166 минути. Режисьор Дейвид Финчър. 13 номинации „Оскар“. По всяка вероятност ще прибере половината. И още над 50 други номинации и награди.
А има ли изобщо някакви недостатъци? О, да. Например това, че е направен най-вече с основната мисъл да прибира награди. И че почти непрекъснато създава усещане за deja vu.
Преценете сами:

– Брад Пит разказва зад кадър досущ като някогашния си партньор от “Седем” Морган Фрийман в “Изкуплението Шоушенк”.

– Младият и накуцващ Бенджамин Бътън е нова версия на младия Форест Гъмп.

– Джулия Ормънд е направо двойничка на Жулиет Бинош. Точно като нея в “Английският пациент” е край болнично легло и слуша покъртителната история на един човешки живот и една любов, по-силна от всичко.

– Изобилието от герои на преклонна възраст ни препраща към “Да возиш мис Дейзи” и “Зелената миля”.

– Някои погледи и състояния на Брад Пит напомнят за Ръсел Кроу в “Опасен ум”.

– Или пък за Дъстин Хофман в “Рейнман”.

– Във финалните минути водата залива болницата, където лежи главната героиня, почти като в “Титаник”.

– В ролята на любимата жена на Бътън виждаме постоянно номинираната, най-често за роли като кралица Елизабет Първа, Кейт Бланшет. Уви, този път тя остава без номинация за “Оскар”. О, г

– През 90-те години с този проект е смятал да се захване… Стивън Спилбърг, а за главната роля е бил спряган… да, познахте, Том Круз!

– В края на 90-те към същия сюжет е посягал и царят на холивудските клишета Рон Хауърд, с потенциален титуляр друг виден сциентолог от Западното крайбрежие – Джон Траволта!

– Към края на филма главният герой се озовава в Индия, сякаш за да не бъде оставено нещо непокътнато и от „Беднякът милионер“ – другият сериозен претендент за тазгодишните оскари, който има 10 номинации…

Аз лично съм за Slumdog Millionaire – поне като режисура, операторски стил, дизайн и монтаж. „Бътън“ обаче може да вземе статуетката за филм на годината – най-малкото защото е много по-„американски“ от мелодрамата на Дани Бойл, а и „по-комплексен“ като сбор от силни компоненти.

Всъщност, категорично съм против филми, които толкова демонстративно протягат ръце към награди от киноакадемии и фестивали, да обират точките за сметка на други, по-искрени и не така преднамерени продукции. През последните години имаше достатъчно примери как оскарите най-изненадващо отиват при алтернативни и не така касови творби, които излизат извън холивудските клишета.

Колкото до варианта в една и съща година Брад Пит и Анджелина Джоли да приберат оскарите за мъжка и женска роля – мисля, че шансовете не са големи. Не че не заслужават. От чисто стратегическа гледна точка обаче Киноакадемията ще сгреши, ако позволи две от най-важните статуетки да отидат при „Браджелина“. Не ми се мисли каква ирония и подигравки ще има години наред след това…