Трудно им е, разбирам ги. Един не знаел, че е вербуван, друг не усетил, трети бил сапунисан в банята. Някои даже щели да ги убиват и ги уволнявали от вестниците заради убежденията им. Ето така в мъки, неволи и пълно мълчание за втория план на живота си прекараха 20 години моите колеги журналисти, които всъщност били сътрудници на комунистическата Държавна сигурност.
Ако си бяха признали, щеше да им е леко на душата, да пърхат с криле и да съобщават непродиктувани истини на читателите си. Още не е късно. Признайте си колеги, ще ви олекне. Освен ако не продължавате да се разписвате на две места.

Петьо Блъсков, в. „Новините днес“, в коментар за разкритите сътрудници на ДС в печатните медии