У нас по принцип е модерно да се критикува или иронизира всяко явление от шоубизнеса с популярност няколко нива над средното. Понеже “Социалната мрежа” неизбежно влиза в тази категория, навярно сега и от мен се очаква да се извися интелектуално и да покажа пренебрежение към него, но не.
Ще опитам в няколко пункта да обясня защо този филм е толкова фундаментален и защо не съветвам никой да го подминава с лека ръка.

Първо – той е исторически за Америка и в частност за Холивуд, защото разпознава и утвърждава едно обществено явление в неговия апогей, а не постфактум или далеч след залеза му.
Обикновено на киното са нужни поне няколко години, а в повечето случаи – десетилетия, за да признае даден социален феномен и да се опита да го анализира и обобщи. За справка вземете която и да било война и вижте кога се появяват първите добри филми за нея. Бумът на интернет, бумът на мобилните комуникации, все по-пълната зависимост на човека от технологиите, расовата или религиозна омраза – всички тези неща присъстват като теми на екрана, но винаги някак си след дъжд качулка.
За пръв път от десетилетия насам Холивуд без комплекси забива пръст на правилното място в точното време – улавяйки експлозията на един комуникационен феномен като Facebook, който тепърва ще става все по-важен за ежедневието ни. Дори и само това да беше заслугата на Дейвид Финчър и продуцентите, никак не е малко.

За България филмът също е исторически, тъй като се появява в още по-решителен период. Ако в Америка “масовата интернетизация” отдавна е факт, тук тя тепърва набира скорост. Мрежата вече се превръща в даденост не само за тийнейджърите и въобще за хората под 40 – тя става фундаментална необходимост за всички поколения. Виждали ли сте как 4-5 годишни деца се справят с компютър? А осъзнавате ли колко нови потребители над 50 години се появиха във Facebook през последните месеци? Представете си какво ще стане най-късно до година-две, когато и 60 и 70-годишните масово се въоръжат с евтини лаптопи с големи клавиши и потребителски пароли за социални сайтове. За застаряваща нация като нашата това ще е равносилно на революция – медийна, културна, политическа, всякаква. Предстои коренна промяна в начина, по който хората общуват, и тя ще дойде много по-бързо, отколкото можем да си представим.
“Социалната мрежа” излиза на екран в най-удобния момент тази неизбежност да бъде осъзната и евентуално експлоатирана в правилна посока. Не зная точно в каква, но знам, че може и че трябва.
(продължи нататък)

Сюжетът на филма е блестящ пример за бърз успех, уловил и яхнал мига. Не става въпрос само за създаването на нещо качествено в правилния момент. Най-важният плюс на мрежата Facebook е нейната гъвкавост. Способността непрекъснато да се променя и нагажда, точно като най-големия източник на печалби през последния век – модната индустрия. В Интернет има много сайтове за запознанства, но нито един не се усъвършенства така неусетно, без резки движения и винаги в правилната посока. Революционният ход, който го превърна от обикновен хит в наистина масова истерия, беше превеждането му на всички възможни езици и превръщането му в универсално средство за световна комуникация – нещо, с което никой конкурент не дръзна да се нагърби.

Забележете как Facebook постепенно, някак си неусетно се промъкна и в посланията и рекламите на всичко, за което се сетите – от мобилните телефони през симфоничните концерти до новите заведения, питиета и храни. И никой не се учудва, че една запазена марка е изпълзяла върху етикетите на всевъзможни други такива. Facebook не се приема като фирма, табела или като конкретен технологичен факт – това вече е синоним на комуникацията, който постепенно се превръща в нейна алтернатива. Ако технологията е Кронос, то фейсбук е Зевсът, който един ден ще погълне баща си. Ако социалната мрежа продължава да се развива в сегашното темпо, много скоро нищо няма да бъде възможно да се случва извън нея, и това изобщо не е метафорично казано.

За разлика от Америка, в България филмът ще бъде подминат от доста хора – не за друго, а защото говори на неразбираем за тях език. Това, че все още едно сериозно мнозинство подценява феномени като Интернет и в частност Фейсбук, е логично, но не и приемливо.
У нас повече от всяка друга европейска държава изобилства с медии и институции, които неглижират новите форми на общуване. Държавни учреждения, телевизии и вестници с безумни уеб-сайтове или въобще без такива. Медии без facebook и twitter-акаунти. Служители, които вместо елементарна компютърна програма, все още използват писмо, факс или добрия стар и-мейл. Певци, които се сърдят, че хората са спрели да си купуват аудиокасетки и компактдискове…
Съществуват и автори като сценариста на Слави Иво Сиромахов, чието любимо занимание е да пишат статии, иронизиращи и заклеймяващи Фейсбук в ежедневници със затихващи функции. В “Капитал” пък наскоро имаше анкета със случайни или неслучайни минувачи – “Защо не използвам фейсбук”. Поднесена бе с някакво особено чувство на одобрение и завист към тези странни хора. Вече съществува и “хипстърски снобизъм” – да се противопоставяш на новите технологии с всички сили и да се гордееш с това. Смешното е, че много скоро никой няма да може да научава за тази гордост, ако тя е ситуирана някъде извън същите тези нови комуникации.

За много директори, продуценти, редактори и редакторки времето сякаш е спряло някъде преди 2000 година. Вместо да осъзнаят колко бързо се променят нещата наоколо и да влязат в час, те или опитват сиромашки да остроумничат или просто седят, кършат пръсти и обвиняват кого ли не за проблемите си – световната криза, международното положение, жълтата преса, поп-фолка, интернет-пиратството. Ако продължават по този начин, скоро съвсем няма да ги има на картата на техния бизнес. Без дори да са усетили как са изхвърчали оттам.

Филм като “Социалната мрежа” е сигнал за доста хора, подаден тъкмо навреме и по най-добрия начин. Предупреждение, че все още не е късно да започнат да живеят в настоящето, а не в миналото, и да прогледнат малко по-далеч от носа си. Както и възможност да се качат на един от последните вагони на влака, който все по-рязко ще набира скорост.