Не зная защо днес следобед се сетих точно за тази песен. Действа ли ви така успокояващо, както на мен?
В казармата в Банкя имахме един майор, който беше нетипично добродушен за военен, говореше тихо и спокойно и се усмихваше. Затова го бяхме и кръстили точно така – Кеърлес Уиспър. Кефехме се винаги, когато той беше дежурен по поделение. Едно денонощие без напрежение с Безгрижния шепот.

На моята казарма якото беше, че ни бяха събрали само войници от езикови гимназии, а нито един от офицерите не знаеше английски. По-точно – един-единствен капитан разузнавач, когото виждахме много рядко.
Така че английският беше нещо като таен език за комуникация между нас пред офицерите, при това – напълно легализирана, тъй като там работата ни беше да боравим с английски.
Въобще, лайф. Толкова хубава музика и толкова английска реч, колкото през тези месеци в казармата, сигурно не съм слушал през целия си останал живот.

А песента на Wham! е велика, безсмъртна класика – тук в съвършено концертно изпълнение на Джордж Майкъл.