на

Saban Bajramovic & Dobrovoljno Kovachko Drustvo –
Romano Raj (2007)

Превежда се като „Циганският рай“. Както се досещаме от присъствието на краля на тази музика Шабан Байрамович, жанрът е предимно „джипси“. В случая обаче той е комбиниран с джаз и кубински стандарти. Сред гостуващите изпълнители е и нашият виртуоз на кавала Теодосий Спасов.

Какво да ви кажа – няма такъв албум. За мен той е олицетворение на всичко онова, което харесвам в музиката. Мелодия, глас, емоция. Инструментално съвършенство. Гениални аранжименти. Убийствен саунд.

Тук са някои от любимите ми песни. Например Geljan Dade, която поръчвам винаги, когато имам наоколо оркестър, способен да я изпълни. И която у нас е интерпретирана не особено успешно от Ивана и от Кондьо. Просто тази песен не е за техните гласове, а е за гласа на Байрамович. Евентуално би могъл Сашо Роман да я изпълни добре, или пък Тони Стораро, при добро желание.
Тук е и Devla, Devla, на чийто аранжимент Стинг, Сийл и всякакви изпълнители от този ранг могат само да завиждат.
Да не забравяме и друга балада-шедьовър – Obrsim Perela Caje. Абе какво да ги изброявам – няма слаба песен. Общо 20 парчета, 77 минути.

Този певец не беше вадил нови записи от 15 години. Сега е на 71. Спомням си че преди десетина години идва в България да пее, но поради много слаба организация и реклама концертът му не предизвика почти никакъв интерес. А наистина става въпрос за един от гениалните певци на Балканите, на всички времена. Шабан Байрамович.

Бих се забавлявал да пускам този албум на някой от онези сноби, дето обичат да се бият в гърдите, че „мразят чалгата“ и т. н. и т. н. Много ми е интересно как ще го коментират. Това сега чалга ли е, какво е. И къде се поставя границата между музиката, която един „интелектуалец“ може да одобрява, и онази, която никога не бива да се докосва до ушите на същия.

Значи ако Теодосий Спасов гостува в албум на 71-годишен циганин със златни зъби, изпълнител на някой от най-върлите кючеци на полуострова – това е хубаво. А ако Азис или Тони Стораро пеят в някой софийски клуб подобни парчета (впрочем, понякога с не по-малко виртуозни инструменталисти) – това не било хубаво. Така ли?

Музиката не може да се дели по този начин. Тя всъщност е само два вида – талантлива, емоционална и въздействаща, от една страна, и посредствена, претенциозна или пошла – от друга. Всичко останало е яко, ама яко избиване на комплекси.

Един коментар Добавяне

  1. Анонимен каза:

    Май ни са ти ясни много хавите Майна! Емоционализирал си съ,като аматьор,а ни бива така Майна !

    Харесвам

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s