Когато отидохме – към 0.30, беше притеснително (полу)празно. Постепенно обаче около дансинга се понапълни. Самият Холкенборг застана зад пулта, с неизменния каскет, изненадващо рано – някъде около един.
Започна доста твърдо, притеснително твърдо, но енергично и в крайна сметка завладяващо. Около половин час след началото пусна големия си хит Today, който окончателно изкара на дансинга каквото имаше за изкарване. Мултимедията, която се прожектираше върху екрана пред него, беше впечатляваща и на моменти буквално хипнотизираща.
Като цяло сетът на Junkie XL не беше така комерсиален, както очаквах – поне докъм 3 ч, когато си тръгнахме. Имаше дълги преходни моменти между траковете, в които
танцьорките (сред тях – българската Парис Хилтън Александра Енева – на снимката вдясно) направо се чудеха какво точно да правят върху подиумите.
Въпреки всичко – запомнящо се парти.
Лошо впечатление остави една от барманките на долните барове. Поискахме Джак Даниълс. „Не работим с Джак Даниълс“, беше отговорът, и ни предложиха, най-скандално, в замяна да пием Jim Beam или Four Roses. Поне да не беше правила това некомпетентно утешително предложение…
Мохито, апропо, не правели. Тук изобщо не се и изненадах. Откъде накъде ще правят, да си губят времето с глупости.
Не работели с Джак Даниълс. Идваше ми да я попитам – а с клиенти въобще работите ли?
Не може един уважаващ себе си клуб, който претендира да привлича уважаваща себе си клиентела, да не предлага най-хубавото и уважавано уиски в света. Особено при претенциите, които се загатват в обзавеждането му, а и в ценовата му политика.

