Краят на пепейските илюзии е близо. Но поне ще останат красиви снимки и клипчета

Има една класическа българска поговорка, която се употребява с присмех и недоумение: „Стои като Гюро Михайлов на пост“. За едни това означава безсмислена упоритост, за други е безпримерен героизъм. За служебния премиер Андрей Гюров е валидно и едното, и другото. Редник Гюро умря героично на своя пост. Гюров пък изгаря в политически пожар собствено производство и обилно се фотографира насред пламъците – с платени оператори, фотографи и прессекретари около него.

Редник Михайлов от трета рота на Пловдивската дружина загинал на 25 декември 1880 г. при пожар в щаба на Румелийската милиция, защото уставът му забранявал да напусне поста без заповед на командира. Комунистите по-късно измислиха думата „гюромихайловщина“ — нарицателно за безсмислена саможертва. 146 години след пловдивския пожар България отново има свой Гюро – само че този е с докторат по икономика от Виена, с американска бакалавърска степен, с тримесечен мандат за провеждане на избори и с неудържимо желание да се увековечи как преобразява света преди 19 април.

Единият стои неподвижен на поста си докато сградата гори около него, защото така пише в устава. Другият стои в ролята на велик държавник, докато политическата ситуация гори около него – само защото така е наредила партията-майка. Отговорността за честността на изборите е паднала именно върху ПП-ДБ – партия, която четири години наред демонстрира поразителна способност да губи власт по-бързо, отколкото я е спечелила. Гюров е тяхната последна карта, последният опит да маркират доминация в политическото пространство.

България е виждала много служебни правителства и повечето от тях са били, меко казано, спорни и съмнителни. Но рядко е имала служебен премиер, толкова старателно конструиран като медийна личност. Андрей Гюров не просто управлява – той изглежда като управляващ. Разликата е деликатна, но съществена.

Обаятелен и владеещ чужди езици, той е много различен от свои предшественици като Димитър Главчев например. Но личната харизма без реална ефективност и без траен мандат не е нищо повече от един добре заснет клип. Правителствената пресслужба изригна от снимки: Гюров рита топка с Бербатов в кабинета си, Гюров на прием, Гюров с президента Йотова, Гюров със Зеленски, Гюров с Нейнски в Буча, Гюров на Европейски съвет в Брюксел. Всичко е на фокус и с възможно най-добро осветление, и придружено от усмивката на човек, убеден, че историята го гледа. Вулкан от фотогенично самодоволство.

Какво реално свърши Андрей, стоейки на поста си като един героичен Гюро? МВР уж се активизира в борбата с купуването на изборни гласове – арести, засилен контрол, сигнали от граждани. 30 задържани и 53 досъдебни производства. Колко от тях ще доведат до реални присъди? Нека се обзаложим – ще се броят на пръстите на едната ръка, и то в най-добрия случай. При акции в Шуменско, Новачене, Поморие, Вълчедръм и Лом били иззети общо 500 000 евро – по думите на самия Гюров, колкото годишния бюджет на една малка община. Но изчислено в реални купени гласове, това са пари за не повече от 5000 бюлетини – капка в морето, сигурно една-две стотни от реалния пазар на изборен вот у нас. В Люлин лихварите вече правят списъци и са надиплили пачките за разплащания. Важното обаче е, че ПР-ът е налице. Гюро е на поста си.

Какво друго – отиде в Брюксел, удари чело в земята, затвърди евроатлантическата ориентация. Подписа скандално 10-годишно споразумение с Украйна, което беше заклеймено от самия президент Йотова, назначила този кабинет. Служебен премиер, чийто мандат е единствено провеждането на честни избори, подписа дългогодишен, но тайнствен пакт, с президент с изтекъл мандат, пред наредени оператори. Нарече управлението на Зеленски „морален компас“ — в ден, когато Украйна минира Черно море, а светът все така гадае дали изобщо ще има мир. Поне снимките бяха наистина хубави.

Преди това формулира позиция срещу членството в Съвета за мир на Тръмп. Иска да се опълчи на Вашингтон, без да се кара с него. Иска да угоди на Брюксел, без да обиди Белия дом. Иска да е геополитически смел, без да носи отговорност. Истински Гюро — стои на поста, дори когато пламъците стигат до третия етаж и всички останали отдавна са избягали.

Обеща някакви компенсации за поскъпналия бензин, но те се оказаха процедурно нелепи и в крайна сметка нищо повече от пореден ПР. Междувременно, редовен бюджет за 2026-а не е приет. Антиинфлационните мерки са обявени, но все така неактивирани. Случаят „Петрохан“ с шест жертви остана без ясен институционален отговор от страна на кабинета, даже напротив – историята беше замазана и покрита.

Зад целия този спектакъл с добре платени видеооператори стои една тъжна история: тази на партия, която никога не е разбрала защо губи. „Продължаваме промяната“ влезе в политиката с искрено желание за реформи и с невиждана досега арогантност. Всеки неин опит за управление завърши с оставка, протести или избори. Всеки опит за коалиция финишира с взаимни обвинения. А Гюров е бил начело на парламентарната група на ПП и лице на партията в нейните най-уязвими моменти. Днес е начело и на държавата, а резултатът ще е още по-пагубен за формацията му. Гюров в момента е лице на нещо по-ефимерно: служебен кабинет, който уж трябва да е неутрален, но бранещ интересите на конкретна политическа формация, провеждайки изборите. В страна без редовен бюджет и с висящ казус на самия премиер в БНБ и в европейски съд, и с подписано военно споразумение, чийто текст бе тайна.

Гюро Михайлов остана на поста си, изгоря жив и бе намерен прав с пушката в ръцете — овъглен, но по устав. Комунистите по-късно премахнаха паметника му и сложиха на негово място бюст на партиен функционер. Историята е жестока в своята ирония.

Андрей Гюров е класически продукт на партийна система, която произвежда назначавани мениджъри и политици — хора, които разполагат с пари и власт, но така и не разбират защо хората ги мразят. ППДБ всъщност загуби властта не защото е мразена. Загуби я, защото е обичана от малцинство, което вярва, че само то разбира що е добро управление — и тази арогантност се оказва по-опустошителна от всяка корупция.

След изборите на 19 април, които ще са честни по стандартите на Гюров, той ще слезе от върховния пост в живота си. Операторите и фотографите ще приберат стативите и ЛЕД-осветлението, а снимките ще останат във фейсбук и в сивито му. Пепейците отново ще заемат любимата си поза „искахме да оправим кочината, но Ганя не пожела“.

България ще се прости с холивудската си звезда на „Дондуков“ 1 и ще се надява, че ще я замени някой, който да действа в реален неин интерес, и то не само за пред камерите. И че няма да стои на поста си „просто защото трябва“, защото партията е поръчала, когато пожарът вече бумти долу на първия етаж. За разлика от онзи на Гюро Михайлов, съвременният политически устав позволява лесно да се бяга. И всички го правят – някои по-фотогенично, други – не.