На Никита Михалков. Римейк по „12 разгневени мъже“ на Сидни Лъмет от 1957-а. Сюжетът за съдебните заседатели, които оправдават набеден в убийство младеж, е добре адаптиран към съвременната руско-чеченска действителност. Добри актьори, майсторски монтаж, стилна операторска работа. И все пак… Филмът не е нито достатъчно руски като стилистика, нито достатъчно холивудски.

Някои монолози са твърде драматични и предпоставени, а лирическите отклонения – пришити с бели конци към останалото. Това е един праволинеен и демодиран като маниер на внушенията филм, на който много му се иска да бъде алтернативен.

Впрочем, самият Михалков винаги се е лутал между двете крайности. За мен той никога няма да има нито набитото за комерсиалния успех, „мултикултурно“ око на брат си Андрей Кончаловски, нито дълбочината, гениалността и руската изтънченост на Андрей Тарковски.
Оценка за филма – 7.5 по десетобалната система. Очаквах повече.