаш театър, спектакъл. Буквално заживяваш живота на героините й.

Голямото интервю на Мина Узаничева с Радина е проницателен поглед навътре в душата на тази красива жена и истинска звезда от екрана и сцената. Това е една от кориците, които лично мен ме докосват най-силно – заради магнетизма и загадката в личността върху нея.

В този емоционален „дамски“ Biograph ви срещаме и с две повелителки на думите, които сякаш най-добре са разбрали и извадили наяве женската душа и същност – Маргарита Петкова и Мария Лалева. Разказваме за 15-те лалета на Мими Иванова от вечния й шлагер. Връщаме лентата към празнуването на женския празник 8 март през годините и десетилетията. Припомняме красивия, но и драматичен живот на незабравимия секссимвол Силвия Кристел. Правим зодиакален анализ на личността на Шарън Стоун и се любуваме на две от най-харесваните млади жени в днешен Холивуд – Сидни Суийни и Никола Пелц Бекъм. Вълнуваме се, заедно с големия писател Орхан Памук, гледайки сериала по романа му „Музеят на невинността“…

Събрахме всичко това като наше обяснение в любов към жените. Приятно четене!

Георги Неделчев,

редакционен директор